Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2018 16:16 - трагичният цар Георги Тертер I (1280-1292)
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 9609 Коментари: 14 Гласове:
9

Последна промяна: 27.08.2018 16:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
източник http://www.bgvladeteli.com

Византийският историк Георги Пахимер сочи изрично куманския му произход; за това подсказва и името Тертер, което някои тълкуват като „орел“. В старо­българските документи името му се изписва като „Георгия Тертерия стария“, а в някои надписи то звучи простонародному като „цар Герги“. Сигурно той ще е „Гюргя царя“, който се споменава в народните ни песни: „… снощи татари минаха, цар Гюргя ранен водеха“.

Преди да стигне до престола Георги Тертер бил един от могъщите феодални владетели в Северо­източна България – център на родовите му имения бил град Червен. Герб на Тертерите
image

Той е издънка на онези кумански фамилии, които още през XI век се заселили в Мизия и свързали трайно съд­бата си с българския народ.

Името Тертер се споменава за първи път във връзка със събитията около въстанието на Ивайло. Когато Иван Асен III стъпил на българския престол, най-много грижи му създавал „стратегът Тертер, най-забележителният мъж сред българите“. Той изпъквал подчертано сред обкръжението на Иван Асен III и било повече от ясно, че не бил далеч от мисълта да овладее българския престол. Най-добре съзирал заплахата император Михаил VIII Палеолог – за да запази властта на протежето си, той намислил да ожени Тертер за сестрата на Иван Асен III и по този начин да го превърне в опора на властта, наложена от Константинопол. Предложението на императора изглеждало съблазнително – не толкова заради знатната съп­руга, колкото заради обещаната деспотска титла, която го на­реждала на второ място в държавната йерархия. Пречка за осъществяването на императорските планове била съпругата на Тертер (тя била българка), от която той имал син – Те­одор Светослав, но изкушението било голямо и Георги Тертер приел предложението. Първата му съпруга и Теодор Светос­лав били отведени като заложници в Никея.

Сватбата със сестрата на Иван Асен III била отпразнувана и новият деспот се заел с държавните дела. Селската война в страната обаче продължавала и Ивайло се радвал на изклю­чителна популярност сред народните маси. Той обсадил Тър­ново и разбил една след друга две византийски армии, изпра­тени на помощ от Михаил Палеолог. От неблагополучията на Иван Асен III не закъснял да се възползува Георги Тертер. И по-рано го подозирали в стремеж към царската власт, но ко­гато се убедил в недалновидността на царя, той открито се обявил за кандидат за престола. Според византийските историци Тертер сполучил в късо време да привлече към себе си „цялата войска и мнозина от знатните“. Те не споменават ни­що за отношението на обикновения народ, което е естествено, след като знаем, че той стоял изцяло зад Ивайло. Средствата, чрез които Тертер успял да привлече на своя страна аристок­рацията и войската, са известни – отново (за кой ли път) влезли в действие интригите, обещанията и златото. Подготов­ката за преврата дотолкова напреднала, че Тертер вече кроял планове да убие Иван Асен III, но последният сполучил да избяга от Търново.

Неспособността на Иван Асен III да овладее положението в страната (въпреки помощта на император Михаил Палеолог), убедили аристокрацията, че от кризата може да се излезе са­мо ако се обединят около една личност, способна да се про­тивопостави на Ивайло. За пръв път феодалната класа в Бъл­гария проявила учудващо единодушие, тъй като се вдъхновява­ла от намерението час по-скоро да ликвидира въстанието. Из­борът на Тертер за български цар (1280) променил рязко съ­отношението на класовите сили – започнал отливът на селините от въстанието.

В резултат от бездарното управление на последните Асеневци (Михаил Асен, Константин Асен и Иван Асен III) нови­ят български владетел наследил един дискредитиран престол. Страната била изтощена от продължителната гражданска война, хазната била празна – цар Иван Асен III се погрижил да от­крадне съкровищата на българските царе. Опасността от Ви­зантия, подпомагана от татарските си съюзници, съвсем не била ликвидирана, но обстоятелствата налагали на Георги Тертер подчертано антивизантийска политика. Не толкова заради враждебността, демонстрирана от Михаил Палеолог, колкото заради засилващото се влияние на неаполитанския крал Карло Анжио на Балканите.

