Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2019 14:12 - Спомените на един немски войник за руския войник
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 4848 Коментари: 28 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
www.bghistory.info
image

Германецът от танкова дивизия на Вермахта Ханс Хигер пише в своите спомени:

"Войната на Източния фронт ме научи на много, накара ме да виждам нещата по друг начин. Тази война не приличаше на войната в Западна Европа, там всичко беше различно. Нашите танкове и оръжие бяха без конкуренция, разбира се европейците имаха и оръдия и самолети и танкове, но нямаше това, което беше  при тези варвари - само ние така ги наричахме. При руснаците нямаше това примирение на европейците, те показваха един непреклонен характер срещу нас.

Още в самото начало на войната служих в моторизираните части и видях какви резултати носеше нашата тактика на блицкриг - беше весело - когато ние напълно неочаквано и бързо влизахме във френските села или градове,а местното опълчение просто се предаваха. В Русия обаче такова нещо нямаше, ние винаги получавахме отпор и търпяхме загуби даже когато руския войник оставаше един. Въпреки това той продължаваше да се съпротивлява. Понякога се стигаше до абсурдната ситуация - един картечар успяваше да задържи едва ли не две роти от нашите. Имаше случаи, когато зад оръдие смятано за разбито един руснак по някакво чудо успяваше не само да стреля по нашите танкове, но и да ги изважда от строя. Това не ми се побираше в главата, как може един войник да спре настъпването на танкова бригада, как е успял да остане жив при бесния обстрел на позицията му със всичко каквото имахме???

Когато ни прехвърляха на Източния фронт, нашия командир, старо бойно куче, каза че това да воюваме с Русия е огромна грешка. Помня ние тогава му се смеехме и си говорехме, че нашия полковник нещо много се е отпуснал в Европа, че е станал мекушав и е загубил бойния си дух. Той слушаше присмехите ни зад гърба му, знаеше за какво си мислеха войниците, но един път ни каза нещо, за което по-късно си спомнях цял живот: "Вие не ги познавате, руснаците ще ви ударят не един път. На вашите планове и хитри ходове, те ще отговорят със своята непредсказуемост и своята изобретателност. "

След това, ние често си спомняхме думите му - той се оказа прав, тези варвари минаваха оттам, откъдето по принцип беше невъзможно да се мине. Те се появяваха така неочаквано и също така неочаквано изчезваха, често преминаваха през непроходимите блата дори с оръдия и танкове.

На Източния фронт попаднах в състава на своята моторизирана дивизия през 1942г. Тогава вече стана ясно, че тактиката ни вече не функционираше както преди. Не успяхме ходом да завладеем Москва, имаше и други обидни неуспехи. Пролетта на 1942 нашата дивизия се придвижваше с влак до Москва. Първата загуба понесохме даже без да срещнем противник - нашия влак беше взривен от партизаните - аз имах късмет бях във вагон, който остана невредим, но нашия полковник нямаше такъв късмет, също и няколко платформи с техника. Ние изскочихме от вагоните с оръжия в ръка, готови да покажем на тези руснаци как се сражава елитна част на Вермахта. Но нас ни посрещна само тихата гора. Така за пръв път се сблъскахме с партизаните. По-късно те се превърнаха в истински бич Божи за нас, когато отстъпвахме след Сталинград.

Сталинград - там стреляха даже с камъни - от нашата техника нямаше никаква полза, защото не можехме да се движим в условия когато града е разрушен и улиците са засипани с камъни и всякакъв боклук. За това временно ни прехвърлиха в пехотата. Там и ме раниха. Не, не ме уцели куршум,  а сапьорска лопатка в ръцете на един руски сержант. Аз никога не бих си помислил дори, че такъв инструмент може да се използва в бой. Ние знаехме точно, че на горните етажи на една от къщите, която беше почти в наши ръце, бяха останали група вражески войници - не повече от 8 човека. Те продължаваха стрелбата, но скоро им свършиха мунициите. Тогава получихме заповед да ги обезвредим и вземем в плен. Какво лошо можеше да се случи - тя бяха без патрони, помощ нямаше и къщата беше обкръжена. Никой не очакваше, че ще атакуват без оръжия. Ние с автоматите разчитахме на лека победа, когато те изскочиха неочаквано от един ъгъл с тези лопатки в ръка и стана страшно. После разбрах, че руснаците се обучавали да се бият с тези инструменти, даже специално точат върха им за да могат по-лесно да секат. По-късно в болницата разбрах, че руснаците успели да пробият обсадата и да се спасят. Това беше невероятно - само с лопатки в ръце! След изписването ми от лазарета участвах в още много боеве, но навсякъде ми вървеше: както се казва минавах между капките. В крайна сметка бяхме принудени да уважаваме руснаците като отлични войници. В края на 1944г. разбрах, че тази наша кампания няма да свърши с нищо хубаво за мен. За това се реших да дезертирам - по това време строга дисциплина нямаше, често имаше дезертьори и никой не им обръщаше внимание.  Успях да стигна до най-близкото международно пристанище, което все още работеше и се качих на един кораб за Аржентина.

