(Бог каза)Зная. Иронията на съдбата е в това, че когато най-много се нуждаеш от Връзка, ти се отдалечаваш от нея.

 

(Нийл каза)Как да престана да правя това?

 

Престани да го правиш.

 

Нали точно това Казах. Но как?

 

Престани да го правиш като престанеш да го правиш.

 

Не е толкова просто.

 

Толкова е просто.

 

Ще ми се да беше.

 

Значи, ще бъде, защото онова, което желаеш, е Моя заповед. Спомни си, любими Мой, че твоите желания са и Мои желания. Твоята воля е Моя воля.

 

Добре. Много добре. Искам тогава тази книга да бъде завършена през март. Сега е октомври. Не искам повече петмесечни промеждутъци в постъпването на материала.

 

Така да бъде.

 

Хубаво.

 

Освен ако не стане така.

 

О, Господи! Трябва ли да си правим тези номера?

 

Не. Но досега така си избрал да живееш живота си. Непрекъснато си променяш мнението. Спомни си, че животът е постоянен процес на творчество. Ти твориш своята реалност всяка минута. Решението, което вземаш днес, често не е изборът, който ще направиш утре. А тайната на всички Учители е: бъди постоянен в своя избор.

Трябва ли да правиш избора си все отново и отново? Не е ли достатъчно да го направиш веднъж

Трябва да го правиш все отново и отново, докато твоята воля не се изяви в твоята реалност.

За някои хора това може да трае с години. За други, с месеци. За трети, седмици. За хората, които са близо до съвършеното познание, то става за дни, часове и дори минути. За Учителите творчеството е мигновено.

Можеш да твърдиш, че си на път да постигнеш съвършено познание, когато видиш да се затваря пропастта между Волята и нейното Осъществяване.

Казваш, „Решението, което вземаш днес, не Винаги е изборът, който ще направиш утре".

 

Какво значи това? Че никога не бива да променям намеренията си ли?

 

Променяй намеренията си, Колкото си искаш. Но помни, че всяка промяна на намеренията води до промяна в цялата Вселена.

Когато „Вземеш решение" за нещо, ти задействаш цялата Вселена. Сили, които не можеш да разбереш -далеч по-неуловими и сложни, отколкото си представяш - се включват активно в един процес, чиято комплексна динамика ти едва сега започваш да разбираш.

Всички тези сили и процеси са част от забележителната мрежа от Взаимосвързани енергии, която обхваща онова целокупно съществувание, което се нарича живот.

По същността си това съм Аз.

 

Значи, когато си променям намеренията, Ти създавам затруднения.

 

Нищо не е трудно за Мен - но можеш да създадеш големи затруднения на себе си. Ето защо, бъди последователен и целенасочен. И не се отказвай, докато не постигнеш реални резултати. Бъди концентриран и съсредоточен.

Това означава духовна последователност. Когато решиш нещо, да го решиш с цялата си сила, с цялото си сърце. Да не се спираш пред нищо! Да се стремиш към целта си. Да бъдеш решителен.

 

Да не приемам „не" за отговор.

 

Точно така.

 

Но ако „не" е правилният отговор? Ако онова, което желаем, не е за нас - ако не е за наше добро, не е в наш интерес?

Тогава Ти няма да ни го дадеш, така ли?

 

Не. Аз ще ви „дам" всичко, което искате, независимо дали е „добро" или „лошо" за вас. Замислял ли си се над своя живот напоследък?

 

Но аз съм научен, че не винаги можем да получим, каквото искаме - че Бог няма да ни го даде, ако не е за нашето Висше благо.

 

Хората твърдят това, когато не искат да се разочароват от определени резултати.

Преди всичко, нека отново си изясним нашите взаимоотношения. Аз не ти „давам" нищо - ти сам си го предизвикваш. Книга първа разяснява съвсем точно и достатъчно подробно как постигаш това.

Второ, аз не съдя онова, което си предизвикал. Не наричам нещата „добри" или „лоши". (И ти по-добре не го прави.)

Ти си творческо създание - създаден по образ и подобие Божие. Можеш да имаш всичко, което избереш. Но е възможно да не получиш всичко, което желаеш. Всъщност, никога няма да получиш нищо, което желаеш, ако го искаш прекалено много.

 

Зная. И това разясни в книга първа. Каза, че актът на желанието отблъсква желаното от нас.

 

Да, а помниш ли защо?

 

Защото мислите имат творчески потенциал - и мисълта, че имам нужда от нещо, е твърдение за вселената - заявление за истината - което вселената поражда в моята реалност.

 

Точно така! Съвършено правилно! Ти наистина си го разбрал. Усвоил си урока. Прекрасно.

Точно такъв е механизмът. В момента, в който кажеш „Имам нужда" от нещо, Вселената казва „Да, имаш нужда" и ти дава точно това преживяване - преживяването на „нужда"!

Каквото изречеш след думата „Аз" се превръща в творческа Команда. Духът от бутилката - който съм Аз - съществува, за да ти се подчинява.

Аз създавам онова, което ти предизвикваш! Ти предизвикваш точно онова, което мислиш, чувстваш и говориш. Съвсем просто е.

 

И така, кажи ми отново - защо е нужно толкова много време, за да сътворя реалността, която предпочитам?

 

По няколко причини. Защото не вярваш, че притежаваш онова, което предпочиташ. Защото не знаеш какво да предпочетеш. Защото се опитваш сам да определяш какво е „най-доброто" за теб. Защото търсиш предварителни гаранции, че всеки твой избор ще излезе „добър". И защото непрекъснато си променяш намеренията!

