Герхард Вишневски

Въпреки всички противоречиви изказвания, след атентатите в Париж Европа се обедини срещу исляма – тоест  точно това, което вече звучи в мотото на мистериозното гражданско движение „PEGIDA“ : „Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада“

Ясно е едно : Отговорни за сегашния конфликт не са мюсюлманите,  а подстрекателите на изострящият се „Слбъсък на цивилизациите“ – и лицата стоящи зад убийците от Париж.

Когато народът демонстрира – има демокрация, когато правителството демонстрира – има диктатура.. Това е едно желязно правило.  Официалните правителствени демонстрации на управяващите познаваме  преди всичко от тоталитарните държави като СССР, Куба, Северна Корея. На 11 януари 2015 управялващите Европа политици организираха един масивен правителствен митинг. Новото е безпрецендентният му мащаб, както и съвместната демонстрация на европейски и международни лидери.

Както винаги анализът на атентатите в Париж започва с въпросът „ Кой има полза?“. Преди всичко става въпрос за исляма : Има ли ислямът полза от тези атентати? Отговорът е съвсем лесен  -НЕ! Никой друг атентат (След 11 септември 2011) не успя да нанесе такава тежка вреда на исляма. Вероятните или истинските атентатори направиха голяма услуга на всички врагове на исляма и дадоха голям тласък на коварната стратегия „Сблъсъкът на цивилизациите“. Създателят на тази стратегия е американския професор по политика Самуел Хънтингтън, който беше повече от някой си там академик, а по-точно планови стратег на американското правителство.

В администрацията на президента Джими Картър, Самуел Хънтингтън работеше като координатор на Белия дом отговорен са планирането и стратегията на сигурността на известния Национален Съвет по сигурността, тоест  мозъкът на „американския хищник“. В случая думите „сигурност“ както и под „защита“ са само един евфемизъм за подтисничество и война.

Луди или инструменти?

Атентаторите от Париз са или трагично луди хора, или инструменти на американската глобална стратегия, и по-точно инструменти на американският й клон в  Европа. Имайте впредвид, че  глобалните стратези обикновено не чакат някакви аматьори напълно случайно да им свършат работата.

В книгата си Сблъсъкът на цивилизациите (1996) Хънтингтън  предвижда след краят на политическия конфликт между Изтока и Запада, един "цивилизацационен" или религиозен конфликт между Запада и ислямския свят, Латинска Америка, Китай, Индия, Япония, Африка и  славянската православна църква , т.е. Русия. И който си мисли, че това е само едно пророчество, се лъже, защото в действителност това е „менюто на Империята“, написано от военният и разузнавателен стратег Самуел Хънтингтън.

Глобалната стратегия на "сблъсъкът на цивилизациите" е измислена и подкрепяна от Съединените щати. Най-важният момент и квази "изстрелването" бяха организираните атаки срещу Световния търговски център и Пентагона на 11 септември 2001 г., който представи исляма като най-големия злодей в тази глобална трагедия. Така че именно това, преживяхме сега отново в Париж. Не случайно в медиите стана дума за "11-ти Септември в Европа " (но разбира се в грешния контекст).

Какво му е доброто?

Първата полза е - от изживеният шок на изкуствено инсценираните атентати, Европа направи една голяма крачка към своето обединение – тоест точно това, което появилото се изведнъж движение PEGIDA изразява - "Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада ".

Това изречение изразява идеята малко преди атентатите на 7ми януари за европейската идентичност като противовес на вражески настроеният ислям – най-върховната точка беше траурното шествие на лидерите на ЕС в Париж.

Една обединена срещу исляма Европа е крайъгълният камък на световната американска империя. Повече или по-малко е ясно, че Европа вече така или иначе е васал на САЩ, но политическото споразумение трябва  да бъде голяма стъпка в тази насока.

Втората полза се състои в борбата с недоволството от  лъжливата преса. Фактът, че именно „журналисти“ станаха жертви в тази световна трагедия, ще принуди населението да покаже солидарност с тях и на критиците ще бъде затворена устата.

Неотдавнашният палеж на Hamburger Morgenpost на 11 януари 2015 принадлежи към същата категория. Трето – целта на  атаките, е  новината да измести събития от заглавията, които са неудобни за империята – например като процеса срещу предполагаемия атентатор от Бостън Dzhokhar Zarnajew който се води в момента.

Рамо до рамо с платените драскачи

Ситуацията в Charlie Hebdo не става дума само за подкрепата на някакви платени драскачи, а за подкрепата на журналисти проповядващи омраза и омерзяващи това за което пишат. И ако някой смята този начин за изрзяване за неуважителн и безвкусен, то би трябвало първо да разгледа няколко техни карикатури : Коранът представен като „лайно“, Папата изнасилващ къртица или Светата Троица -Отецът, Сина и Светия Дух при анален секс. 

Накратко – образният език на Charlie Hebdo си е чисто варварство и при това силно анално, генитално, оралногенитално, с една дума чиста Hardcore порнография. Това се ценностите, които целият свят – всички сме Шарли – трябва да възприеме. От официално изразяваната толерантност на Charlie Hebdo няма и следа.

Убитите от Charlie Hebdo, също не заслужават уважението, което те отказаха на другите,  а  само един безпощаден анализ. Точно толкова бепощадно да бъдат извадени от контекста, както те правиха с останалите.

Коварното е, че загиналите „журналисти“ ще станат пример и пътеводители за тяхната професия и целият свят ще трябва прихологически да адоптира лицата сеещи омраза.

Така, начинът по който от Charlie Hebdo, насъсква  срещу религиите и хората, не само ще се възприеме като нормален, но дори и морално достоен. Иронията на съдбата (и нейната трагедия) е, че  Hebdo-провокаторите, сами се направиха мъченици и жертви на Глобалната стратегия.

Заключение: Държавният терор винаги е бил, обединяващ, отстраняващ и тоталитарен инструмент (били те напр.  Запалването на Райхстага или атаките от 11.09.2001). Държавният терор служи винаги за обединението на населението, разграничението му от врага и потискането на двете: на народа и на врага.

С атаките от 7 януари 2015 г., Европейският съюз достигна едно ново ниво. Атаките и последващата международна таурно шествие беше исторически момент - а именно създаването на една тоталитарна Европа. Като се показа веднага на хората колко тоталитарна може да бъде Европа.

 Герхард Вишневски
http://wahrheitfuerdeutschland.com-123.com/?p=1027