[embed]https://youtu.be/7dNaM8eTbh0[/embed]




Гласувай:
9



1. germantiger - ...
06.06.2019 14:16
трябва да обясня защо е фалшивка нали

защото заразлиак от написалия това съм чел

- десетки германски ветерани в книги и продължавам даги чета

- говорил съмсживи ветерани лично

- в "пасквила" явно се славослови СЪВЕТСКИЯ ВОЙНИК

- само това се прави в пасквила - САМО СЛАВОСЛОВИ

- ако имаше критика и слава заедно тази шитня би минала

- в случая е много наивна -с лопатки и камъни не се стреля

- това може да го напише само "източняк" - тази лексика и този тим лафове
цитирай
2. germantiger - В СЛЕДВАЩОТО НЯМА АНОНИМНОСТ, А ИМЕНА, РЕАЛНИ ХОРА
06.06.2019 14:18
„Дълбоко в себе си, аз знам какво значи смелост... Аз знам какво значи тази дума, когато си спомня как лежах опрян на замръзналата земя в окопа, в студа който проникваше до мозъка на костите ми, а от близкия окоп се чуваше нечий вой... В света създаден от нас, германския войник трябваше да преживее всичко. Ние подхождаме само за този свят и не можахме да се приспособим към другия.” Ги Сайер (по майка германец)

„Беше война... и аз се ожених за нея, защото когато достигнах възрастта за любов, то нищо друго нямаше около мен освен войната... Много хора научават за войната без излишни неудобства. Те четат за Вердюн или за Сталинград, не съзнавайки какво значи това, седейки в удобно кресло, с крака към топлата камина и готвейки се за делничната им работа на следващия ден. За война трябва да се чете по принуда, в неудобно място, седейки в кален окоп. За войната трябва да се чете в трудно време, когато всичко е против теб и сякаш „върви наобратно”... За войната трябва да се чете късно нощем, въпреки умората, недоспал.” Ги Сайер

„Ние не искахме да умрем и бяхме готови да убиваме и избиваме, сякаш предварително мъстейки за самите себе си... Умирайки, ние усещахме злоба, че не можем още повече да убием за всеки от нас.”

цитирай
3. germantiger - още
06.06.2019 14:20
„Война, това значи кръв/океан от кръв... Боевете и сраженията не представляват нещо особено за мен. Те са груби и обеличени.” Майнхарт фон Гуттенберг

„... кръвта на горещи вълни заливаше сърцето ми и ме караше да се хвърлям напред.” Ханс-Фридрих Щекер

„С праха, мириса на барут и бензин ние се запознахме на ученията... Но сега ние се запознахме с мириса на смъртта... Аз разбрах, че мириса на гниещо месо, нагар, сим и бензин – това е мириса на боя... Думата „убит” звучи безстрастно до момента в който пред теб не се окаже първия окървавен, обезобразен и вонящ труп... Първите убити, които видях лежаха... с неестествено изкривени крайници. Техните усти и очи бяха отворени... За мен беше потресаващо съзнанието, че точно това трябваше да очакваме оттук-нататък всеки ден.” Зигфрид Кнаппе

„Необходимо беше напълно да се преобразя вътрешно и тази трансформация беше труден процес. Аз още помня какъв ужас и объркване почувствах като съзрях първите убити, как стоях пред гробовете на другарите ми за първи път. Сега, след 5 седмици боеве... аз мога да гледам всякакви рани, инвалиди и уроди, без да ми мигне окото...”

„Страшно обезобразените тела на руските войници лежаха до техните разбити танкове. Първо картината ме изкара от равновесие, но постепенно очите и чувствата ми приеха и привикнаха към ужаса.” Фридрих Трупе

„На война ти преминаваш през много или всичко, но тоава те калява и ставаш невъзприемчив... Фронта си е фронт... Това не е място за проява на слабост.” Вилхелм Прюллер

„Аз преминах Ад-а.” Харалд Хенри
цитирай
4. germantiger - и още
06.06.2019 14:22
„Най-лошо бе преди няколко дни, когато ми се наложи само в 4 войника да се отбранявам срещу 5 руски танка с пехота на бронята им... Ние стреляхме в пехотинците почти в упор, танковете преминаха покрай нас стреляйки напред... През дима, калта и грохота на боя аз видях зелената сигнална ракета – сигнал след който да се изтеглим. Започна бягството... повече от 2 километра ни гонеха и стреляха по нас... При нашите се върнахме само аз и още един гренадир. Останалите бяха разкъсани, смачкани или разстреляни... Бях като преследван ранен звяр който го ловуват. Криейки се стоях 5 часа в блато до кръста... Прегризахме си път назад. За това време ние вече имахме остри зъби.” Харри Милерт

„Града гори. На пазарния площад стоят два танка и стрвлят напосоки. Ние чакаме докато изстрелят боеприпасите си, а после ги „налазваме”. Изхвърляме пробилата руска пехота обратно в студената река. Спасяват се единици. Ние сме безжалостни. Сега вече тук има толкова покой и романтика, колкото опастност и смърт.” пак Милерт

