Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2017 23:01 - „По следите на българските гарибалдийци“
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 2232 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 31.08.2017 16:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
http://www.otizvora.com
www.bghistory.info
Георги Начевски, известен още като Върли Гюро, един от знаменитите български поборници за свобода, както и деен участник в борбите на италианския пълководец Гарибалди. Извадката е малка част от подготвяната книга
„По следите на българските гарибалдийци“.

Черновата на самата книга е изцяло готова. Теодор и Йорданка се нуждаят от финансова подкрепа за редакцията и отпечатването. Тази сметка е за желаещите да го направят:

UNICREDIT BULBANK
IBAN BG95UNKR 7000 15181 76400
Йорданка Василева Минева

* * *

image

Из главата за Върли Гюро на новата историческа книга

Има един забравен герой, чийто подвиг е съизмерим с този на личностите от голяма величина в историята ни. Той остава непопулярен за нашата наука. Не е справедливо, но такава е горчивата реалност. Този човек е българин, неотклонен поборник срещу турското иго, а също и гарибалдиец. Такъв се оформя отрано — един модерен за времето си боец.

Истинското му име е Георги (Гюро) Начев Начевски, впоследствие е наречен Върли Гюро, а в Италия — Върли Булгаро, като в името му се крие и символиката на непримиримостта, както и физическите му данни (бил е висок почти 2 метра). Този човек е един от най-боеспособните герои на България за целия 19 век! Много „врял“ и „кипял“, неведнъж е бил раняван тежко, но е оцелявал през какви ли не изпитания! Оценявайки постъпките му, макар и символично за себе си, съм го нарекъл Миткалото на българското гарибалдийство.

Животът му, една българска поборническа одисея, е достойна за описание. Нему са посветени малко редове и документи, но към днешна дата успях да намеря толкова сведения, колкото има само може би за още двама-трима гарибалдийци. В търсенето ми се включиха неизвестни документи и тук, в Италия, но пряко ми помогна правнучката на Върли Гюро, с която се свързах чрез една страница за българските родови издирвания, след което дълго време кореспондирахме за обмяна на информация.

Доста време е изминало и България не е разказала много за Върли Гюро, дори някой институции са правили спънки, когато е имало начин да се популяризира името му. Аз обаче, като нов автор, поемам грижата тук да направя великия герой Гюро известен и в Италия, и в родината ми България.

За Гюро Начев е писано често, но по-малко и в родната преса през годините на социализма, каквито статии ще цитирам и в тази книга. Според мен обаче, към днешна дата подвигът на този човек не е признат в достатъчна степен и не му е отделено достатъчно място в българската история. Има още много какво да се каже. Той е сред най-популярните български гарибалдийци в Италия, затова не бива да забравяме светлото му име. Може би Гюро е участвал в най-много кампании на гарибалдийците, а после е четник и на Ботев! Прокрадват се дори становища за участието му като опълченец. Като цяло от всички български гарибалдийци Гюро Начев най-много е идвал в Италия и най-много е воювал тук. Правнучката му ми спомена, че даже за малко е бил и женен за италианка.

Къде ли не е бил Гюро, какво ли не е правил!

Името му го виждаме в Сърбия, в Италия, на остров Малта, после на континента в няколко различни битки. След 1866 г. има данни, че е ходил със своя част на остров Крит. Бил заточеник в Диарбекир, бил работник на Суец, когато се прокопавал каналът там, а после пак на родна земя се борил срещу турците. Не случайно именитият разузнавач и също някогашен гарибалдиец Теофан Райнов ще отговори на запитване на младия публицист Петър Матеев, когато се виждат на остров Малта /или в гр. Марсала в Сицилия/ през 1860 г., че е имало много българи гарибалдийци, но само един е носил името Върли Гюро.1

Оказва се, че за онова време Гюро Начев е най-личният измежду българските гарибалдийци. Италианците се отнасят към него с нужния респект, като към свой герой.

Времето е изпъстрило сякаш с мъдрост и поуки името и дирите на този неуморим скиталец и борец за правда, като ни показва, че са твърде малко хората, достигнали неговата величина. Той преди всичко е един от най-модерните поборници за свобода, които са почерпили опит от гарибалдийството и се завърнали, за да воюват за свободата на изтерзания си народ.