През пролетта на 1281 г. войските на Карло Анжио дебаркирали на албанското крайбрежие, а дипломацията му работе­ла усилено за организирането на нова антивизантийска коали­ция – в нея вече били включени Венеция, Унгария, Сърбия и латинските държавици на Балканите. Увлечен от засилващата се мощ на неаполитанския крал, Георги Тертер побързал да се нареди на страната на коалицията. Преговорите започнали още в края на 1280 или началото на 1281 г. (вероятно с пос­редничеството на Сърбия), тъй като през месец юли 1281 г. в Неапол пристигнали пратениците на „императора на Загора“, т.е. на българския цар. Преговорите вървели успешно и през 1282 г. Карло Анжио планирал похода си към Константино­пол. Това дало нов импулс на Георги Тертер – в края на 1281 г. той сключил договор с тесалийския севастократор Йо­ан Ангел, който също взел страната на Карло Анжио.

Последвало споразумение за годеж между малолетната дъщеря на севастократора и Теодор Светослав. фактът, че по това време последният бил все още заложник в Никея, не попречил на Георги Тертер да приеме в Търново годеницата на своя син – тази постъпка свидетелствува доколко решител­ни били намеренията му спрямо Михаил Палеолог.

Оказало се обаче, че напусто била изразходвана огромна енергия – при кроежа на плановете си Георги Тертер не отчел реално обстановката на Балканите. Той подценил татарската опасност, от което не закъснял да се възползува Михаил Палеолог. През 1282 г. 40 000-дна татарска конница преминала Дунав и подложила на страшно опустошение Северна Бълга­рия. Няма съмнение, че този поход бил направляван от ръката на Михаил Палеолог, който по този начин успял да изклю­чи българите от кръга на евентуалните си противници.

Засилващата се татарска опасност принудила българския владетел да търси други средства за решаването на външнопо­литическите си проблеми. На първо място той се погрижил да уреди положението със западните си съседи. През 1284 г. бил сключен мирен договор със сръбския крал, който пред­виждал брак между Елена, дъщерята на цар Георги Тертер, и крал Стефан Урош Милутин.

Далеч по-големи били грижите, които му създавала Ви­зантия. Едно щастливо обстоятелство подпомогнало сближава­нето на двете държави – Георги Тертер се възползувал от смъртта на император Михаил VIII Палеолог (1282) и започ­нал сондажи за прекратяване на враждебните действия. Пово­дът бил чисто сантиментален. Георги Тертер намислил да се разведе с втората си съпруга – може би измъчван от скрупули, а може би заради обвиненията на търновския патриарх, който отказал да признае за законен втория му брак, обвиня вал царя в пренебрежение към църковните канони и му забранил достъпа до светите тайнства. Българско пратеничество пристигнало в Константинопол и известило император Андроник II Палеолог за намеренията на цар Георги Тертер да върне обратно първата си съпруга. Всичко завършило със споразумение за мир между двете държави. Императорът бил принуден да се съгласи, тъй като не разполагал с достатъчно войска – с това византийските историци обясняват постъпката на Андроник II. В резултат на споразумението съпругите на Георги Тертер си разменили местата – заложницата от Никея стъпила на престола, а сестрата на Иван Асен III се завърнала във Византия. Малко по-късно търновският патриарх Йоаким III уредил завръщането и на Теодор Светослав.

Георги Тертер I бързал да уреди отношенията си с Визан­тия, имайки предвид засилващата се татарска заплаха. В нача­лото на 1285 г. татарите проникнали дълбоко в България, прех­върлили Балкана и стигнали чак до византийска територия. Ногай вече не се задоволявал да играе ролята на послушен византийски съюзник и на своя глава предприемал набези през Дунав, от които страдали и византийските земи. В невъзмож­ност да се справи със страшния си противник, Георги Тертер I трябвало да поеме васални отношения към повелителя на Златната орда. За да бъде унижението му още по-пълно, Теодор Светослав бил изпратен като заложник в татарския стан. Пос­ледвала го и сестра му (втората дъщеря на царя), която била омъжена за Чака, сина на Ногай.