„Прокраднахме се към него през гората откъм тила... Сърцето ми бясно биеше... Аз бавно налазих танка и се приближих до люка... Аз се облегнах на купола и внимателно се протегнах към командирската куполка... беше заклинило... Значи екипажа „пътуваше” и бе запечатан в гроб... Процепа беше твърде малък за граната, но аз се сетих за ракетния пистолет и сигналната ракета... Внимателно вмъкнах дулото в отвора и стрелях... Те също откриха огън, а аз чувах как вътре те си крещят заповеди явно със страх... Последва грохот и взрив... Купола подскочи и се измести от основата си, после стържейки метала се плъзна и падна... Аз дълго не забравих тези младежи от Московската танкова бригада. Каква ли драма се е разиграла в този гроб.” Ханс-Вернер Волтерсдорф
цитирай
5. germantiger - и още след ощето
06.06.2019 14:23
„Аз стоя пред райските врати и чакам среща с Ернст Дитрих.Зад гърба ми остана най-страшната нощ и най-трудния бой в живота ми... През ноща противника ни атакува с огромни сили на 6-километров фронт и проби дясно от нас... Аз сам се хвърлих на предната линия, за да ръководя хората... Съзнавах, че това е почти сигурна смърт, но Бог не ме остави. Минаха неописуеми тежки минути в които успях да събера 13 човека с които заехме отбрана в това, което беше останало от един дзот... Едва ли от всички страни се чу вик „Ура!”, руснаците атакуваха, крясъци, стонове, ураганен огън всичко се смеси... Ние се разплатихме с тези, които ни бяха обходили от дясно и сега подвиквахме с насмешка и предизвикателство на тяхното „Ура!”... Ние стояхме като дъбове, съзнавайки смъртта, очаквайки я като неминуема. Накрая към 3 часа преди утрото, противника проби и в ляво. Разбрахме, че сега сме отрязани напълно от своите и захвърлени на съдбата... Издържахме до сутринта. Аз знаех, че хауптман М. с танкове ще пробие и няма да ни изостави, ще ни измъкне... Санитарните пакети се изчерпаха, съжалявах нашите ранени... През деня положението стана още по-страшно... С първите слънчеви лъчи от ляво и дясно започна стрелба. След минути нашия дзот се изпълни с ранени, а аз с всички сили се опитвах да успокоя момчетата... Викове, хрипове... До крайност се опитвах да се овладея и да съхраня присъствие на духа, воля. В момент на отчаяние установих, че съседната рота беше отстъпила... Аз се намирах на 60 метра зад новите руски позиции... Нима нашите са махнали с ръка и са ни захвърлили?... Около 6 сутринта (на другата утрин), най-накрая чухме германското „Ура!”, зареваха германски двигатели, различихме звука на германските картечници и зенитки... Спасени сме!... Връщайки се в командния пункт, аз минавах покрай убити камеради. Бях потресен и едва ли не заплаках...” Леополд фон Тадден-Триглафф
цитирай
6. germantiger - ощето продължава
06.06.2019 14:24
„Аз чух командира ми да крещи да се заема с дясната машина... В паметта ми изплува всичко на което са ни учили и това ми вдъхна увереност... Предполагаше се, че ще позволим на първата група Т-34 да премине над нас... На гранатата имаше предохранителна капачка, която трябваше да отвинтя, за да хвана шнура. С трепереши пръсти махнах капачето и пролазих от окопа, пълзейки се доближих до стоманената канара, дръпнах шнура и се приготвих да закрепя връзката гранати. Сега имах 9 секунди до контакта и взрива, и тогава с ужас видях, че танка е покрит с бетон... Танка започна да се обърща на верига към мен... аз се хвърлих назад в неразкопана траншея, която беше едва достатъчна само да прикрие тялото ми. Бях паднал по гръб с лице нагоре, в ръце със заряда. Оклоо мене потъмня, танка се оказа над мен, а аз инстинктивно опънах ръцете напред и вмъкнах за щастие гранатите в открилия се процееп от метал без да гледам къде и как... В момента точно, когато танка премина над мен заряда сработи и се чу оглушителен взрив... Аз останах жив, а руснаците загинаха. Целия се тресях.”

„... трупове на коне в локви кръв, разбъркани колела, части от машини... разхвърляни навсякъде боеприпаси от всякакъв калибър и за всякакво въоръжение... Бельо и малки жалки вещи, лични на войници хръвлени е блато. Пожълтели фотографии на семейства или разтекло се мастило от писма, написани от сърце...” Клаус Хансманн

„Руските войници скачаха от камионите и падаха през картечните серии. Много останаха да висят от машините; горящи тела падаха през камионите... Останалите руснаци ние видяхме, когато разсъмна. Нашите картечници ги бяха покосили на пътя сякаш на дълги редици. Цяла рота... Човек до човек те лежаха мълчаливо и неподвижно. При вида на тази гадна картина, нещо се повдигна в гърлото ми.” Фридрих Групе
цитирай
7. germantiger - по още
06.06.2019 14:25
„В четири часа ни вдигнаха по тревога. Руснаците поддържани от артилерия атакуваха на север от железопътната линия... Аз поведох моя взвод... Една картечница трябваше да води оигън по залегналите пред нас руснаци, за да не се вдигнат и продължат напред... Останалите войници с карабини и картечници разположих между къщите. По мой сигнал с бяла ракета, ни е трябваше да открием плътен и интензивен огън от всички стволове... За 9 секунди около нас всичко беше видимо от осветителната ракета, а моите войници бяха открили вече бясна стрелба... Постепенно се азвиделяваше и руснаците бяха пред нас като на длан. Аз с цял глас извиках „Горе ръцете! Предайте се!” Те започнаха един след друг да вдигат ръце и да се появяват... Събрахме пленените в една къща, но не бяха толкова много колкото очаквахме. Връщайки се и проверявайки, ние установихме: повечето бяха останали да лежат мъртви. Всичките убити с изстрели в главата... Някои от труповете горяха – подпалили ги бяха остатъците от осветителни ракети. После запчнахме да ги броим... 150 избити.” Вилхелм Прюллер

„Те не са хора – това са диви орди и зверове, родени от болшевизма за поселдните 20 години. Не трябва да си позволяваме ни най-малко съчувствие...” гефрайтер/ефрейтор Л. К.

„Нашето настъпление беше обичаен маньовър на относително тесен участък от фронта и все пак те се опитваха да ни спрат ден след ден хвърляйки срещу нас огромни маси хора... Често си задавахме въпроса, как ще атакуват, ако задачата им има решителна цел и важност?”