Георги Начев Начевски е роден е през 1827 г. в село Кочмаларе, днешно Отец Паисиево, Пловдивско, Южна България, тогава поробена от Османската империя. За него е написано следното в една стара статия от социализма със заглавие „Върли Гюро — един забравен поборник“:

,,Нравът му е бил буен, робство не е търпял. И понеже бил човек куражлия и зъл с душманите, кръстили го Върли Гюро. Това прозвище получил по-време на Видинското въстание от 1850 година.“

По време на въстанието Гюро бил още млад и без особен опит в сраженията, но това не му попречило да покаже превъзходните си бойни качества срещу турците. На друго място същата статия споменава следното:

„Помирисал веднъж барут, комай Върли Гюро не се връща към мирния живот.“

От селото на Върли Гюро има поне още няколко известни гарибалдийци. Един от тях, за жалост, загива с четата на Хаджи Димитър, а другите остават неизвестни. Не знаем и още колко личности не са описани, а с времето са били забравени. За щастие обаче, успях да събера доста обемен „корпус“ с данни за този голям, но малко известен поборник. Да се надяваме, че чрез тази книга ще започне да бъде популяризиран и ще заеме полагаемото му се място в нашата история.

Наскоро в момент, когато мислех, че съм открил всички гарибалдийци, ми се откри нова информация и ми показа нови материали с данни, които говореха не само за няколко българи гарибалдийци, но за общо число, вариращо от 6500 до 7200 души! Представете си какво означава това! Броят е равен на една бригада и е почти сравним с числото на нашите опълченци в Руско-турската война от 1877-1878 година! Дори Първа българска легия е близо 3-4 пъти по-малобройна от общия брой на българските гарибалдийци, воювали в Италия за две десетилетия. Ако днес съумеем да ги проучим, това ще промени доста неизяснени моменти от нашата история през Възраждането и ще внесе ново богатство от данни.

Данни за Гюро намерих и в автобиографията на друг поборник —

нашия знаменит войвода Първул Станков. Той се оказва един от фактическите ръководители на Видинското въстание от 1850 г., като в някои източници то е наречено Първулова буна (Димитракиева буна) по името на организатора си. Оказва се, че макар все още на около 22-годишна възраст, Гюро Начев се сприятелява с този буден българин и му помага много в организацията. И двамата в крайна сметка са доживели освобождението, за разлика от много други, които не са имали този късмет. Били уникални и смели хора, силни не само физически, но най-вече волеви. Където и да се е намирал „наш Гюро“, винаги изглеждал внушително, исполински. Дори когато бил вече ранен и почти инвалид, пак будел респект.

По-късно, когато България се освободила, работел като пристав на градоначалника на Берковица — известния български писател Иван Вазов.

По един автентичен документ Първул Станков и Върли Гюро на път за Сърбия се отбили в село Стакевци (родното село на Първул войвода), като доставили закупени по-рано от сърбите: 10 пушки, 7 ятагана и саби, и 30 оки барут за 16000 жълтици. Колкото до Първул Станков, той има изведено родословие още през 1995 г. от Генади Вълчев, което е също гаранция за достоверността на информацията. Тъй като разглеждам не толкова въстанието, а обширната биография на Гюро Начев, ще кажа само няколко изречения за развоя на това събитие. То предизвиква не само гнева на османската власт, но е забелязано и от испански дипломати в Турция по онова време.

Главните водачи на Видинското въстание, освен Първул Станков, са Петко Маринов и Капитан Кръстьо. Те са имали издигнати искания за спазване на разпоредбите на Танзимата (турски закон, разпоредба, които оставали само на хартия) и предоставяне на автономия и самоуправление на българите под османска власт. Имало и известно недоволство срещу поземлените налози и липсата на земя за лично ползване от българското население. Разбира се, това нямало как да бъде спазено от турската деспотична феодална система. До късно имало места в Западна България, които били дори собственост на султанската валиде ханъм (първа жена), докато много българи били лишени от земя и обезправени, а всеки ден се случвали и безчестия.

В периода 1850-1856 г. българите са въставали периодично няколко пъти, но без успех. Въстанието предвиждало да се блокират и превземат възловите градове в Северозападна България — Видин, Лом и Белоградчик. Заиграването със стар и нов стил обърква реално кога точно е избухнало, дали в края на 1849 или в началото на 1850 година. В крайна сметка чрез въведения нов стил времето се измества малко напред, което не е от съществено значение. Това въстание, както смятат доц. д-р Надя Манолова-Николова и доц. Й. Митев, е сред най-значимите събития от първата половина на 19 век в земите ни. То за пореден път показва колко невъзможно е било да се преустрои Османската империя, колко порочна е системата ѝ и колко безжалостна е тя, ако се наложи. Въстанието било вдигнато в района на Раковишкия манастир, но не сбъднало очакваните надежди.

