Линията на неговия живот бе кратка - двадесет и три години. Възраст на все още неузряла младост, а Продан бе вече завършен революционер. Будеше заспалите роби, създаваше революционни комитети, участвуваше в подготовка на въстание, подпомагаше дошлите в родината освободители. И пред прага на свободата увисна на бесило. Съдба или сбъдване на предричане е тази смърт! Гонен от едно място на друго, той не спираше започнатото дело. Изгубили следите му, близките и познатите му го смятаха за обесен, защото за дейност като неговата не се предвижда друга участ.

Роден бе през 1854 година в многодетното семейство на даскал Васил Сербезов от Чирпан. Продан растеше любознателен и буден. Заедно с българското четмо и писмо, бащата приучва многобройната си челяд и към родолюбив. След Чирпанското школо, Продан завърши Пловдивското класно училище и пое пътя на баща си и по-големия си брат Киряк. Учителствува в хасковските села Меричлери и Курбетито, а след това, едва осемнадесетгодишен, той попадна в Хасковското мъжко училище сред пламенни учители-революционери Петър Берковски, Стоян Заимов, Мирчо Попов, Киряк Сербезов.

В ранната есен на 1872 година в Хасково пристигна Левски. Създаден бе Хасковският таен революционен комитет. Главният учител Петър Иванов Берковски, приятел на Левски от Белград, представи Апостола на другарите си, учители. За всеки казва по някоя ласкава дума, а за голобрадия Продан. „...че е бунтовник над бунтовниците...” Сербезов не е само добър учител, но и пламенен агитатор. Заедно с другите колеги, той изнася сказки пред хасковските граждани. Тия беседи получават такава гласност, че от околните градчета и села идват да молят да им изпратят сказчици.

На 27 април 1873 година в Хасково дойде заместникът на Левски - Атанас Цвятков Узунов. В къщата на главната учителка на класното девическо училище се проведе среща с дейците на

11

революционното движение в града. Присъствуват Георги и Михо Минчеви, Щерю вапцаров, Димитър поп Стефанов, учителите Петър Берковски, Стоян Заимов, Млечко Лулчев и двамата братя Киряк и Продан Сербезови. Следващия ден на комитетско заседание Мирчо Попов бе избран за проповедник и организатор по селата с помощник Продан Сербезов. Под предлог, че събират старини за бъдещия училищен музей, двамата агитатори тръгват из района.

Привлечените в революционното дело хасковски чорбаджии се опитаха да внесат разкол в движението. Един от чорбаджиите искаше да отстранят Продан Сербезов и Стоян Заимов, понеже били: „...надути хлапета, не ми се кланят, нито пък селям ми вземат!” - на което Берковски отговаря: „Сербезов и Заимов не ги давам за хиляди хасковски Коштита и Янакита - няма да позволя за кефа на двамата чорбаджии да оскърбявам другарите си учители и съзаклятници!”

Несполучливият опит на Атанас Узунов да убие местния гъркоманин, върл гонител на българите, доведе до провал в хасковската революционна дейност. Хората на комитета бяха заловени, съдени и изпратени на заточение в Диарбекир. Щастлива случайност спаси Продан Сербезов. От полицейския участък е изпратен заптие със записка да търси в школото „Продестан даскал”. В двора научилището срещна свещеника. Прочел записката, отчето му отговори възмутено: „Десет години как живея в това училище, в тази стая, то за първи път чувам името на Продестан даскал. До сега тук такъв учител не е живял, а и в бъдеще няма да живее, защото това училище не е протестантско!” А Продан в това време бе в стаята си. Предупреден, той успя да избяга, да се укрие и заличи дирите си.

Същата година в село Дерекьово, Лозенградско, дойде нов учител. Дерекьовци не знаеха, че дават убежище на революционер, търсен от турската полиция.

Продан попадна в един непознат до сега за него свят. Удивен бе от хубостта на Странджа. Смая го тоя горист масив, облян от светлина, и слънце. Покориха го багрите на дъбравите и букака с килими от пъстри ливади и неизброими стада. Пленен бе от жизнерадостта и гордото спокойствие на хората в техния труд, в празниците, в песните, в облеклото на момите. Романтичният младеж бе запленен и от очите и бистрия смях на една девойка...

Младият учител бързо се приспособи към свободолюбивите странджанци. Скоро от училището, по дворовете и гората екнаха любимите на Сербезов революционни песни. Той учеше децата, дружеше с дерекьовци, обикаляше околните села и „записваше” хора

12

за делото. И млади и стари бяха във възхита от него. В техните спомени той е: „хубавец, добър оратор, песнопоец и с неудържим характер...”, а съвременникът му Михаил Попов възкликва, сякаш прави откритие: „Сербезов е познат на Левски...” Любимата му песен е по стихотворението на Ботев „На прощаване”. Негови близки другари и съратници по това време са лозенградският революционер - книжарят Яни Димов Рударович и учителят от село Курията - Георги Свирачев.