„Техните атаки са отчаяни и абсолютно безнадеждни... Отразяваме ги с такива огромни загуби за тях, че просто е удивително откъде събират смелост да ги повторят пак. Някои от мъртъвците им лежат седмици... Твехния вид и смрад са непоносими за нас, а на руснаците им се налага да настъпват по труповете на падналите си другари.”
цитирай
8. germantiger - итн с много още
06.06.2019 14:28
„Нашето величие се състои не в това да управляваме съдбата, а в способността да съхраним своята личност, своята воля, нашата любов, въпреки съдбата и да не й се подчиним, аако трябва да се принесем в жертва.” Хайнц Кюхлер

„... ние приемаме ужаса с вездесъщо хладнокръвие, каквото преди не можехме да си представим! Германския народ почти надмина легендарната способност на Русия да понася страдания. Може би, в това се състои и самото величие... Хилядолетния Райх се спуска в гроба... Господ Бог ще ни помогне, защото неговата хилядолетна благодат, която не напуска нашата страна, не може да изчезне. Няма в света по-свят народ от нашия и за това нашите корени са здрави дори днес.” Зигберт Щеман

„... войната, дори такава жестока и свирепа като тази, ни показа велики примери на достойни и горди хора, пожертвали себе си.” Вили Хубер

„Дори да съм до края на дните си в плен и в Сибир, аз никога няма да те забравя.Никога. И дори мисля, че даже да лежа в гроба, а моята душа да получи нов живот, аз и тогава няма да мога да те забравя, и ти ще дойдеш при мен, за да станем едно цяло. Ето в това е триумфа на любовта: за нейното тържество няма граници.” Харри Милерт

„Личността умира, но народа продължава да живее.”
„Шест дълги години ние противосточхме на целия свят. В живота ни имаше само сражения, труд и отново сражения. Заслужавахме ли накрая разгорм и унищожение?” Хоффманн

„В момент на ужас над всеки предел, аз се кълнях, че съм готов да пожертвам всичко: благополучие, любов... даже да изгубя крак или ръка, но със сигурност да оживея.” Ги Сайер

„... гневът с рев пробива света, който се пука по шевовете” Милерт
цитирай
9. germantiger - проблем с формата ли имаш - що за политкоректност
06.06.2019 19:41
какво не разбираш и ти се струва скандално в следващото

- всеки който е чел десетките спомени на германски ветерани - ТАКИВА ИМА ИЗДАДЕНИ ЛЕГХАЛНО В ДЕСЕТКИ КНИГИ ПО СВЕТА НА ДЕСЕТКИ ЕЗИЦИ

- та всеки чел германски ветерани МОМЕНТАЛНО ЩЕ ЗАБЕЛЕЖИ РАЗЛИКАТА С ТОВА ТУК И ЩЕ СЕ УСЪМНИ ЛОГИЧНО В НЕГО

- всеки който е говорил с германски ветерани, а АЗ СЪМ, ввероятно за разлика от теб ще се усъмни в написаното в постинга ти

защо ще се усъмни ли, явно и това ми се налага да обясня

- германци така не пишат за руснаци или го правят по изключение

- така се пише обикновено фалшивка и то типично руска

- в написаното се славослови съветския войник - САМО ТОВА

- германските ветерани понякога хвалят руския войник, но пъти повече го критикуват или пишат как са го побеждавали

- в написаното има много типично източни да ги нарека лафове и лексика, че и внушения - лопати, камъни, такъв тип хероика и точно в тази насока

- а насоката е ясна - колко твърд, колко нечовек, какъв мегачовек е съветския войник, колко непобедим и легендарен е като непобедимая и легендарная

- германците които са побеждавали съветския войник много пъти чудесно знаят, че той нито е легендарен,нито е свръхчовек и те го пишатъ в книгите си

- ТУК СУРСА Е КОЙ - ТОВА Е ОТКЪДЕ,КОЙО Е ИЗТОЧНИКА, АВТОРА, ИМЕТО, ГОДИНАТА

знаеш ли азбучната истина при показания в плен или нечии мемоари на изток - а тя тази азбучна истина е - пиши и говори това което руснака иска да чуе, защото така ще оцелееш и защото той точно това иска от теб, за това те пита, рапзитва,държи и използва

знаеш ли диданов как се пишат тези неща на изток

сега желаеш ли да ти дам текст на руски от сериозен автор с подобни неща на постинга ти и как те лъжливо се създават

още ли имаш проблем с този ми коментар и защо?
цитирай
10. germantiger - ЛЪЖИТЕ В ПЛЕН - ОТ ИЗВОРА
06.06.2019 20:02
ГЕРМАНЦИ ЛЪЖАТ В ПЛЕН,ЗА ДАЧУЕ РУСНАКА КАВКОТО ЖЕЛАЕ

А ТОЙ ЛЪЖЕ ЗА ДА СИ ПРАВИ МИТ И ПРОПАГАНДА

О создавшейся обстановке один из пленных офицеров 57-й пехотной дивизии говорил: «К вечеру 16 февраля с целью прорыва из окружения в районе Шандеровки были сосредоточены все соединения 11-го и 42-го армейских корпусов. В штабе 157-го артиллерийского полка читали приказ, где было сказано, что в ночь на 17 февраля производится прорыв кольца окружения и что мы обеспечиваем прорыв с юга… Орудия моего дивизиона заняли огневые позиции среди обозов, запрудивших весь населенный пункт Шандеровка, по которой велся сильный артиллерийский огонь русских… Основная дорога оказалась забитой остановившимся и разбитым транспортом, и двигаться по ней не было возможности. На небольшом участке дороги на Лисянку я видел огромное количество убитых немцев. Масса обозов запрудила не только дороги, но и поля и не могла двигаться дальше».

СЛЕД МАЛКО ОПРОВЕРЖЕНИЕТО НА ВСИЧКО ТОВА

НО ПРЕДИ ТОВА ОЩЕ ЛЪЖИ

Вот свидетельство другого пленного офицера: «… из окружения никто не вышел. Все дороги были забиты транспортом, кругом был неимоверный беспорядок. Все смешалось в один поток. Все бежали, и никто не знал, куда он бежит и зачем. На дорогах и вне дорог валялись разбитые машины, орудия, повозки и сотни трупов солдат и офицеров».