Като цяло въстанието било зле организирано и не разполагало с пушки, каквито по стара традиция Сърбия все обещавала, но не доставяла. Липсвало и огнестрелно оръжие, а когато имало такова, било остаряло. Това правело действията дори срещу най-обикновен башибозук рисковани. Българите не умеели да си служат нито с огнестрелно, нито с хладно оръжие. Мнозинството не участвали в чети, нито, както знаем, са служили в османската войска, защото имали статут на неравнопоставен народ. Малкото, които умеели да боравят с оръжие, придобили опита си в някоя чета или в бунтове на съседите (сърби, гърци), но такива били рядкост. Липсата на елементарна военна приучка отново си казала думата и огромната турска армия лесно се справила с редица пунктове на въстанието, ала тя имала артилерия и конница.

Достатъчно е да кажем, че без никаква подготовка на сляпо българи опитали да атакуват дори Видинската крепост, но бързо били разпръснати от добре въоръжения аскер и башибозук. Други се укрепили в крепостта около Белоградчик, която нито била удобна за отбрана, нито те имали представа, че такава стационарност ще ги лиши от възможност за маневриране и изтегляне. Да не се чудим, че дръзкият Гюро си извоювал прозвището Върли — само той действал без страх и грамотно в една тежка ситуация за народа. Докато другите навеждали глави от страх или бягали, той предпочитал да атакува турците със саби в дръзки вилазки, което спасило много негови другари! При турците името му всявало страх, въпреки че бил още много млад.

Първоначално организаторът Петко Маринов настъпил към Видин с около 3000 души въстаници, за да блокира и превземе крепостта. Гарнизонът там обаче бил добре снабден и многоброен, а след идването на помощ турската войска разгромила надигналите се българи. Към Лом с около 1000 души настъпил и Капитан Кръстю, но и той загинал, а въстаниците били разбити.

Най-продължителна съпротива дала въстаническата група, концентрирана около Белоградчик. Въпреки че имала численост от няколко хиляди души, едва около 200 били въоръжени с огнестрелно оръжие, което правело непосилна възможността за дълъг отпор срещу турците. Все пак въстаниците се държали около десетина дни в района на Белоградчишката крепост и били разгромени от огромен брой турски сили. На българите нямало как да помогнат нито румънските, нито руските войски, дислоцирани в Румъния, нито съчувстващите им сърби. Руските и влашките власти само се съгласили да облекчат положението на българските бежанци, като отстояват правата им пред турците, но и този път, по стар вековен сценарий, турците извършили много зверства. И най-великите турски паши и политици от онова време се оправдавали, че действали с цялата строгост на закона.2 След самото въстание много български сили се разпръсват из Балкана и продължават с години да действат като хайдушки чети, а някои временно се изтеглили в Сърбия. Голяма част от бедстващото население побягва масирано към Влашко и Сърбия, където остава.

Не се знае фактически след този разгром и „пръв боен опит“ за Гюро Начев колко време той е бродил с чета из Балкана. След разгрома на Видинското въстание има данни, че Гюро влязъл в четата на Илю войвода, а

после дирите му се загубват

Става дума за годините между 1850-1856. Възможно е още тогава да е идвал в Италия. Това е и времето на първите революционни пориви на Апенинския полуостров. Няма сигурно сведение, но ако можехме да установим това, щеше да се окаже, че навярно е идвал при гарибалдийците още след доктор Георги Капчев и след Димитър Добрович.

Смята се, че към 1856 г. Гюро отново се появил в района на Видин по време на Димитракиевата буна, но отново изходът не бил по-различен. След този провал Върли Гюро отива във Влашко, където за кратко споделя емигрантския залък и трудностите на бекярския живот.

Преди да се насоча към по-важната част от сведенията за Гюро Начев от Кочмаларе, искам да посоча два нови факта, които разкрих съвсем случайно, като мисля, че те са още едно доказателство за личността на този наш поборник. Попаднах на конкретни данни, които са причина да мисля, че Иван Вазов е имал за първообраз именно Върли Гюро в разказа си „Една българка“, когато споменава един четник от четата на Христо Ботев през 1876 г., на когото смелата Баба Илийца помага с храна и вода. Всъщност не е трудно да забележим, че Вазов често си служи с образите на реални лица, за да ги представи като част от дадено събитие, което украсява с образни средства, без да бяга от истината.