Въпреки това татарските набези не престанали – най-добра представа за положението на българския цар дават думите на византийския историк Георги Пахимер: „Тертер не бе в състояние да помогне на себе си, камо ли на другите.“ През 80-те години на XIII век Ногай се превърнал в единствен раз­поредител със съдбата на българския престол, умело подклаж­дал интриги, като противопоставял една болярска групировка на друга. Това положение се запазило до 1292 г., когато поло­жението на Георги Тертер станало непоносимо – уплашен от заплахите на Ногай, той се решил на отчаяна постъпка – из­бягал от страната и поискал убежище от Андроник II Палеолог. Императорът отказал да го приеме; сам той изпитвал не по-малко страхове от могъщия татарски повелител. Известно време Тертер се укривал в околностите на Одрин, като водел живот, крайно неподходящ за един владетел. В крайна сметка императорът го изпратил на заточение.

Годините, прекарани във византийски плен, представляват най-тъмната част от живота на Георги Тертер – впрочем как­во би могло да предизвика интерес в живота на един изпаднал и немилост ексцар на българите, принуден да спасява живота си с най-позорно бягство.

Личността на Георги Тертер се появява отново в истори­ческите извори чак в началото на XIV век, когато български­ят престол бил овладян от сина му Теодор Светослав. През 1301 г. той разбил войските на византийското протеже севастократор Радослав (брат на цар Смилец) – в сражението били пленени 13 византийски архонти. Теодор Светослав предложил па император Андроник II да размени византийските пленни­ци за своя баща – така след близо 10-годишно изгнаничество Георги Тертер стъпил отново на родна земя.

За последните години от неговия живот съдим от случай­ни известия. Византийският историк Георги Пахимер коменти­ра стигналите в Константинопол слухове, че след като Теодор Светослав уредил завръщането на своя баща, той не му вър­нал престола; затворил го в един град, като му предоставил всички условия да живее „безгрижно, в разкош и уединение“, но на стария цар Георги Тертер не било съдено да прекара спокойно старините си. Един надпис от скалните църкви при село Иваново, Русенско, съобщава следното: „Аз, Иво Грама­тик, писах тези слова…, когато погина цар Герги.“ Надписът трябва да се датира към 1308-1309 г., тъй като авторът му съобщава, че избягал от Тракия, когато там свирепствували страшните кагалани. Смъртта на цар Георги Тертер I (няма съмнение, че тя била насилствена) трябва да се отнесе наско­ро след тези събития, някъде към 1308-1309 г. А градът, пре­доставен му от цар Теодор Светослав, ще е бил Червен.

Цар Георги Тертер I е една от трагичните фигури в сред­новековната ни история. Животът му протекъл бурно, с гла­воломни промени, като върховете и паденията често сменяли местата си. Тези превратности трябва да се отдадат не толко­ва на обстоятелствата, колкото на неспособността му да търси и намира верните решения в бързо променящата се полити­ческа конюнктура. Чудно е как при това положение за съвре­менниците той бил „твърде умен и забележителен мъж“. Кол­ко бедна откъм способни и забележителни мъже ще е била аристокрацията ни през 70-те години на XIV век, щом лич­ност като Георги Тертер е трябвало да спасява нейния прес­тиж.

„Активите“ на Тертеровото управление се изчерпват едва ли не само с подавянето на въстанието на Ивайло. Останало­то било свързано с горчиви разочарования. Увлечен от често­любивите планове на неаполитанския крал, Георги Тертер се впуснал в политика, която била поначало погрешна. Диплома­цията му подценила татарската опасност, фактор номер едно в съотношението на силите в Европейския югоизток. А когато били направени опити за неутрализирането на опасността от север, било късно – Ногай набрал толкова мощ, че се превър­нал в разпоредител със съдбините на българската държава.

