Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2016 23:46 - ЛЕГЕНДАРНИ ЛИ СА ДАННИТЕ ЗА МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ СРЕД БЪЛГАРИТЕ?
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 3974 Коментари: 8 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

"Нерядко легендата пази забравените

следи на историята."

В. А. Билбасов 

Според географските описания от IX-X в. (произведенията на така наречения Баварски географ, труда на Константин Багренородни "За управлението на империята", известията на Гардизи, Фулденските анали и пр.) [154] по време на Моравската мисия на Кирил и Методий Великоморавия е включвала в себе си определени територии от Горна Мизия, Долна Панония, Дакия и Далмация. От бележките на Фулденските анали за 846, 855, 858, 863,871 и 872 г. [155] знаем, че поканилият славянските просветители Ростислав е бил княз на живеещите около онази, носеща латинското име Маргус, река, която е идентична с тогавашната Българска Морава, а не е протичащата на днешната територия на Словакия Северна Морава. Ясно е: владетелят Ростислав е могъл да покани славянските първоучители само в Южна Моравия (нека да не забравяме, че през IX в. съществуват две Моравии!). [156] От добре познатия пасаж на Пространното житие на Методий знаем и друго: по молба на Коцел папа Адриан II е ръкоположил Методий за епископ именно тук, в Сирмиум, "на престола на св. Адроника, апостол от 70-те", [157] и не в бенефиция на Коцел, лежащ в Горна Панония, или в Северна Моравия. Последното се потвърждава и от Залцбургския меморандум [158] - в него Залцбургското архиепископство се обявява против дейността на Методий в региона при вливането на Драва в Дунав, или с други думи в Долна Панония. От други извори [159] знаем, че Светополк след 873 г. успява да разшири държавата си, дотогава владенията му се простират в околностите на Сирмиум във Великоморавия, а след това подчинява на властта си и северната, т.е. Малка Моравия.

 Изброените извори правят безспорно следното: по време на Моравската мисия на солунските братя населението на Великоморавия се е състояло от онези славянски племена (абодрити, тимочани, моравци идр.), които през 818 г. се откъсват от България и се поставят под защитата на Франкската империя, а по-късно част от тях отново е присъединена към българската държава. 

След казаното дотук за нас са напълно необясними съществуващите все още спорове дали Кирил и Методий са извършвали мисионерската дейност и сред славянобългарите, необяснимо е след като в науката от столетие и половина е общопризнат фактът, че двамата славянски първоучители са превели най-необходимите за църковното богослужение книги от гръцки език на езика на живеещите около Солун славянобългари. Последното, както и мисионерската дейност на двамата апостоли сред славянобългарите, се потвърждава и от многобройни други писмени паметници.

В Краткото житие на Кирил четем:

"... отиде на река Брегалница и там намери няколко от славянското племе покръстени. А който намери непокръстени, той ги покръсти и ги обърна в православна вяра. И създаде им букви на славянски език. Тези, които обърна в християнска вяра, бяха 54 000." [160] 

Може да се приеме, че цитираното съобщение се потвърждава и от така наречената Солунска легенда, заглавието на която само по себе си говори за мисионерската дейност на Кирил сред българите - "Слово на Константин Философ как покръсти българите". За нас съобщението на тази легенда е изключително ценно, независимо от направеното от преписвачите смесване на Кирил Философ с Кирил от Кападокия [*]. Константин-Кирил Философ

