Прочетен: 2464 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 23.02.2018 22:11
- А, момче, върна ли се вече? – разтърка сънено очи, лежащия под терасата на блока.
- Аз съм Рофа. Ти за кого ме взе?
- Що за име?
- По документ съм Радка, но от дома така ми остана. Викаха ми Рофа – картофа, защото веднъж бях много гладна и се попарих с картофи. После не можех да хапна няколко дена.
- Аз пък съм Муки.
- Твоето пък що е?
- Иде от мъка, но Муки звучи по-мъжко. Мъка е животът ми, затова ме кръстиха така на село. Документи нямам отдавна. Истинско име не помня. Тъй се нижат годините – мизерия, глад, самота. Но сега вече всичко ще се промени, като дойде момчето и ми донесе парите, ама много пари.
- Кви пари ,бе човек, я се виж само де спиш? Що не си остана на село?
- Пасях кравите на един, само да не съм гладен и спях в обора, но стана пожар, добитъкът измря, мен изкара виновен. Изгони ме и ето ме в града. Но тук е съвсем зле. Работа няма. Рових из боклуците за мухлясал хляб, но и те били разпределени. Дръпнаха ми един бой за навлизане в чужда собственост. Съдраха ми дрехите.
- Но тия са ти хубави.
- Да. Голям късмет извадих. Като си лежах пребит до варелите, една вдовица остави дрехите на мъжа си до мен. Поизбърсах се със старите и ги изхвърлих. Но истинският късмет дойде после. Бръкнах в джоба – там сгънато листче. Гледам го – от тото. В тотото една женска го провери и каза, че това листче печелило милиони. Срока не бил изтекъл. Представяш ли си? Аз освен стотинки, друга пара в себе си не съм виждал. Тя каза, че с това листче ще съм много, ама много богат, но трябва да отида в София да си взема парите.
- Е, отивай де!
- Не мога. С кво да платя на влака, пък и документ нямам. Затова чакам момчето. Виде ме как го гледах да си хапва баницата и ми отчупи половината. Добро ми се видя и му разказах за тотото. Рекох му: „Синко, половината за тебе, ако идеш в Софията да ги вземеш тия пущини. Той ми купи още две баници. Остави и пет лева – толкова имаше и заръча тук да го чакам. Затуй, от тук не мърдам. Позабави се нещо. Няколко нощи веке. Но ще дойде. Добро е момчето, добро е. И ти си добра жена, Рофе! Няма да те забравя. Вместо да миеш стълбища, в моя нов дом ще те взема да шеташ. Върви сега, ще подремна още малко.
Мукито се поусмихна на сън, разтваряйки в умиление беззъбата си уста Похъркваше, но тъй, сякаш птиче чурулика.
Чистачката го гледаше с умиление: „ Сигурно разпределя за какво ще харчи парите си. И аз късмет извадих, че го заговорих. Добър човек. Чао ,стълбища! – хилна се Рофа и за първи път усети приятната топлина на щастието, пълзяща по тялото й.
Елена Петрова
Ето го и Мукито
Но има една приказка: Всеки си шета на акъла.
Ако е реален случай...не знам, хем ми е мъчно, но повече ме е яд на Мукито.
Поздрави! Много вълнуващо пишеш, ала все не остава време за повече четене...
Лека :)
Или: Глупост ли е наивността?
Първо искам да споделя насладата от тъй живо споделения разказ…
Но въпросите са неправилни според мене. Наивността и Глупостта произхождат от Простотията а не от Простотата в нейната възвишена форма!
Ще ти кажа какво мисля, само че може да получиш още отрицателни гласове за постинга :-)
Такива хора, както и повечето от Нас са дошли на Земята с тази Простота. И такива сложни думи като Глупост, Наивност, Кражба, Лъжа са им непознати, както и до скоро на някои племена, които цивилизовахме…защото ако си възпитан от Природата, няма кой да те научи. (досещам се че има опоненти, ама ти обясни Емелика, че аз съм прагматично лаконичен :-)
Ако пък се налага да се изразим Демократично и Социално "адекватно", ДемонКрацията на обществото ни е длъжник на тези хора. И малко по на север не може да ги видим спящи на улицата... а все още някъде по-на изток или юг са си уважавани колкото и останалите.
Аз се спирам да разговарям с такива хора, а и май и аз съм си такъв наивник :-) и си представям образно, че Господ ги е пратил на Земята като последно изкупление, че после да си ги прибере…
П.П. Не се натрапвам, но преди време написах един постинг за притчата „Сто камили през иглено ухо“, точно за тези хора и Господ …
http://lexparsy/lichni-dnevnici/2017/07/03/100-kamili-prez-igleno-uho.1555037
Те са издържали своя изпит отвътре да останат непроменени от външните фактори, от случки и неблагоприятна, че и зла среда. Останалите да му мислим...
А и Ян Хусовата или Иеронимовата простота може да се притъкми с умели съждения към нейната възвишена форма - повече дърва,по-силен огън, по-бързо изгаряне, по-малко болка...Свещена може да се окаже и простотата на момчето, като се върне след куп перипети. Историята на Мукито продължава!
За минусите не ми пука.
Не ми се натрапваш. Ти първи прочете и коментира първия ми постинг преди месец, а моя милост се потруди и изчете всичките споделени мисли в блога ти.