За обикновения народ споменът за цар Георги Тертер I ще е навявал неприятни мисли – реакцията след подавянето на въстанието рязко влошила положението на зависимите се­ляни. Днес с още по-голяма суровост звучи присъдата на Клио – цар Георги Тертер I не се оказал способен дори да защити трона си; позорното му бягство е доказателство, че бил лич­ност, лишена от здрави нравствени устои, склонна на необмис­лени постъпки и отчаяни решения. Фактът, че с царуването му в България се поставя началото на нова династия (на Тертеровци), не може да промени тази оценка – наследниците му дължали трона не толкова на обаянието на Георги Тертер Старил, колкото на личните си качества.

 

ЛИТЕРАТУРА:

Иречек, К. История на българите. С., поправки и добавки от самия автор. С., 1978, 215-216; Андреев, Й. Надписите при село Иваново, Русенско, и последните години от живота на цар Георги Тертер I. – Векове. 1975, № 3, 77-84; История на България. Т. 3, С., 1982, 294-301.




Гласувай:
9



1. leonleonovpom2 - Здравей, Диляне!
27.08.2018 17:30
Не подлагам на съмнение написаното
Но все пак остава неясно, защо куманннннннн ще вземе върховната власт в България И ще управлява от нейно име ,като Българин
Впрочем едно е ясно Тертерове се сродяват с Асеновия род, ако наистина са кумани, отдавна са забравили произхода си и са с Българско самосъзнание, Български царе са!
На византийски хроникьори не може да се вярва, това е мое мнение

Все пак аз имам съмнение относно куманския произход на името Тертер В коментар посочих, че има близка френска дума, която българин спокойно би я произнесъл като Тертър/tetre Означава могила Българският обичай, да се крият конноцо или войници зад хълмове или могили едва ли е убегнал на рицарите И да вкарат в обръщение като прякор терт/ъ/ за някой военачалник
Както и да е, това е предположение , но при Теодор Светослав ,Тертер се явява трето име и то вече наистина увисва като прякор
А иначе куманите са в омагьосан кръг Наричани са и власи В писмата власите са преведени като Блакхорум Което съвпада с официалното ни име по печати и монети-блъгаром
Между другото, в гръцкия текст на писмата на Калоян власите липсват Добавени са от преводача Ако се проследат власите, ще се види, че това са наистина военизирани Българи, с Български имена, водачите им са воеводи, също Българско име, което подчертава военните им занимания
И какво излиза, че кумани не е етносно име, Калоян не ги счита за отделен етнос, а са добавени допълнително от преводача Едно формално разделение на военизирани и невоенизирани Българи!
Едно умишлено объркване
Постингът ти е на ниво, базиран е на приетото, утвърденото!