*. Кирил от Кападокия е просветител, живял през VII в. Легендата, създадена през XI в. в югозападните български земи, наистина започва с изречение, разказващо от името на Кирил: "Роден съм в Кападокия и се учих в Дамаск." В контекста на разкритите за науката нови извори то може да се окаже с доста конкретно съдържание. Волжко-българските книжовници от първата половина на XIII в. Кул Гали и гази Баба са запазили българските имена или прозвища на Кирил и Методий - Баксан и Банджа, както и родословието им, произходжащо от чичото на кан Кубрат - Бу  Юрган (Органа). Банджа е българското име на римската Фанагория, приемата на много изследователи за столица на Кубрат. От друга страна, средновековните волжко-български летописци твърдят, че Кирил и Методий (Баксан и Банджа) били кръстени на имената на градовете, в които са родени. Така става възможна хипотезата Константин-Кирил (Кущан на волжко-български) да е роден в град Баксан, намиращ се в темата Кападокия. (Вж. Иман, Б Джагфар тарихы, т. III. Казань, 1997, с. 99.) Ватиканският български палимпсест, открит от Трендафил Кръстанов, също говори за малоазийски произход на езика на Кирил и Методий. Вж. напр. Кръстанов, Тр. Откритието на българския ватикански палимпсест в подкрепа на малоазийската теория за Кирило-Методиевия език. - В: Наука, I, 1992. с. 22-23.разказва за покръстването по поречието на р. Брегалница в първо лице:"Българите ме взеха с голяма радост и ме заведоха в град Ровен на река Брегалница. Аз им създадох 32 (или 35) букви. Аз ги учих малко, а те сами много постигнаха. Те, каза Господ, ще предадат на Бога православната вяра и християнството". [161] 

Мнозинството от славистите все пак упорито защитава становището, че цитираните две съобщения за покръстването на славянобългарите по поречието на р. Брегалница и за създадената за тях азбука са или просто плодове на агиографията, или легенди, родени от силно патриотично чувство. Лековатостта на подобни твърдения веднага може да се илюстрира със следното: най-културните и най-добре осведомените византийски писатели от XI и XIII в. описват с още по-големи подробности Българската мисия на Кирил и Методий [*]. Охридският архиепископ Теофилакт, който е бил и учител на Константин X [**] преди възкачването му на ромейския престол, в Пространното Климентово житие, съставено към края на XI в. на базата на съвременни на Климент извори, отбелязва: "в Панония Методий е учил не само моравския княз Ростислав, но и "господаря на цяла Панония" - Коцел, давал им добри съвети да съхраняват Бога, а освен това подарявал благочестиви слова и на българския княз Борис I, когото преди известно време покръстил." Според Теофилакт Охридски Методий не е бил епископ на Моравия и Панония, както погрешно е преведено от Мин [***] ("episcopum Moraviae et Panoniae"), а съгласно точния превод - "архиепископ на град Морава в Панония" или "архиепископ на панонския град Морава". [162]

*. Че земите около р. Брегалница през IX в. са били обитавани от българи се потвърждава от множеството древнобългарски знаци, датирани от същия период, които бяха разкрити още през 60-те години върху каменни плочи, колони, тухли, керемиди и пр. представляващи останки от средновековни градежи в селата Баргала, Мордвиз, и Крупище между днешните градове Кочани и Щип. Вж. Алексова, Б. Епископијата на Брегалница. Прилеп, 1989.

**. Константин X Дука (1059-1067) - византийски император.

***. Жан-Пол Мин (1800-1875) - френски религиозен деец, преводач, енциклопедист; именит издател на теоложки и исторически трудове.

 Град Морава (или Морав, Моравск) е бил разположен точно на границата между Долна Панония и Горна Мизия на мястото на стария римски град Маргус при устието на р. Маргус (днес Морава) в Дунава, на десния бряг на последната река и източно от Белград. [163] В тази форма името на града можем да намерим и в грамотите на византийския император Василий Българоубиец (976-1025). [164] 

Горното съобщение се потвърждава и от житието на един друг ученик на Кирил и Методий - Наум:"Методий пък остави скръбта по своя роден брат Кирил и като получи разрешение от блажения папа Адриан, отиде с всичките си ученици в Панония, в град Морава, гдето наследи архиерейството. И там всичко уреди добре и поучи." [165] 

Околностите на град Морава тогава са били наричани Моравия. Това се споменава от житиеписеца на Наум няколко изречения преди цитирания пасаж: 

"И там по откровение божие блаженият папа Адриан... ръкоположи Методий за архиепископ на Моравия и цяла Панония". [166] 

