Да си представим три неща – свещ, нож и чешма (от типа на българските селски чешми). Между тях трите има известно отношение.Кога се дава свещ на човека : през деня или вечер? Може ли да се наречеш разумен човек, ако палиш свещ през деня? Друг е въпросът, ако я запалиш вечер. Значи, запалената свещ има отношение към тъмнината. Ножът е символ на сила. Той е необходим при големите препятствия. Следователно ако употребиш ножа намясто, ти си разумен човек, ако го употребиш, дето не трябва, ти си неразумен. Какво е отношението на чешмата  към човека? Кога отиваш на чешмата? – Когато си жаден. Ако не си жаден, не търсиш вода. Всяко нещо има смисъл, когато се използва навреме.

На какво може да се уподобят свещта, ножа и водата в човека? Мисълта в човека е неговата свещ. Докато свещта му гори и свети, той мисли. Щом изгасне свещта и мисълта се прекъсва. Кога мисли човек? – Когато е в нещастие. Щастливият не мисли. – Кой човек мисли? – Бедният, страдащият. Здравият, богатият не мисли. Неговият светилник е красив, сребърен или златен, но свещта му не е запалена. Щом влезеш в къщата на бедния, виждаш, че вътре свети, дими нещо. Казваш – има нещо лошо в тая свещ, развалила се е – Как няма да се развали? Условията на тоя човек са тежки. За богатия казваш, че е разумен, добре мисли, точен е.

На какво може да се уподоби ножът в човека? – На езика. Езикът има отношение към словото и към волята. Когато волята, т.е. ножът се употребява на място, неговото предназначение е използвано разумно. Какво ще стане с ножа, ако с него режете дърва? - Ще се изхаби. Кой е причината за изхабяване на ножа : дървата или самият човек?

На какво може да се уподоби чешмата? – На човешкото сърце. Значи, отношението между свещта, ножа и чешмата е такова, каквото е между ума, сърцето и волята. Водата изгасва свещта. Ножът, поставен във вода , ръждясва. Обаче нито ножът  може да се наточи без вода, нито свещта  може да гори без вода. Значи, това, което в един случай гаси, а в друг случай поддържа горенето и живота, е водата. Водата стимулира живота. Без вода не става никаква реакция. Но количеството на водата трябва да бъде точно определено нито повече, нито по-малко. Като разберете отношението между свещта, ножа и чешмата, ще разберете  отношението между живота, науката и изкуството.

Науката подразбира онова знание, което носи светлина. Ако не разбирате знанието като светлина, то ще бъде товар за вас. Всеки трябва да носи толкова, колкото гърбът му издържа. Това е негова собственост. Ако туриш на гърба си сто килограма злато, можеш да го носиш най-много десетина километра. След това ще започнеш да даваш на тоя десет килограма, на оня десет килограма, докато ти останат само десет килограма, които сам може да носиш на гърба си.

Днес богатите товарят животните си със своето богатство, а те ходят с празни ръце и казват : Какво да правим с богатството си? – Турете го на гърба си и вижте колко може да носите, без да се уморите. Това богатство е ваше собствено, което носите без мъка и неразположение. Твоя собственост е това, което сам носиш в съзнанието си. Остане ли други да го носят в съзнанието си, това богатство не е ваше. То няма никаква цена за вас. Престъпление  е да мислиш, че това, което другите носят в съзнанието си, е твое. Ти можеш да се ползваш само от това, което сам носиш на плещите си. Това което можеш да даваш, ще оставиш други да го носят. Такъв е закона на щедростта. Той гласи : Давай, докато ти тежи. Щом не ти тежи, не давай. Ако си щедър, давай на тоя, който не носи нищо на гърба си. Даваш ли на тоя, който пъшка под своя товар, ти не си умен. И ти, който носиш голям товар, трябва да бъдеш умен, да не приемаш нищо повече от това, което ти е дадено. Следователно ако природата ти е дала достатъчно блага, ще се откажеш да приемаш повече. Това е формула, с която се разрешават социалните въпроси. Като прилагаш тази формула, ще знаеш колко товар да носиш и как да го носиш. – Какво ще стане с мене? – Не мисли за това. – Искам да стана учен - И това не мисли. Ти и сега си учен, но не съзнаваш това. Ще отида ли на небето? – Ти и сега си на небето, но не го съзнаваш. – Искам да бъда красив . Ти и сега си красив, но не знаеш, как да проявиш красотата си. – Искам да бъда добър – И сега си добър,но не знаеш, как да проявиш своята доброта.