Наскоро прочетох Хаджи Димитър на Ботев и толкова ме хвана яд и мъка на днешната простотия и безхаберие и антибългарщина, че седнах и надрасках този съвременен вариант на Хаджи Димитър, идеалът на много млади българи. Това е и специален подарък за най-добрата баба на света.

Хаджи Боко

Жив е той жив е – там във Бояна,

потънал в лаври лежи и пъшка,

"юнак" с шкембе, лице сковано,

бистришки тигър с рейтинг могъщи.

На една страна захвърлил каска,

на друга палка на две строшена,

очи темнеят, глава се люшка,

с смс-и проклина цяла вселена!

Лежи "юнакът", а в парламента,

далаверата и без него силно тече,

а "юнакът" нагло изпозва момента,

и на плажа лежерно дупе пече.

Избори идват....Пейте журналисти,

тези напразни обещания. Грей и ти слънце

в таз робска земя! Ще се измъкне

и този юнак...Но млъкни сърце!

Този който се продаде в бой за кокала,

той духовно умира. Той не жали

ни земя и небе, ни звяр и природа

само СРСета за него песни пеят.....

Денем му сянка пази поп-жрица,

и прокорор му кротко егото ближе,

над него сокол, лобистка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер, месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен,

гора зашуми, вятър повее,

"юнакът" си пее просташката песен!

И съпартийци в скъпи премени,

по негов сигнал песен поемват,

напълнят джобове с пачки зелени

и при "юнакът" дойдат, та седнат.

 Един за донос език си развърже,

друг го плисне с водка студена,

трета го с език целуне бърже,

а той я гледа – продажна, засмена!

“Кажи ми сестро де е Пашата?

де са неговите бойни дружини?

кажи ми – пък ми вземи парата,

аз не искам сестро в затвор да загина!“

И плеснат с ръце па се прегърнат,

и гърмят с шампанско по небесата,

ядат и пият, дорде усъмнат,

кой ти милее за духа на Караджата?...

Но съмна се вече! И на Балкана,

народът лежи – кръвта му тече,

сами си ближем лютата рана,

а слънцето пак пече ли – пече!