СЛЕДВА КОМЕНТАРА НА РУСКИЯ ЛЪЖЕЦ "ПЪЛКОВОДЕЦ" В ОНИЯ ГОДИНИ

Это все соответствует истине. Мы приняли все меры к тому, чтобы ни один из гитлеровцев не вышел из окружения. Пробить четыре полосы обороны — две на внутреннем и две на внешнем фронте окружения
цитирай
11. germantiger - ОЩЕ ЛЪЖИ И СЛЕД ТОВА ГАВРАТА НА ИСТИНАТА - НЕКА ПОСЪБЕРЕМ ОЩЕ ЛЪЖЦИ ВЕЧЕ РУСКИ
06.06.2019 20:04
Танки действовали с зажженными фарами, огнем и маневром они теснили противника, не давали ему возможность выйти из «котла». Казаки с утра с шашками наголо носились по полю боя, брали бегущих гитлеровцев в плен. Бойцы бились врукопашную, штыками, автоматами, карабинами. Когда наступил рассвет, немцы, увидев всю безнадежность своего положения, большими группами начали сдаваться в плен.

Говорил и с командармами Смирновым, Трофименко, Ротмистровым, Галаниным, внимательно следил за их действиями, донесениями и докладами, и ни в одном докладе и донесении не было сказано, что немцы прошли через какой-либо пункт или рубеж наших войск, занимающих оборону как на внешнем, так и на внутреннем фронтах.

Да, кавалеристы «поработали» неплохо. Генерал Гилле, видимо, вылетел на самолете до начала схватки либо пролез через линию фронта переодетый в гражданскую одежду. Я исключаю, чтобы он пробился на танке или транспортере через наши позиции и опорные пункты. К утру 17 февраля с группировкой врага было покончено.
цитирай
12. germantiger - А СЕГА ИСТИНАТА КОЯТО СВЕТА ЗНАЕ, НЕВЩО ПОВЕЧЕ - ТО И РУСНАЦИТЕ Я ПРИЗНАВАТ ОЩЕ ТОГАВА
06.06.2019 20:07
Тут одно из двух: то ли все это — чистая придумка политотдельцев, то ли речь в действительности о бое с партизанами, которые действительно оперировали в том районе и с которыми немцам приходилось сталкиваться и при прорыве из окружения. Утверждения же пленных о том, что из окружения будто бы никто не вышел, призваны были прежде всего удовлетворить явно выраженные пожелания тех, кто их допрашивал. К тому же тем солдатам и офицерам, которые оказались в плену, субъективно могло казаться, что никому вообще не удалось прорваться из «котла». Но на самом деле, как мы хорошо знаем, десяткам тысяч окруженных у Корсунь-Шевченковского удалось прорвать кольцо и соединиться со своими.

ГИЛЛЕ КОЙТО РУСКИТЕ ЛЪЖЦИ ТОГАВА ТВЪРДЯТ ЧЕ ЛЕТИ И БЯГА, ВСЪЩНОСТ УПРАВЛЯВА ПРЕМИНАВАНЕТО НА РЕКА ГНИЛОЙ ТИКИЧ ПРИ ПРОБИВА ОТ ОБКРЪЖЕНИЕ

ОЩЕ ПО-СТРАШНОТО - ТОВА ГО ИМА ЗАСНЕТО НА КИНОЛЕНТА ТОГАВА

СЕГА САМИЯ ЖУКОВ ПОСЛЕ ПРИЗНАВА, ЧЕ ОБКРЪЖЕНИЕТО Е ПРОБИТО

Ватутин до мемуаров не дожил, а Жуков, в свое время покровительствовавший Николаю Федоровичу и никогда не питавший большой любви к Ивану Степановичу, в мемуарах приводит несколько иную версию переподчинения 27-й армии 2-му Украинскому фронту: «В ночь на 12 февраля окруженная группа войск, собравшись на узком участке, попыталась также прорваться через Стеблев в Лисянку на соединение с танковыми дивизиями. Ей даже удалось выйти в район Шендеровки, но дальнейшее продвижение противника было приостановлено. Расстояние между окруженной группой и деблокирующей группой немецких войск сократилось до 12 километров, но чувствовалось, что для соединения у противника сил не хватит.
цитирай
13. germantiger - ПРОДЪЛЖАВАМЕ С ИСТИНИТЕ
06.06.2019 20:08
ВНИМАНИЕ - ЖУКОВ ПРИНЗВА ПРОБИВА НО СЪЩО ДОПЪЛВА СЪС СВОЯ ЛЪЖА

А ЛЪЖАТА НА ЖУКОВ Е, ЧЕ ПРОБИВАТ САМО НЯКОЛКО ТАНКА ИЛИ БРОНЕТРАНСПОРТЕОРА

В СЛЕДВАЩИЯ ОКОМЕНТАР ТАЗИ ЛЪЖА ЩЕ БЪДЕ РАЗБИТА, А ЕТО СЕГА ЛЪЖАТА

Ночью 16 февраля разыгралась снежная пурга. Видимость сократилась до 10– 20 метров. У немцев вновь мелькнула надежда проскочить в Лисянку на соединение с группой Хубе. Их попытка прорыва была отбита 27-й армией С. Г. Трофименко и 4-й гвардейской армией 2-го Украинского фронта. Особенно героически дрались курсанты учебного батальона 41-й гвардейской стрелковой дивизии генерал-майора К. Н. Цветкова. Все утро 17 февраля шло ожесточенное сражение по уничтожению прорвавшихся колонн немецких войск, которые в основном были уничтожены и пленены. Лишь нескольким танкам и бронетранспортерам с генералами, офицерами и эсэсовцами удалось вырваться из окружения
цитирай
14. germantiger - ПРОБИВА И ИСТИНАТА
06.06.2019 20:12
Врага атаковали части 18-го и 29-го танковых и 5-го гвардейского кавалерийского корпусов. Однако значительной части окруженных удалось прорваться в Лисянку и соединиться с деблокирующей группировкой. Прорвались также штабы корпусов и дивизий. Генерал Штеммерман, шедший, как и другие генералы, пешком вместе со своими солдатами, умер на поле боя. По свидетельству попавшего в советский плен обер-ефрейтора Герхарда Мюллера, прорывавшегося с той же группой, на теле генерала не было найдено никаких видимых повреждений. Скорее всего, он умер от разрыва сердца. Во всяком случае, никаких бронетранспортеров, в которых будто бы, по уверению Конева, прорывались штабные офицеры и генералы, не было. Командир XLII корпуса генерал Л иб и 7 офицеров его штаба вышли из окружения в конном строю. Тот же командир бригады «Валлония» Леон Дегрель, принявший командование после гибели Липпмана, вел своих людей в атаку, будучи тяжело раненным и с высокой температурой. Уцелевшие танки «Викинга» помогли остаткам «Валлонии» вырваться из смертельного кольца.

