1.       1. Факт - В центъра на Париж кола с двама въоръжени маскирани мъже спира пред редакцията на френски сатиричен речник,  разстрелва 12 и ранява повече от десет души.
Въпрос : центърът на Париж е пълен с камери за наблюдение – ако нападателите, са пътували маскирани, защо на никой не ги е видял (на всеки сфетофар е възможно) ? Ако са пътували без маски, то видеото от камерите би било първото доказателство за тяхната самоличност. Освен това са били познати на френската полиция – били са в базата данни, при това единият е лежал в затвора.Възможността да са пътували маскирани незабелязано или немаскирани, но нехванати от камерите е доста малка. Полицията нямаше данни за нападателите, докато не намери личната карта на единият забравена в колата. Това е основното доказателство, от което се изхожда по-нататък.(тъй като нападателите остават през цялото време маскирани). Такъв полицейски трик на подхвърляне на документи,има в много крими сериали и филми. Не казвам, че не може да се случи или, че не се е случило наистина. Просто е изненадващо, че един тръгнал да „умира като мъченик“ терорист, ще носи в себе си някакви документи. В такъв случай, нападателите са нямали намерение да умират, а са имали намерение да се измъкнат живи. Тоест само отмъщение, без мъченическа смърт. Може би това обяснява, защо не са носили, пояси с експлозиви за самовзривяване.

2.       2. Факт - Реакцията на полицията – ако приемем, че времето на нападението, е около  3-5 минути, нападателите са забелязани още при излизането си от колата, и ако за около 1-2 минути сигналът е предаден на полицията, времето за реагиране и изпращане на патрул е 2-3 минути. Тогава най-близката полицейска кола движейки се примерно с 60 км в час с пуснати сирени,  би трябвало да се намира на 2-3 км минимум от адреса, за да пристигне навреме. При такива ситуации се пращат повече от една коли, като същевременно се насочват и други патрули да заградят района и да„затапят“ евентуалните бегълци. Следва, че в центъра на Париж, в район около 2-3 км към 11.30 не е имало патрулираща полицейска кола, или ако е имала, то тя тогава или  не е била информирана навреме, или всички полицаи са „дъвчели понички„ по едно и също време и не са имали време да реагират.

3.       3.Факт - веднага след атентата, президента Оланд спомена, че  неотдавна са били предотвратени евентуални терористични атентати, това означава, че полицията е била информирана за евентуален атентат и би било нормално да е нащрек, за да реагира незабавно на нещо подобно.

4.       И изведнъж френската полиция показа страхотна сила – за отрицателно време 80 000 полицаи, спецчасти, хеликоптери започнаха да търсят убийците, локализираха ги за няколко часа. Тук ми направи впечатление две неща – според свидетеля заложник двамата убийци са се държали нормално, неагресивно, нещо нетипично въпреки, че им е било ясно,че повече няма накъде да бягат. Полицията започна преговори с тях, като споменава, че са решили да умрат като мъченици. Хм, не идва ли малко късно това тяхно решение? Ако е продиктувано от отчаянието им, защо не вземат душата на още един неверник със себе си? Или на колкото се може повече полицаи? Дали това е дезинформация от страна на полицията, показваща намерението й да не оставя живи свидетели? Защо някой ще се отказва от живи свидетели? Какво можеха да ни кажат те?

5.       4.Факт - Полицейски комисар, разследващ нападението срещу "Шарли ебдо", се самоуби в кабинета си в град Лимож в четвъртък през нощта. Малко преди да сложи край на живота си, той се срещнал със семейството на един от загиналите при клането в редакцията на сатиричния седмичник. Какво ли е рабрал от тях, за което не е трябвало да се разбира?Като водещ разследването, той  ли е намерил забравената лична карта на нападателя в колата?

Заключение : случилото се в Париж някак ми се струва твърде очевАдно : -  редакцията на Шарли  има всички причини да "навлече гнева" на защитниците на правата вяра с карикатурите си на Мохамед и видни ислямисти, тоест никой и няма да се замисли,че може да има и друга причина след като тази ще ти избоде очите. И това със забравената карта в колата, комбирано със забавената реакция на френската полиция ми намирисва на конспирация-провокация. От най-гадните. Освен това ми се струва, че има някаква връзка с антиислямските простести в Германия.  Това може да се окаже и ловък начин да се отклони вниманието на френското и германското, а и на общоевропейското общество (всички са Шарли) от ставащото и планиращото се в Украйна , което много в по-голяма степен застрашава бъдещата сигурностт и мира в Европа, в сравнение с ислямските радикали. Кой има полза от това?

Като допълнение по темата цитирам статията на един наш блогър (Босия)

 

"Как реагираха политиците в Париж и останалите държави?

 

Реагираха като ужилени. Всички те разбраха, че вината им е безспорна. Но не я признаха, а насочиха страховете и гнева на французи и други националности в посока на тероризма и свободата на словото, смятайки, че така ще отклонят общественото мнение далеч от собствената им вина.