Хубав ден!
цитирай
2. barin - Здравей, Диданов. Георги Тертер е ...
27.08.2018 22:44
Здравей, Диданов. Георги Тертер е управлявал в размирно време, когато България е отслабена. Иван Асен III е слаб безличен владетел, който бяга във Византия с царската хазна. Не може да му помогне дори и император Михаил Палеолог. Татарското влияние се засилва, дори след отстраняване на Георги Тертер I от престола България е полузависима от татарите. Георги Тертер II е друго нещо. Той е силен талантлив владетел и поне според мен само преждевременната му смърт попречва на възхода на България. Възход всъщност има при Иван Александър, т.е. той е само забавен. Добре, че Теодор Светослав застава на престола да изгони натрапниците татари и да стабилизира държавата. В народното творчество навсякъде съм срещал трагичния "Гюргя царя".
Поздрави!
цитирай
3. didanov - здравей Леоне
27.08.2018 23:42
Продължавам да смятам, че Тертер е бил издънка от кумански царски род Тертероба - първо, защото няма някакво друго правдоподобно обяснение на името му, второ - защото е кумански боляри е имало и в съседните ни Сърбия и Унгария(също и крал Ласло Куманин). Трето - той е имал законни претенции за престола като женен за внучка на Иван Асен Втори. Изразът - „стратегът Тертер, най-забележителният мъж сред българите“ обаче говори,че Тертер е приеман вече за свой от българите, и куманското е останало само фамилията.
Съгласен съм, че не трябва да се вярва сляпо на визнатийските хронисти, но в случая едва ли Г. Пахимер е искал да "очерни с чужд произход" един и без това слаб и неуспешен български цар, както някои например са се опитвали да направят с (успешният във всичко) Калоян.
цитирай
4. didanov - здравей барин
28.08.2018 00:10
Тертер Първи вместо да се боричка за трона и да плете интриги, трябваше да подкрепи Ивайло в борбата му срещу татари и ромеи. Но не би - жаждата за власт винаги е била фактор. Поздрави
цитирай
5. leonleonovpom2 - Здравей, Диляне!
28.08.2018 00:27
Всъщност търся друго , а се превърнах в защитник на произхода
Това е маловажно в случая, по ред причини, най-вече заради смесените бракова-ро интерес във върховете Ако вземем да търсим Български произход, заради Асенини, ще се окажат всички европейски дворове с Българско участие
Коментирахме, Екатерина Велика като германка ли се счита или като рускиня?
Да всички след Асеновци са кръвно обвързани с тях
Лош или добър, Българин или куманин по произход/, След като е Български цар е Българин и с такова самосъзнание/
Според мен, дали е Българин или куман по произход е съвсем маловажно и незначително Каква е ролята му като цар е важното?! Там наистина е провал
Екатерина е велика, не затова ,че е германка по произход, а като руска императрица
Теодор Светослав Тертер е последният ни велик цар, не защото е куман по произход , а в качеството си на Български цар!
Произходът в случая е незначителна подробностНо не може да не се реагира, когато зад изтъкването му-нямам предвид тебе, прозира зъл умисъл, без допълнителните уточнения!
Много от императорите на Рим и особено на ИРИ са траки по произход-може да имаме претенции, но се броят за императори на Рим и на ИРИ