По советским оценкам, 2– 3 тыс. раненых было эвакуировано самолетами, а еще 8– 9 тыс. человек сумели прорваться сквозь кольцо окружения.

ТОВА НЕ СА НЯКОЛКО БТР-А И ТАНКА НАЛИ, ДА СЕ СМЕЯ ЛИ

КАК 8-9 ХИЛЯДИ СА НА НЯКОЛКО БТР И ТАНКА, ПОХИЛЯДА КАЧЕНИ НА ТАНК ЛИ

АИСТИНАТА Е ОЩЕ ПО-ЖЕСТОКА ЗА РУСКИТЕ ЛУЖЦИ, ОТ КОТЕЛА ИЗЛИЗАТ КЪМ 30 000

цитирай
15. germantiger - РУСКИТЕ ЛЪЖИ
06.06.2019 20:15
Жуков, напротив, полагал, что «лишь нескольким танкам и бронетранспортерам с генералами, офицерами и эсэсовцами удалось вырваться из окружения и проскочить из района села Почапинцы в район Лисянки». Позднее советские и российские историки пришли к выводу, что на этих танках и бронетранспортерах смогли уехать ни много ни мало 8– 9 тыс. человек. Это сколько же тогда единиц бронетехники должно было вырваться из «котла»! Если принять, что на одном танке или бронетранспортере могли ехать максимум 10– 12 человек, то получается, что из окружения должно было выйти порядка 900 единиц бронетехники. А это в несколько раз больше, чем было у окруженных даже по самым смелым донесениям советской разведки. Думаю, что дальше доказывать абсурдность цифр, фигурирующих в советских донесениях и маршальских мемуарах, уже не надо. В последние годы некоторые российские историки говорят уже о 20 тысячах вырвавшихся из Корсунь-Шевченковского «котла».

ГЕРМАНСКИТЕ АВТОРИ СА НА 30 000

Фридрих Вильгельм Меллентин вспоминал: «… наша 8-я армия удерживала очень опасный выступ, который включал Корсунь-Шевченковский и доходил до Днепра; Гитлер решительно настаивал на удержании этого выступа. Результатом такого решения оказался новый Сталинград — правда, масштабы катастрофы на этот раз были меньше. Войска 1-го Украинского фронта маршала Ватутина и 2-го Украинского фронта маршала Конева прорвали нашу оборону по обе стороны Корсунь-Шевченковского и окружили свыше 50 тыс. немецких войск. С огромным трудом Манштейну удалось вывести из «котла» около 35 тыс. человек, но потери, особенно в артиллерии, были огромные. Большинство орудий пришлось бросить на дорогах».



цитирай
16. germantiger - какво ти думам диданов
06.06.2019 20:25
1. човек лъже в плен за да оцелее и казва честотова,което врага исак да чуе

2. всеки чел германскии ветерани, знае,че те обикновено пишат много и за руските поражения - това при теб го няма

3. ръуските лъжи нямат равни в историята - в случая ти дадох пример с германско поражение, амога да ти дам ГИГАНТСКИ РУСКИ ЛЪЖИ, КОГАТО РУСНАЦИТЕ ГУБЯТЪ - ТОГАВА ЛЪЖИТЕ ИМ СА УНИКАЛНИ, ЧУТОВНИ

без да се обиждаш - много си зелен в тази "тематика",а натрупванията при мен са огромни както количествено, така и качествено в сравнение с теб - пак казвам, не целя да те обидя - просто факт
цитирай
17. germantiger - И ФИНАЛНО
06.06.2019 20:27
ГЕРМАНЕЦА ЗА РАЛИЗКА ОТ РУСНАК И БЪЛГАРИНА, да добавям и бългаирна

ТА ЗАПАДНЯКА И ГЕРМАНЕЦА МОГАТ ДА ПРИЗНАЯТ МНОГО ПО-ЧЕСТО И ПО-ЧЕСТНО ЧУЖДИЯ УСПЕХ, ПОСТИЖЕНИЕ И СИЛА

ВИЕ РУСНАЦИТЕ И БЪЛГАРИТЕ НЕ СТЕ ТАКА ДОСТОЙНИ

ВИЕ РЯДКО ПРИЗНАВАТЕ ЧУЖДОТО,КОГАТО Е НА ВОЙНА СРЕЩУ ВАС, КОГАТО СЕ БИЕ С ВАС

германец може да отличи руснак,руснак рядко ще отличи германец когато го заслужава

45 години вие руснаците и вие българите лъгахте за онази война - факт

не се обиждай, но аз съм абсолютно прав (за съжаление)
цитирай
18. germantiger - ОТ ГЬОТЕ С МОИ ДОПЪЛНЕНИЯ В СКОБИ - подхожда за тук
07.06.2019 00:03
... човек постига по-голяма изгода,когато забележи предимствата на враговете си,така добива решително надмощие над тях. (руснака и българина обратно – винаги унижават, обиждат и не признават врага)

Който чувства правото на своя страна,трябва да се изстъпи грубо; едно учтиво право нищо не разпорежда. (и нищо не е завоювало или върнало)

