Ограничени в земния живот, духът ни винаги далеч пътува, да видим този Космос колко струва и зад портала да намерим брод. но пак обратно тук да се завърнем, обичащите хора да са с нас, уютен дом, градина, ласка, глас, семейството си с обич пак да зърнем. Защо така устроени сме , питам? Копнеж да бъдем другаде, но пак да си останем тук със ясен знак да преживеем земните години. 19 юни 2018г., София Росица КОПУКОВА

Ограничени в земния живот,
духът ни винаги далеч пътува,
да видим този Космос колко струва
и зад портала да намерим брод.

но пак обратно тук да се завърнем,
обичащите хора да са с нас,
уютен дом, градина, ласка, глас,
семейството си с обич пак да зърнем.

Защо така устроени сме , питам?
Копнеж да бъдем другаде, но пак
да си останем тук със ясен знак
да преживеем земните години.


19 юни 2018г., София
Росица КОПУКОВА

Толкова ясно изразено чувство, което всеки нормален Човек и трябва, и винаги е имал… Принадлежност към Род, Родина, Семейство, Дом, за които да копнее… но което за съжаление трябва да си припомним, и сега и спешно и Тук даже, на пик на Заминаващите за винаги и духовно и физически :-)
Поздравления Роси!

на хубавите и топли думи.

аз му свих сърмите, като му написах:

С вино и мезе се правиш на прасе.

загубил тейка си пред казана с ракията, губи и пенсията от 900 лева, а баба Ю не щяла да му праща помощ, два пъти я призовавам, но тя не пуска призивите ми. Приятелство на празна ясла. Бог да го прости бившия кадър на ДС и пияница, ако той реши.