В някаква степен успяха да заблудят милиони граждани.

 

И докато за убиецът на заложниците и полицая излязоха някакви информации, че е свързан с ИДИЛ, то за двамата братя-убийци се повтори хиляди пъти, че МОЖЕ БИ са свързани с „Ал Кайда”. В стремежа си да заблудят гражданите, политиците обединиха ИДИЛ и „Ал Кайда”, което пресоли манджата. Така два отделни случая, ги обединиха и решиха, че звучи достоверно. Няма да повтарям, че терористичен акт към редакция на вестник не може да има. Това е убийство за отмъщение на двама души с ниска степен на търпимост и разум. Второто прилича повече на терористичен акт, понеже става дума за задържане на заложници. С просто око се вижда, че двете престъпления нямат пряка връзка. Просто убийствата в редакцията активираха друг агресор и той използва разстрела за свои цели.

Ако престъплението в редакцията се смята от някого за терористичен акт ще трябва да отговори на много въпроси. А той няма да може да стори това. Защо не са избрали за целта на атентата символи на Франция? Например Айфеловата кула, Триумфалната арка, Нотр дам дьо Пари, Сорбоната или някоя синагога? Защо не се взривиха, за да отидат в техния „рай”? Защо не ги заловиха, за да ги разпитат и разберат поръчителите, подготвителите и цялата организация? Възникват десетки въпроси с повишена трудност. Но нека анализираме реакцията на френските политици и техните колеги от други страни. Всички вкупом яростно заклеймиха ислямския тероризъм и облякоха белите дрехи. Събраха се 60 държавни глави, държавни шкембета и държавни задници и си направиха разходка из Париж. В това число и селският тарикат от Банкя.

 

Какво стои зад тази уж солидарност?

 

Зад това стои общата вина, че никой от тях не иска да разбере, че израелският модел на отношение християни-мюсюлмани е неприложим в останалите части на света. Защото те се събраха „след дъжд-качулка”. Това събиране трябваше да стане още след края на Втората световна война, за да се потърси такъв модел на отношенията между двете религии, който да може да потърси общите ценности и една приложна хармония при съвместния им живот. Никой, обаче, не си мръдна пръста. Оставиха емоциите да надделеят и резултатът е налице. Сега те ще го направят, но пропиляха 70 години. И докато политиците имат относителна сигурност, то обикновените граждани са много по-уязвими както в ежедневието, така и при неординерни ситуации. Насочването на страховете и гнева на хората „в защита на свободата на словото” е един не особено хитър маньовър, който скоро ще бъде ясен за всички граждани.

 

Някой веднага ще подхване, че у нас има подобна ситуация с българските цигани. Аз не съм съгласен с тях. При нас отношенията ни с циганите са сбъркани по съвсем други причини. Нашите цигани са свръхпрагматични и вярата им, в която и да е религия, не може да ги изведе с калашници и бомби на улицата. Разликата между арабите и циганите е твърде съществена, за да се повярва на подобно сравнение.

 

Възникна една голяма глупост, която свободно се разхожда из медиите. Че християните  имали търпимост към гавра с Христос, а мюсюлманите-не. Никой от тези, които твърдят това не иска да забележи, че християнският свят и исляма живеят в различни епохи. Християните са минали през достатъчно дълъг период на религиозни войни, избиване на „вещици”, религиозно натегачество и вътрешно религиозни гонения. Затова те имат висока степен на търпимост по отношение на религиозни хули към религията им. При мюсюлманите това още не се е случило. Но страшното е, че християнските политици не правят нищо добро в това отношение, а насочват емоциите на гражданите в погрешна посока, за да излязат сухи от водата. Ще дам и друг пример. Защо християните нямат такива проблеми с китайците? Отговорът е ясен. Китайците също са минали през всички тези периоди и имат също висока степен на търпимост. Колкото и да са различни китайската и християнската култури, те имат висока степен на съвместимост, докато мюсюлманските държави са сравнително млади и силата/насилието/ все още е в основата на тяхната ценностна система. Точно тук трябва да работят политиците, стратезите и философите, а не да се крият за термини като „Ислямски тероризъм”, „Свобода на словото” и да правят разходки из Париж.

 

Дядо ми казваше, че политиката е „Курвенска работа”.

 

Събитията в Париж го доказаха."

 

"Шаврантийска работа”
или политиката е Гювендия (с главно Г)!
Боко Тиквата е олицетворението за мен за това, което е искал за каже дядо ми
!!!

при разсъждението по въпроса "Шарли".
А то е че френските полицай "дъвчат понички" след като добре се знае че те нагъват "кроасани".

От което следва и огромната разлика във времето за реакция както и отговора на въпроса защо разследващия комисар е от Лимож, чак на 300 км от Париж.