Истината противоречи на нашата природа, заблудата не, и то по много проста причина; истината изисква да се признаем за ограничени, заблудата ни ласкае, че сме по един или друг начин безгранични. (не може да сме просто българи – ама разбира се, трябва да сме първите хора, великите траки, които впрочем не са велики и болг арии, супер арии)

Както в Рим освен римляните имало още цял народ от статуи,то така освен реалния свят има още един свят от илюзии,дори много по-могъщ, в който живеят повечето хора. (особено слабите умове, които днес ката ден четат поредното предсказание на Ванга, Сичин, Блаватски и сие)

От време на време трябва да повтаряме веруюто си, да казваме откриво какво одобряваме и какво проклинаме; (дори когато не трябва го казвам)

Незадоволителната истина има въздействие за известно време, ала вместо пълно просветление изведнъж се появява нещо ослепително в измамността си,което задоволява света,и така векове биват заблудени. (два народа не могат да живеят без митове – руснаци и българи – последните днес винят често някой навън, но нито веднъж не познаха покаяние и вина)

За дейния човек е от значение, че той постъпва справедливо, но дали справедливостта тържествува, не трябва да го е грижа. (не помъдрях)

ПО-ГОРНИТЕ ГЬОТЕВИ МИСЛИ пречупени през мен в скоби ГОВОРЯТ ЗА ОТНОШЕНИЕТО И КЪМ ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА!

......

БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ДОПУСНА ВСИЧКИ МОИ КОМЕНТАРИ, първия и без това беше излишен
цитирай
19. didanov - може и да съм зелен на тема ВСВ, но уча бързо
07.06.2019 00:03
и Олд Шетърхенд го смятаха за грийхорн нали :)
може и да си прав, но може и да не си, защото подобни спомени на германски войници има доста, твоите цитати доста ми напомнят за Ремарк и размислите му за войната, смъртта.
Прави ми впечатление, че по принцип всяка хубава дума за руснаците за теб е фалшифка, а лошите неща са истини. Защо една добре заострена лопатка, да не стане хладно оръжие след като свършат мунициите?
Вярно стреляне с камъни звучи преувеличено, но това е било Сталинград, все пак знаем с какво са "стреляли" и нашите опълченци на Шипка
""България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,"
Колко пъти съм ти казвал да не ме слагаш под общ знаменател "вие и прочие", ама не чуваш :)
цитирай
20. didanov - няма как всичко руско да е лъжа, а всичко германско истина
07.06.2019 00:07
кой повече и кой по-малко зависи според ситуацията. По принцип на мемоарите трябва да се има едно на ум, защото всеки опитва да поукрасява и послъгва, особено за големите на деня. Но именно призмата през която гледа един войник това колосално събитие като ВСВ е ценно за нас и се доближава максимално до простата истиниа.
цитирай
21. germantiger - къде съм нашписал, чевсичко съветско или руско е лъжа
07.06.2019 12:14
НЯКЪДЕ ДА СЪМ НАПИСАЛ ВСИЧКО

ПОВТАРЯМ ВСИЧКО

КЪДЕ ВИДЯ ВСИЧКО?
цитирай
22. germantiger - +
07.06.2019 12:16
грешиш във впечатленията и зле се учиш

престани с впечатленията и бъди мъж

питай ме точно,ясно,ако щеш и с постинг

какво германците или аз виждам като хубаво илисилно в руснаците

било като хора ако щешп, било като народ, било В ОНАЗИ ВОЙНА НАПРИМЕР

ЩЕ ИМА ДА НАУЧИШ МНОГО ХУБАВО ЗА РУСНАЦИТЕ ОТ МЕН,дори и трдудно да се учишп
цитирай
23. didanov - виждаш ли колко е гадно да се слага под общ знаменател :)
08.06.2019 11:53
не си спомням да съм чул нещо хубаво за руснаците от теб, но може и да се бъркам. Виж аз съм писал приятни и нелицеприятни неща за тях, за което получавам критика и от двете страни :)
цитирай
24. didanov - добре да питам нещо
08.06.2019 11:54
били ли са руснаците достойни за уважение като противници на германците през ВСВ и ако да можеш ли да го напишеш в постинг?
цитирай
25. germantiger - +
08.06.2019 20:33
24. didanov - добре да питам нещо
11:54
били ли са руснаците достойни за уважение като противници на германците през ВСВ и ако да можеш ли да го напишеш в постинг?

...

РАЗБИРА СЕ, ЧЕ САБИЛИ ДОСТОЙНИ

ОБАЧЕ ГЕРМАНЕЦА УВАЖАВА РУСНАКА МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ РУСНАКА

РУСНАКА 45 ГОДИНИ ЛЪЖЕШЕ И ПЛЮЕШЕ ПО ГЕРМАНЕЦА

А ГЕРМАНЕЦА 45 ГОДИНИ НЕ ХРАЧЕШЕ ПО РУСНАКА ТАКА

същото ес вас българите на изток

вас германец рядко ще ви плюе

вие обаче храчехте германофобски десетилетия наре

понякога гфо правите и сега и това са фактите

аз разбирам нещата така

- руската и светоната прпагадна трябва да спре да храчи по германия и дори да се зивини

- ТОВА НИКОГА НЯМА ДА СЕ СЛУЧИ - ГОРНОТО КОЕТО КАЗВАМ

- и съответно справеддливо аз повече ще плюя и то заслужено по тези които се гаврят с моя народ и моите герои