Или с други думи Моравия е била само част от Панония. Тук трябва да вземем под внимание и следното: по време на организирането на българската църква през 865 г. България е била разделена на шест епископства и намиращото се на северозападната ѝ граница е било наречено Моравско епископство, а за седалище на епископа е бил определен именно въпросният град Морава. [167] Никак не е случайно, че Коцел е помолил за същото папата - седалището на Методий да бъде в Долна Панония, в намиращия се на левия бряг нар. Сава град Сирмиум, който е бил известен още от самото въвеждане на християнството като едно от най-старите епископски седалища; никак не може да бъде случайно и заминаването на Методий не за Сирмиум, а за град Морава. Наистина тогава и двете селища са се намирали в границите на българската държава, но епископското седалище вече е било преместено от Сирмиум в град Морава. Поради това известният византийски архиепископ в Охрид Димитър Хоматиан през XIII в. е отбелязал съвсем мотивирано:

 "... Методий бил поставен за архиепископ на Моравия от същия този папа" 

(Адриан, тогавашния папа на древния Рим). При това положение още по-достоверно ще прозвучи и втората половина от цитираното изречение: 

"... тогава и Климент бил издигнат на епископски престол, като бил поставен от Методий за епископ на целия Илирик и на българския народ, който владеел страната". [168] 

Димитър Хоматиан неколкократно подчертава следното: 

"(Климент) отначало още бил заедно е Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ" [169];

"най-сетне станал съподвижник на водачите (Кирил и Методий) и водач на целия мизийски народ в благочестието". [170] 

Цитираното не оставя съмнение какво следва да разбираме под мизийски народ: Климент 

"... бил по род от европейските мизи, които обикновеният народ знае и като българи. Те, ... със страшна войска преминали Дунав и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и по-голямата част от Македония и Тесалия". [171] 

Впрочем, и според Второто житие на Наум, Кирил и Методий са изпълнявали Моравската си мисия точно във въпросните някогашни римски провинции: 

"Този преподобен и велик отец Наум израсна в Мизия... и се присъедини към равноапостолите Константин Философ и брата му Методий, които обикаляха и наставляваха мизийския и далматинския род, вървейки с тях навред, та чак и до стария Рим". [172] 

Житията на учениците на Кирил и Методий категорично доказват, че славянските апостоли са започнали мисионерската си дейност и са организирали славянската църква не на север, сред живелите на днешната територия на Словакия моравци, а на юг, в Долна Панония, Далмация, Илирик и Тесалия. Или с други думи Моравската мисия е получила името си от Южна Моравия, част от която е била в границите на българската държава, а останалата - васална на България. Следната бележка на Теофлакт също подкрепя горното ни твърдение: 

"... известният Горазд, ... когото Методиевата доброта поставила на престола, понеже произхождал от Моравия и отлично знаел двата езика - славянски и гръцки...". [173]

Мисионерската дейност на Кирил и Методий в България е намерила място и в руски, хърватски, моравски и чешки хроники. Според съставената през втората половина на XII в. Хърватска хроника [*], а и съгласно Моравската легенда [**] солунските братя са покръствали в България, тръгвайки от Моравия, а Чешката легенда [***] сочи, че те са отишли в Моравия след покръстването в България; от своя страна Хрониката на Нестор [****] (1113 г.) отбелязва:"Кирил, оставяйки Методий в Моравия, се завърнал в България".

Възможно ли е всички български, византийски, хърватски, моравски, чешки и руски агиографи и хронисти да грешат? И сторената в случая от тях грешка да води началото си от грешката на един-единствен, общ "древен извор"? Не е възможно, защото всички тук приведени писмени паметници по различен начин описват различни събития от българската мисия, т.е. съставителите им в никакъв случай не са черпили от един и същи извор, а са запазили спомена за действително историческо събитие. Заедно с това срещащите се в изворите имена и посочените местоположения на географските региони, местности и селища са идентични на споменатите такива в автентичните извори от IX-X в.