Лека нощ!
цитирай
6. didanov - здравей
28.08.2018 11:17
ромейските императори са нямали проблеми с произхода - всякакви ги е имало -траки, арменци, македонци, гърци, все пак са управлявали една многонационална империя. В това отношение българите явно са били по-консервативни и за тях кръвното родство е било по-важно от "силния на деня". За самосъзнанието на българските царе, можем да съдим само по оскъдните сведения за техните действия достигнали до нас. С действията си цар Г.Тертер не впечатлява много.
Направи ли ти впечатление , че герба на Тертеровци е не лъв, а бик с кръст над главата? Подобен герб има в момента Молдовия (където са обитавали куманите), а през Средновековието има три подобни варианта в западни хроники, където герб с бик е посочен за герб на "български император", единия царуващ във Видин. В останалите известни гербове на българските царе е почти винаги лъва или лъвовете.
цитирай
7. shtaparov - Според мен Иречек, Златарски и д...
29.08.2018 21:16
Според мен Иречек,Златарски и другите писачи от миналия век са сгрешили,като прибързано са обявили България за татарски "васал“. По-скоро татарите са се чувствали заплашени в един момент от България и нейните армии- затова нашите е трябвало да пратят заложници: за да гарантират,че Българските атаки срещу татарските земи ще бъдат прекратени и ние няма да нарушаваме мирния договор,към който се стремели татарите. По същата тази причина и младият Калоян е станал заложник някога,а татарските части в Българската армия говорят,че нашия цар се е разпореждал над татарите- не са се разпореждали те със нас. Обикновено васалът праща свои войски на сюзерена както със сръбските армии при Анкара,а не обратното- по силата на коя логика татарите ще ни пращат помощни войски вместо ние да им пратим,ако бяхме техни васали? Руснаците например са им пращали- при нас обаче е точно обратното,затова е хубаво да изясним кой на кого е бил васал.
цитирай
8. leonleonovpom2 - Здравей, приятелю!
29.08.2018 21:36
Смятам, че няма да се изненадаш, ако наблегна на факта ,че гербът на Торино е изправен бик То и името на града означава бик
Градът е от римско време, столица е на Пиемонт!
Между другото е първата столица на обединена Италия
Измежду четирите възлови града е на Италия-Заедно с Рим, Флоренция и Милано!
Впрочем, в Миланската катедрала те са дадени с гербовете си
Торино- - с бика
И тук има нещо интересно
Около бика на Торино има стълпотворение от млади жени Охранява се и от полиция
Те изпълняват ритуал Заинтересовах се Какво означава?
Бикът е известен с плодовитостта си Завъртайки се на ток върху тестиса на бика, поверието е, че през годината младите жени ще забременеят
Всички проявяват разбиране и никой не им пречи или гони и освирква ? Ръководството на катедралата има грижа за охраната и за честото възстановяване на мозайката, която бързо се износва от непрекъснатото търкане!
Та вероятно с плодовитостта е свързан гербът с бик! И не куманите му са автори ,много е стар!
Защото не е достатъчно войникът да е силен, какъвто символ е лъвът/ Впрочем , бикът не е по-малко силен от лъва/
Трябва да има и войници! Да се родят преди това
Това ,че го има и в Бесарабия, само доказва връзката и с България А на България -С Рим!
Хубава вечер!
цитирай
9. didanov - здравей щапаров
30.08.2018 00:21
shtaparov написа:
Според мен Иречек,Златарски и другите писачи от миналия век са сгрешили,като прибързано са обявили България за татарски "васал“. По-скоро татарите са се чувствали заплашени в един момент от България и нейните армии- затова нашите е трябвало да пратят заложници: за да гарантират,че Българските атаки срещу татарските земи ще бъдат прекратени и ние няма да нарушаваме мирния договор,към който се стремели татарите. По същата тази причина и младият Калоян е станал заложник някога,а татарските части в Българската армия говорят,че нашия цар се е разпореждал над татарите- не са се разпореждали те със нас. Обикновено васалът праща свои войски на сюзерена както със сръбските армии при Анкара,а не обратното- по силата на коя логика татарите ще ни пращат помощни войски вместо ние да им пратим,ако бяхме техни васали? Руснаците например са им пращали- при нас обаче е точно обратното,затова е хубаво да изясним кой на кого е бил васал.