Двугодишният престой на Сербезов в Дерекьово бе свързан с най-активната му апостолска дейност. В Дерекьово и всички околни села той създаде революционни комитети. във всяко село имаше по 50-60 души „писани”. Писмата си Сербезов подписваше с псевдоним Пилат велизарий Сабински. Посветените в революционното дело се откриваха чрез паролата БЮЧБ (български юнаци, чакаме бой). При писане на тайни писма съзаклятниците си служеха със сок от кромид, който проявяваха при нагряване.

Разрастналата се революционна дейност в Странджа не остана скрита за властта. През пролетта на 1875 година в Дерекьово пристигна известният в района кърсердарин Али Пехливан с десетина заптиета. Носеше специално писмо за арестуване на Дерекьовския учител. Заповядваха на селския мухтарин да доведе даскала, за да прочете „царското” писмо. Сербезов знаел да чете и пише на турски език. Влязъл в селския дюкян, заптиите се нахвърлиха и завързаха учителя.

Тоя тежък за селото ден, поетичните дерекьовци увековечиха с песен.

Заедно със Сербезов бяха арестувани и други по-будни дерекьовци, хора на комитета: Георги Стоянов Аянов, Стоян Манцара, Мильо Пепелимаров, Димитър Раджепов, хаджи Атанас

13

Иванов, брат му Манол Иванов Аянов и Стойчо Яръма. Отвеждат ги в Лозенград и от там в Одрин. За съдбата им в затвора има друга песен:

Арестуването на Сербезов и комитетските хора в Дерекьово можеше да доведе до провал на революционното движение, да отведе на бесилка и заточение много народ от Странджанския край. Катастрофата бе предотвратена от съобразителните Милка Стойчева и Керка Иванова Аянова. Двете девойки изтичали в Продановата квартира. Заедно с хазяйката му Деспина Тотева взели сложената в една торба архива и я отнесли на Керкините братя Атанас и Манол Аянови. Преди и те да бъдат арестувани, закопали торбата в двора на Никола Карастоев. Обискът в дома на Сербезов бе безрезултатен. След няколко месеца престой в Одринския затвор арестуваните дерекьовци бяха освободени срещу откуп и по недоказаност. Продан не бе освободен с тях и не се завръща в Странджа. Но делото му бе продължено от учителите Иван Апостолов, Христо Захариев, Неделчо Орешков, Иван вълков Свирачев, Георги Тузлуков.

Дерекьовци бяха убедени, че учителят им е изчезнал в одринските зандани. След години ученичката му Руска Иванова

14

Златарева ще твърди, че учителят й е бил обесен в Одрин. Годеницата му Керка Аянова е уверена, че е бил обесен в Люле Бургас. В историческия музей на Стара Загора е записано, че е бил обесен в Чирпан през 1877 година. Според Стоян Заимов, Сербезов е обесен в 1876 година, като организатор на въстанническа чета. Стефан Костов в „Диарбекирски заточеници” пише: „...Брат му (на Кирияк Василев Сербезов) Продан избягал, но през 1877 в Одрин е бил обесен заедно с Яни Димов Рударович...”

Но Продан все още бе жив. След Одринския затвор бе интерниран в родния си град. През септември 1875 година се включи в подготовката на Старозагорското въстание. Съдбата на участниците в неуспялото въстание сподели и Продан Сербезов. Арестуван бе и съден от извънреден съд. Жизнерадостното му настроение не го напускаше никъде. За времето прекарано в Старозагорския затвор „Бизистена”, Атанас Илиев пише: „...към полунощ, чирпанецът Продан Сербезов, с мелодичния си глас ни приспиваше като пееше

Илиев е престоял в затвора от 22 септември до 24 декември 1875 година. Докога Сербезов е стоял в затвора не се знае, но той е освободен и наново поставен под полицейски надзор.

През октомври 1877 година по настояване на чирпанския бей Саид Змията, негов заклет враг, Сербезов отново е бил арестуван. Не са били без основание доводите на чирпанския бей, когато е настоявал да бъде съден за шпионски услуги на руските войски. Могъл ли е, макар и под полицейски надзор, Продан да чака спокойно идването на московците! Окован във вериги той е бил отведен в Пловдив. През ноември, при „Шадравана” по шосето за Чирпан е бил обесен. Тялото му е погребано в двора на „Хоспиталието”, където след освобождението е построена църквата „Света Петка”.

И когато цялата ни земя тръпне пред изгряващото освобождение, в предсмъртния си бяс, тиранинът прекършва живота на революционера - юноша. Живот, протекъл и завършил както в любимата му ботева песен: „...умря сиромах за правда, /за правда и за свобода...”