 

Не зная дали правилно Те разбирам. Нима не трябва да се старая да преценявам кое е най-добро за мен?

 

„Най-добро" е относително понятие, което зависи от стотици променливи величини. Това прави избора труден. Трябва да съществува само едно съображение при вземането на каквото и да било решение - дали то разкрива Кой Съм? Дали то изразява Кой Избирам да Бъда?

 

Целият живот би трябвало да бъде такова изявление. Всъщност той е тъкмо това. Това изявление може да се направи случайно или по избор.

 

Животът на съзнателен избор е живот на съзнателно действие. Животът под действие на случайността е живот на несъзнавани реакции.

 

Реакцията трябва да се разбира буквално – като действие, което е вече станало. При „реакцията" това, което правиш, е да прецениш постъпващата информация, да потърсиш в склада на паметта си сходен или почти същия опит и да постъпиш така, както си постъпвал и преди. Това е работа на съзнанието, не на душата.

 

Душата ти ще трябва да претърси своята „памет", за да види какво трябва да бъде твоето автентично преживяване на Теб в Сегашния Момент. Това означава „да потърсиш душата", за което толкова си слушал, но наистина трябва да „надмогнеш разума", за да го постигнеш.

 

Когато губиш време, за да преценяваш Кое е „най-добре" за тебе, ти правиш точно това: губиш си времето. По-добре пести времето си, вместо да го губиш напразно.

 

Да надмогнеш разума е състояние, което пести изключително много време. При него се стига бързо до решение, активизира се изборът, защото душата ти твори само въз основа на настоящия си опит, без преоценки, анализи и критика на минали ситуации.

 

Запомни едно: душата твори, разумът реагира.

 

Бидейки мъдра, душата знае, че опитът, който имаш в Този Момент, е преживяване, изпратено ти от Бога, още преди да осъзнаеш това. Това означава „настоящ" опит. Той ти е даден още докато го търсиш -защото още преди да помолиш, Аз ще съм откликнал. Всеки Сегашен Момент е истински великолепен подарьк от Бога. Затова и се определя като настоящ.

 

Душата интуитивно търси съвършените обстоятелства и ситуацията, която понастоящем е потребна, за да изцели неправилното ти мислене и да те доведе до правилно преживяване на твоето Истинско Аз.

 

Желанието на душата е да те върне Към Бога – да те върне при Мен у дома.

 

Целта на душата е да познае себе си в опита - и така да познае Мен. Защото душата разбира, че Ти и Аз сме Едно цяло, Въпреки че разумът отрича тази истина и тялото действа съответно на това отрицание.

 

Ето защо, когато трябва да вземаш Важни решения, трябва да надмогнеш разума и да потърсиш душата.

 

Душата разбира онова, което разумът не може да осъзнае.

 

Ако посвещаваш време на това да преценяваш какво е „най-доброто" за тебе, изборът ти ще бъде неуверен, ще ти бъде нужно невероятно много време, за да стигнеш до някакво решение и ти ще се носиш по Вълните на очакванията.

 

Ако не внимаваш, можеш да се удавиш в морето на своите очаквания.

 

О-о! Това се казва отговор! Но как да се вслушвам в душата си? Откъде мога да зная какво по-точно чувам?

 

Душата говори чрез чувствата. Вслушвай се в своите чувства. Следвай чувствата си. Зачитай ги.

 

А защо ми се струва, че тъкмо защото зачитах чувствата си, стигнах до всичките си неприятности?

 

Защото си лепнал на растежа етикета „неприятност", а на застоя - „сигурност".

 

Ето какво ще ти кажа: Чувствата ти никога няма да ти навлекат „неприятност", защото твоите чувства са твоята истина.

 

Ако искаш да водиш живот, в който да не следваш никога чувствата си, а да прецеждаш всяко свое чувство през машинарията на разума, опитай. Вземай решения, основани на анализа на ситуацията. Но не очаквай да постигнеш щастие чрез подобни машинации, нито пък тържество на Истинския си Аз.

 

Запомни едно: истинското тържество е в надмогването на разума.

 

Ако слушаш душата си, ти ще знаеш кое е „най-доброто" за теб, защото твоето добро е твоята истина.

 

Когато действаш единствено съобразно своята истина, ти ускоряваш напредъка си. Когато твориш опита си въз основа на своята „истина за момента", вместо да преповтаряш опита, основаващ се на „минали истини", ти си изграждаш едно „ново аз".

 

Защо ти отнема толкова много време, за да сътвориш реалността, която е твой избор? Ето защо: защото не живееш според собствената си истина.

 

Познай истината и истината ще те направи свободен.

 

Но когато веднъж стигнеш до познание на истината, не продължавай да си променяш възгледите за нея. Това е твоят разум, който все се опитва да преценява какво е „най-добро". Спри го! Трябва да надмогнеш разума. Да се върнеш към чувствата!

 

Точно това значи „да си върнеш здравия смисъл". То означава да възстановиш начина, по който чувстваш, а не по който мислиш. Мислите са си мисли. Мисловни конструкции. Те са „изработени" от твоето съзнание. Но чувствата - те са реалността за момента.

 

Чувствата са езикът на душата. А твоята истина, това е душата ти.

 

Това е. Разбираш ли всичко?

 "Разговори с Бога 2" Нийл Уолш

 още интересни материали четете на: vselenabg.blogspot.co.at/