Да, - ще ни отговорят привържениците на традиционното схващане, твърдящи, че Кирил и Методий са мисионерствали в онова северно "Великоморавско княжество", чийто център по-късно става идентичен е Моравското маркграфство - но за нас решаващи и определящи са не изброените тук хроники, анали и агиографии, а само "Панонските легенди", в които няма дори и дума за Сирмиум и разположената около град Морава Моравия. Как обаче могат традиционалистите да смятат, че за последните не става и дума? Та нали житиеписецът на Кирил и Методий съобщава: моравският княз Ростислав (в Легендата за Методий славянският княз Ростислав в съгласие със Светополк) е отправил свои пратеници във Византия с молба да му бъдат дадени такива мисионери, които на езика на 

*. Хърватска хроника - т. нар. Дуклянска хроника от втората половина на XII в.

 **. Моравската легенда се датира от XII - XIV в. Приема се, че за създаването ѝ са използвани т. нар. Италианска легенда от края на IX в. и Кристиановата легенда (края на X в.).

***. Чешката легенда - паметник, датиран от края на XIII в. или началото на XIV в.

****. Хрониката на Нестор - първият руски летопис "Повесть временных лет"собствения му народ "могат да обяснят истинската вяра". [174] А сам Ростислав - както видяхме - е бил владетел на славянобългарите по поречието на р. Маргус (Българска Морава). [175] Точно в този регион през 846 г. Людовик Немски сваля дотогавашния княз Моймир I и на негово място поставя Ростислав. Освен това точно в този район можем да локализираме всички географски наименования на селищата, с които се срещаме в "Панонските легенди": Нитрава, градът на Прибина, който не е идентичен със седалището на епископа Вихинг, Велеград (гръцкото име на Белград) и т.н. Същевременно в самото Моравско маркграфство и неговите околности няма да намерим нито едно название на срещащите се в житията на учениците на Кирил и Методий селища и провинции.

 Казаното дотук несъмнено сочи: Моравската мисия е била само част от покръстването на България. През 864 г. българският владетел Борис Ι в лежащия на запад от днешна Виена град Тулун се е срещнал с Людовик Немски, сключил е съюз с него, а сетне и двамата с войските си са влезли в онази Моравия, в която е бил Сирмиум и околността му. Точно по това време в страната на положилия клетва за вярност към българския и немския владетел княз Ростислав заедно с току-що пристигналите български войски идват и говорещите славянски език византийски мисионери. По този начин става разбираемо защо нито един от тогавашните византийските извори, не споменава дори и най-бегло Кирил и Методий и Моравската им мисия.

 Картината на възникването на територията на Моравия през IХ-Х в. (но не на тази през XIV-XX в.!), почерпана от тогавашните автентични исторически извори, ние смятаме за единствената, която във всички аспекти отговаря на поставения за изследване проблем в неговата фактологическа светлина. Най-големият недостатък на традиционното схващане, наложило се на базата на чешките хроники от XIV в., е, че твърденията му не съответстват ни най-малко на географските описания, дадени от най-достоверните исторически извори от IX-X в. Това е причината подхождащите "традиционно" към въпроса слависти да премълчават географските описания за Моравия от IX-X в.