За поети като Вазов, Славейков и Алеко Константинов метафорите, хиперболите са начин да обогатят творчеството си и да дадат на българската литература онова богатство, с което я познаваме. Така образът на дадено лице се наслагва в близки събития, макар и представено в малко украсен и обогатен вид. Оказва се, че покрай по-късния сравнително поход на четата на Ботев и Върли Гюро не е останал незабелязан за перото на Вазов. Малко по-късно, както казах вече, той е негов разсилен, когато става градоначалник в Берковица. Казват, че дори една известна песен, която Вазов тъкмо написал, веднага накарала гръмогласният великан да я запее и така разбрал, че песента я бива! По-късно станала много известна за народа ни — „Тих бял Дунав“, ок. 1880 г.

По-късно Гюро Начев, като разсилен на градоначалника, трябвало да застреля едно куче, което се проявило с агресия към стадо овце. Казусът бил заплетен, а Вазов не бил адвокат, но някогашният гарибалдиец и опълченец бързо свършил работата. Години по-късно Алеко, като юрист, с нотка на хумор дори ги упрекнал, че са нарушили правата на бедното животно. Но да се върнем на литературните способи, защото дори те дават информация за Върли Гюро.

Славейков също е писал за гарибалдиеца Младен Загорец, паднал в похода за Рим. Може да е сложно да го идентифицираме, но това не значи, че не е съществувал. Дадена личност служи за вдъхновение така, както Коста Наполеона или Георги Раковски са служили за вдъхновение на четката на художниците от онази епоха. Подобно е и описанието на Баба Тонка от Вазов, а друг наш автор — П. Славейков, освен за Младен Загореца, разглежда и някои други наши гарибалдийци.

През 1876 г. Върли Гюро

като по-чудо се отървава от турските изстъпления

и около шест дни стои ранен в една скална цепнатина на Милин камък след драматичния бой, станал там, докато четата вече е на километри и е преследвана от турците. Дори тук след художествен анализ става ясно, че именно по същия маршрут се спасява Гюро и после в Стара планина се свързва с една чета, за да се спаси и доживее свободата. Възрастната челопеченка може би е именно един сборен образ на хората, които са помагали на ранения герой да се спаси. Как един герой може да се скрие, след като даже българската литература, макар и образно, го представя пред потомството и народа му?

Та за Върли Гюро говорят и списъците за набора на хора от чeтата на Христо Ботев. В том 3 от ,,Събрани съчинения“3 на Христо Ботев може да се намери списък с 5 от общо около 200 въстаници. Те са Ангел Стоянов, Никола Минчов, ГЕОРГИ НАЧОВ, Никола Тодоров, Иван Пенчов… А на следващата страница Ботев вече поздравява четниците, че са стъпили на българската земя, като сам той вече открито се подписва като войвода.

Да забележим името Георги Начов! Това е именно Гюро Начев, бившият гарибалдиец, който е дошъл да участва в четата на Христо Ботев и е едно от най-опитните ѝ лица по онова време. За жалост, и тук опитът му не е дал шанс пред многократно превъзхождащите сили на противника. Въпреки това Върли Гюро е оцелял, за да нямаме още един гарибалдиец в тежката и тъжна статистика на загиналите драматично в борбата на народа ни. Погледнете обаче колко многостранни са данните, които свидетелстват за него. Дори в книгата за Ботев той е забелязан, макар и лаконично.

За Върли Гюро

намерих сведения дори в Централната римска библиотека,

което много ми помогна във възстановката на онези времена и събития, част от които е бил и този наш герой. За мен е постижение, че след толкова години някой черпи познания от книжле, състоящо се само от 19 страници. Написал го е италианецът от арменски произход Дж. Нуриджани през 1965 г. Този малък труд е заведен в Централната римска библиотека.

Фактът, че там е посочен Върли Гюро, говори, че той е бил известен в Италия. Жалко само, че пожълтялото книжле обираше прахта. За всичките над 50 години, откакто е заведено да се чете от италиански студенти, е било използвано само два пъти. Аз бях третият, което със сигурност изключва всякаква възможност да го е докосвал българин. Това говори, че в Италия ние, като народ, не сме много познати, но мястото на Върли Гюро беше като че ли най-забележимото!

Да кажа сега и няколко думи за внучката на Гюро Начев — Здравка Великова. Писмата ни по имейл, а по-късно и през фейсбук само за няколко месеца се превърнаха в сътрудничество, чрез което възстанових картината на биографията на нейния праотец. Госпожата ми изпрати статии от различни вестници, разказа ми интересни случки и констатации за прадядо си. Получих от нея и няколко автентични архивни фотоса. Както ще видите по-нататък в книгата, оказа се, че родът на Начеви е пряко свързан с рода на Васил Левски в Карлово. Били са братовчеди. Може би, общо погледнато, това е един род, който е отдал най-много за свободата на България. На пръсти се броят други такива родословия, а аз знам това, защото освен че се занимавам с история съм и потомък на един друг наш поборник — лясковския войвода хайдутин Сидер от 18 век. Много от запазените до 50-те години на 20 век данни за стари наши родове след индустриализацията на България се оказват мистично изгубени. Именно поради тази причина днес искам да работя и по направление на родното гарибалдийство, за да не се стопи и то един ден по същия начин!

