Постинг
30.04.2017 02:04 -
Признание
Автор: tryn
Категория: Поезия
Прочетен: 1491 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 30.04.2017 04:39
Прочетен: 1491 Коментари: 5 Гласове:
15
Последна промяна: 30.04.2017 04:39
Ти си всичко, което ми трябва сега,
за да дишам, да чувствам, да мога...
Бях кълбо от преплетени нишки тъга –
претворих се във шепичка огън.
Ти си Смисълът. Ако изчезнеш за миг,
ще се срутят в мен всички вселени.
Но не искаш това. И трогателно мил,
ме поглеждаш. И спираш до мене.
за да дишам, да чувствам, да мога...
Бях кълбо от преплетени нишки тъга –
претворих се във шепичка огън.
Ти си Смисълът. Ако изчезнеш за миг,
ще се срутят в мен всички вселени.
Но не искаш това. И трогателно мил,
ме поглеждаш. И спираш до мене.
би искал да причини страдание на ближен. Прекрасен стих, Трън!
цитирайВ любовта страданието е неизбежно.
Понякога е по-добре да си тръгнеш, отколкото да останеш – от милосърдие.
Светли празници през май!
цитирайПонякога е по-добре да си тръгнеш, отколкото да останеш – от милосърдие.
Светли празници през май!
Хубаво стихче, и силно, по женски написано ...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Това стихо го приемам по един особено близък за мен начин...Хареса ми!!!!
цитирайПразнично да ви е, Приятели!
цитирай