мисля, че бъркаш доста в този коментар - няма как по-силната страна да праща собствени заложници, заради страха на по-слабата страна първата да не наруши мира. Точно обратното е! А не съм чувал татарите да пращат заложници в Търновград - напротив - Светослав Тертер бива пратен при Ногай, защото българите са били слаби и са се страхували от тататрската напаст.
Това не означава, че в определени периоди от време не е имало българо-татарски съюзи. Напротив - доста често българите са пропускали татрски отряди през територията си за да нападат византийските земи. А когато се появяват турските банди на Балканите, татарите смятали това за опасност за тяхното влияние и са вводели съвместни акции с български войски.
Най-дългият и най-ползотворния съюз на българите с номадите обаче е бил този с куманите - както срещу ромеи, латини, така и срещу унгарци и сърби. Дори и когато попадат под татарска власт, кумански отряди са получавали разрешение да участват като наемници в българската войска. Изобщо ролята на куманските съюзници във ВБЦ
цитирай
10. didanov - е доста подценена и неглизижирана - ...
30.08.2018 00:22
е доста подценена и неглижирана - а те са играели ключова роля за нашата държава.
цитирай
11. didanov - разбира се Леоне
30.08.2018 00:33
че бика или тура е много древен символ особено в тракийските земи, знам че по нашите земи е имало бизони, дори Пазваний разказва как пеоните (наречени и българи) ги ловели.
Мисълта ми за герба бик на Тертероба беше, че се отличава от герба-лъв, което може би е още едно косвено доказателство за небългарския (т.е. кумански) произход на тази династия. Отличителното е че има кръст на главата - а куманите са били езичници в по-голямата си част, но именно вв този период за който говорим 12-13 след Христа се провела частична християнизация сред куманското население. Тоест възможно е както Кубрат и неговата династия да е приела християнството, така и Тертерите да са били едни от първите християнизирани кумански аристократи. Само по себе си християнизирането на варварите е задължителна предпоставка за една бъдещо акцептиране сред чуждо население и както и едно по-бързо асимилиране - както и става с куманските заселници в Унгария, България и може би Сърбия. Лека вечер
цитирай
12. shtaparov - Според мен Иречек, Златарски и д...
02.09.2018 01:03
didanov написа:
shtaparov написа:
Според мен Иречек,Златарски и другите писачи от миналия век са сгрешили,като прибързано са обявили България за татарски "васал“. По-скоро татарите са се чувствали заплашени в един момент от България и нейните армии- затова нашите е трябвало да пратят заложници: за да гарантират,че Българските атаки срещу татарските земи ще бъдат прекратени и ние няма да нарушаваме мирния договор,към който се стремели татарите. По същата тази причина и младият Калоян е станал заложник някога,а татарските части в Българската армия говорят,че нашия цар се е разпореждал над татарите- не са се разпореждали те със нас. Обикновено васалът праща свои войски на сюзерена както със сръбските армии при Анкара,а не обратното- по силата на коя логика татарите ще ни пращат помощни войски вместо ние да им пратим,ако бяхме техни васали? Руснаците например са им пращали- при нас обаче е точно обратното,затова е хубаво да изясним кой на кого е бил васал.

мисля, че бъркаш доста в този коментар - няма как по-силната страна да праща собствени заложници, заради страха на по-слабата страна първата да не наруши мира. Точно обратното е! А не съм чувал татарите да пращат заложници в Търновград - напротив - Светослав Тертер бива пратен при Ногай, защото българите са били слаби и са се страхували от тататрската напаст.
Това не означава, че в определени периоди от време не е имало българо-татарски съюзи. Напротив - доста често българите са пропускали татрски отряди през територията си за да нападат византийските земи. А когато се появяват турските банди на Балканите, татарите смятали това за опасност за тяхното влияние и са вводели съвместни акции с български войски.
Най-дългият и най-ползотворния съюз на българите с номадите обаче е бил този с куманите - както срещу ромеи, латини, така и срещу унгарци и сърби. Дори и когато попадат под татарска власт, кумански отряди са получавали разрешение да участват като наемници в българската войска. Изобщо ролята на куманските съюзници във ВБЦ

Това със заложниците е логично,но има още: през VIII век нашите пращали заложници във "Византия" не защото били по-слаби а защото империята се страхувала,че ние отново ще я нападнем. Това не било така през цялото време но било в определен период- Копроним например не вярвал,че нашите ще подпишат мир като се откажат тъй лесно от данъка,който взимали от "Византия" между 681-754 г. и по времето на Атила. Затова той искал гаранции,че мирът няма да бъде нарушен точно заради данъка и се оказал прав разбира се- тогавашна България не се борела за оцеляване както днес ни се внушава,а се борела да не секне плащането на така сладкия данък,който империята ни давала в течение на повече от век и половина!
цитирай
13. didanov - не знам какво е било през 8 век
02.09.2018 23:14
но татарите през 13-14 век са били сериозна сила и всеки се е съобразявал и страхувал от тях
цитирай
14. barin - Здравей, Диданов. Мисля, че сме ...
03.09.2018 06:37
Здравей, Диданов. Мисля, че сме били силно зависими от татарите. Европа се е уплашила първоначално от тях, но източните страни, включително и България поемаме удара и отслабваме силата им. Затова към началото на XIV в. има победи над татарите. България не губи независимостта си, а Теодор Светослав свършва хубава работа, като изгонва поставения на престола Чака и изпраща главата му в татарския стан. С един удар се отърваваме от тях, а по-късно татарите ни стават съюзници.
Поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2907509
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?