- ако те взъдадат на моите заслуженото с уважение

- тогва аи аз в отговор ще им върна уважение и респект

НЕ Е СПРАВЕДЛИВО ДА ИСКАШ ОТ МЕН КОГАТО ПО МОЕТО СЕ ПЛЮЕ 100 КРАТНО

НЕ МОЖЕ ДА ИСКАШ АЗ ДА СЪМ ЧОВЕК,.СЛЕД КАТО С МОЕТО ЧОВЕШКИ НЕ СЕ ОТНАСЯТ
цитирай
26. germantiger - ЗАЩО ИСТОРИЯТА НА „ПОБЕДИТЕЛИТЕ” ...
08.06.2019 20:43
ЗАЩО ИСТОРИЯТА НА „ПОБЕДИТЕЛИТЕ” ЛЪЖЕ, ИСТОРИОГРАФИЯТА НА ПОБЕДЕНИТЕ ПОЧТИ НЕ

1. Съветската „историография” и тази на запада бе победила – тя можеше и си позволяваше мега лъжи – такива каквито само победител би могъл – лъжа в числа, заличаване на факти и дори цели сражения (днес това руснаците в десетки книги си признават и то трудове на полковници и генерали комунисти, не иде реч за Виктор Суворов, Игор Бунич и подобни комерспоръчкови комикси)

Германските военни и историци трябваше да превиват гръб (някои не го правеха) да храчат по себе си, те и сега го правят – както германец плюе по себе си едва ли друг може да го стори – ако трябва извинение за нещо – „германия” ще се наведе – за наводненията в Китай, за студа в Сибир, за глада в Етиопия – въобще Германия е виновна за всичко преди, днес и за всичко което още не се е сътояло!

2. Съветската „историография” следваше линията на партията, която знаем права е дори когато съгреши – линията на партията е права, дори когато е начупена, „та” историците пееха в хора на неизбежното, закономерното и ясно бъдеще – целия свят щеше да е червен както бяха доказали Маркс и Ленин, всичко щеше да е световна революция някога си и при всички положения големия червен брат беше прав. Историографията за войната трябваше да обслужва това и го правеше.

Германските бивши военни и писачи трябваше без съмнение да охрачат Адолф, покрай него военната машина, себе си дори, но пък можеха и да се оправдаят с него в отделни случаи. ИСТИНСКА ГЕРМАНСКА ИСТОРИЯ НЯМАШЕ И НЯМА, ЗАЩОТО НЯМАШЕ И НЯМА ГЕРМАНИЯ – както казва djovanna38 днешна Германия е менте Германия – германци след 1945г. няма.

3. Манталитета на съветски галош расъл в средна Азия или на великоруска ушанка, въобще надъхан от комунизъм паанславянин лъже нива над бивш германец, манталитета да си винаги голям, най-отгоре, при всички положения прав, победител, богатир, непобедимая и легендарная е познат. Помня петилетки в които тук задминавахме Мерцедес с Москвич или БМВ със Зазка... въобще Булгар-рено смаза АУДИ ;)

Манталитеа на германеца като професионалист, като внимание към детайла, като пунктуалност и конкретика пред източното лаладжийство е като фундаментален германски паметник над славянското фразьорство и фантазьорство – той се забелязва дори днес в професионализъм, подреденост или просто ред и правила.

С „ДВЕ ДУМИ”
ПОБЕДИТЕЛЯ МОЖЕШЕ ДА ЛЪЖЕ, ПОБЕДЕНИЯ ЕДВА ЛИ
ПОБЕДИТЕЛЯ БЕШЕ НАДЪХАН ОТ КОМУНИЗЪМ, НАЦИЗМА БЕШЕ БИТ
ПОБЕДИТЕЛЯ КАТО ЧОВЕК ОТ ИЗТОК ЛАЛАШЕ КАКТО ЛАЛА И ДНЕС
цитирай
27. germantiger - ++
08.06.2019 20:53
ДАВАМ ТИ ПРИМЕР ВЕДНАГА

ТОЗИ ТВОЙ ПОСТИНГ Е НИВА ПОД МОЙ ПОСТИНГ

ТОЗИ ТВОЙ ПОСТИНГ Е ПО-СЛАБ, С ПО-МАЛКО КОНКРЕТИКА И ПОД МОЙ ПОСТИНГ

НО ТОЗИ ТВОЙ ПОСТИНГ Е НАПОМПАН, МОЙ ПОДОБЕН НИКОГА НЯМА ДА Е ПОМПАН

В МОЯ ПОСТИНГ ГЕРМАНЦИ ДОРИ ПРИЗНАВАТ СВОИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

В МОЯ ПОСТИНГ ГЕРМАНЦИ ДОРИ ОТДАВАТ ДЪЛЖИМО НА РУСНАЦИ, МАКАР С ПОЛОВИН УСТА

НО МОЯ ПОСТИНГ НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ НАПРЕД, ВЪПРЕКИ ЧЕ Е ТИТАН НАД ТВОЯ

ето моя постинг - сравни твоя с този мой:

05.12.2015 05:09 - ГЕРМАНЕЦА - ВОЙНИК

намира се на 6-а страница в моите постинги по средата

чети и сравни този мой с този твой

ПРАВ ЛИ СЪМ - ДА 100000000000000%

защото теб те е напомпил един български руснак

тях 45 години ги помпаха и излизаваха своята германофобия във филми и книги

правят го и сега -холивуд сере върху германската армия, прави го и русия с нови филми

германия обаче няма свои филми в които германеца мачка и бие по руски и по холивудски

не ми говори за филми лайна като у-боот, сталинград, напола или за педерски сериали като унзере фетер, унзере муттер и новия у-боот

а германския войник е рекордьор в приобити вражески танкове и свалени самолети

обаче тези германски асове нямат филми и не са помпани на първа страници

истината е назад, тя не е на витрината

и ти ме питаш защо аз съм неуважителен към тези които 45 години не уважиха моето?

сериозно ли ме питаш?!
цитирай
28. elcho - Във школата
10.06.2019 22:53
, ни пускаха документални кадри, как излизат Германските танкисти от танковете с напикани гащеризони. И ги пленяваха Руснаци с коне ?!?! И като са пуснали на Хитлер тези кадри, той е припаднал. Това е описан факт !!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2907864
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?