Днес Здравка Велкова живее в град Пловдив и работи там като учен с титла доцент в един научно-изследователски сектор по химия. Факт е, че тази патриотично настроена жена прегърна идеята ми с охота, за което съм ѝ много благодарен, както и за оказаната морална и информационна помощ.

В рода на Върли Гюро е имало и един антифашист, убит преди 9 септември 1944 г. Може би това прави неудобна тази констатация в днешните объркани времена, но никой не може да изтрие истината.

Преди време, когато започвах да събирам данни за Върли Гюро и другите гарибалдийци, се улавях и за сламка, защото нямаше достатъчно материали за тези хора. След около шест месеца и половина непрекъснато издирване натрупах информация и опит в това проучване, а самочувствието, че върша нещо значимо, се повиши благодарение на намерените данни. Без личната оценка на потомък на този герой в лицето на госпожа Велкова, без данните, кътани години наред в семейството ѝ, проучването не само нямаше да е същото, но и нямаше да има заряда, с който се въплъти, след като усетих нишката с потомството му. После можех да сравнявам и с документи, и с основните данни, получени и тук, в Италия, за да редя историята като един пъзел.

Само преди месеци не знаех например, че

Върли Гюро има звание в италианската гарибалдийска армия,

а винаги съм искал да го докажа, както и че има много по-голяма деятелност на нашето гарибалдийство. Само преди около година, докато готвех уроците си за българското неделно училище, където преподавах две учебни години, се сетих нещо и отворих компютъра. Това сякаш беше благословен ден! Като че ли ми се спусна нов план, защото само за час намерих данни, според които отряд от 250 гарибалдийци тръгва от Цариград, а общата численост на българите през годините е била около 7200 човека!

Открих още данни за няколко наши именити гарибалдийци, за неизвестния ми дотогава по-малък брат на полк. Дуньов — Стоян, както и неизвестни дотогава данни за Върли Гюро! Всичко това предвеща промени в общата представа за гарибалдийското движение, за което досега битуваше една мистика с лек привкус на непросветеност или неангажираност от страна на нашите автори.

Благодаря на Здравка Велкова за предоставената информация! Ще се опитам да осъществя и нейната отколешна мечта, да направя прадядо ѝ известен и у нас, и тук в Италия. А кой знае дали в необозримо бъдеще гарибалдийците все пак няма да станат и тема за изучаване в отделен урок или лекция от нашите ученици и студенти.

Преди месеци правнучката на Гюро Начев ми сподели, че в България кметове, музеи и архиви не обръщали внимание на делото на дядо ѝ. Знам как става това в България днес, защото съм работил и като учител, и като библиотекар. Знам колко неангажиращо се гледа на тези теми в страната ни, а родолюбието е в нарочно импровизиран и предизвикан упадък. Днес България е под ударите на пълзящата ислямизация и турцизация, а това става за сметка на нашите идеолози и велики герои. Кметството и читалището на Отец Паисиево, родното село на Гюро Начев, ме потърси чак през февруари 2017 година, почти 2 години след като бях подал сигнал, че проучвам този герой. Подхвърли ми се неизвестен телефон на трети лица. Аз отказах контакта, защото технически книгата ми беше вече завършена! Не знаех кой стои от другата страна, а по-късно научих, че в родното село на Върли Гюро дори имало някаква опозиция към създаването на негови паметници и да се направи той по-известен! Бих добавил само: „О, времена, о, нрави!“!

Село Кочмаларе (Отец Паисиево) е дало много герои, но днес този факт тъне в забвение, защото на много места в Южна България е неудобно да се говори против Турция и нейната марионетна партия ДПС или пръкналата се като по план ДОСТ. Не бива като народ да сме равнодушни и трябва да покажем съпротивителни сили на тези протурски тенденции, но, уви, някои действат противно на логиката!

Аз никога не съм се водил от тези негативи. Тук, на територията на Италия, разбрах, че Върли Гюро е сред най-известните ни герои гарибалдийци. Целта ми е да го съхраня паметта за него в полза на България и историята.




Гласувай:
6



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2906310
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?