Петер Юхас

  http://www.promacedonia.org





Гласувай:
2


Вълнообразно


1. iliyanv - Всички писания за двамата братоци славянски азбукари
25.05.2016 07:57
са измислени и писани през 19 век. За каква легендарност става дума, като има по-подходяща дума за това - долна фалшификация.
цитирай
2. syrmaepon - Възможно е да става въпрос и за южна ...
25.05.2016 10:31
Възможно е да става въпрос и за южна Морава. Но мисионерската дейност на братята според мен цели да обхване въобще славяните в Панония и може би колкото се може повече славяни. Всъщност за влияние над славянските племена си съперничат три сили и българската, която е една от тях е поставена под избор - с Рим или Константинопол в религиозно отношение, с глаголица или собствена азбука. В края ня краищата се получава компромис - със собствена азбука, на славянски, с Константинопол и от време на време с уния с Рим ))))
цитирай
3. syrmaepon - Точно в интересуващия ни период панонските славяни постоянно сменят владетелите си
25.05.2016 10:35
"В 500—700 годах на территории будущего княжества существовала так называемая кестельская культура смешанного романо-славяно-аварского происхождения. В 833 году из Нитранского княжества был изгнан его князь Прибина. Он получил убежище у Людовика II Немецкого. Тот крестил Прибину и в 839 году подарил ему часть территории Карантании вокруг озера Балатон. В 847 году Прибина получил право наследования этой земли, и Блатенское княжество было отделено от Карантании. Прибина основал Блатноград в качестве столицы своего нового княжества. После гибели Прибины князем стал его сын Коцел. Во время его правления княжество стало культурным и интеллектуальным центром славян. В 867 году Коцел принял в Блатнограде Кирилла и Мефодия, которые обучили в Блатнограде 50 учеников. В 70-х годах IX века Мефодий Солунский продолжал просветительскую деятельность на территории княжества и основал здесь Паннонское архиепископство[источник не указан 57 дней].

В 874 году князь Святополк I присоединил Блатенское княжество к Великой Моравии. Однако в 876 году, после смерти Коцела, Людовик II Немецкий забрал обратно себе земли, подаренные Прибине. После смерти Людовика II паннонскую часть в 884 году вновь захватила Великая Моравия. Арнульф Каринтийский в 894 году вернул её в состав Восточно-Франкского королевства, а в 896 году дал её в качестве лена славянскому князю Браславу, включившему его в состав Паннонской Хорватии."

При това Нитранското княжество е словашко и вероятно също попада под влияние на мисионерската дейност. Иначе в Панония живеят и българи, вероятно.
цитирай
4. didanov - здравей сирма
25.05.2016 16:31
естествено,че целевата група са всички говорещи вариант на старобългарския или славянския - но основните и първите получили азбука и книги на роден език са българите - оттам вече братята работят в северозападна посока - Велика Моравия, долна Панония, където обаче се кръстостват и интересите на римокатоллическата църква и франкската държава на Людовик Немски.
в училище по история си спомян как учехме, че първо братята били поканени от княза на Великоморавия (на словаци и чехи), но били изгонени от римските представители и по пътя си назад минали с учениците си през българските земи и тогава Борис уж ги помолил и те да му дадар писмо и четмо. Това е шменти капелито на комунистическата пропаганда и то трябва да бъде изцяло отхвърлено.
цитирай
5. didanov - Нитра или Нитрава селище и в двете Моравии
25.05.2016 16:32
Както вече изтъкнахме Баварския географ, Франкските хроники, Гардизи и император Константин Багренородни единодушно поставят Великоморавия в района на Сирмиум, точно там където според Пространното житие на Методий, е било и самото епископско седалище на Методий.



Тогава възниква въпросът: на какво основание славистите твърдят, че Великоморавия е била на територията на средновековното Моравско маркграфство?



Авторът на Панонските легенди не споменава дори и дума за това къде е била разположена Моравия, в която Кирил и Методий са проповядвали Божието слово, но съобщава, че папа Адриан II е ръкоположил Методий за епископ на "престола на св. Андроник един от седемдесетте апостоли Христови", т.е. в Сирмиум. [37] И от този факт изводът може да бъде един: центърът на дейността на Методий е бил Сирмиум, на брега на р. Сава [*], който тогава е в пределите на българската държава.



Невъзможно е да се предположи, че Методий е работил не в Сирмиум и неговите околности, а далече на север, на територията на днешна Словакия, тъй като църковните канони категорично ограничават юрисдикцията на всеки един епископ само в рамките на собствената му епископия.



Ако бихме искали да определим географското положение на Великоморавия въз основа на данните от Панонските легенди, можем да изходим само от споменаването на "престола на Свети Андроник, един от седемдесетте апостоли Христови" и от твърдението на Франкските летописи, че Ростислав е бил княз на славяните, живеещи по течението на р. Маргус, т.е. на р. Българска Морава. Защото, както


ще видим, селище с име Нитра или Нитрава, за което знаем и от други извори, можем да намерим през тази епоха и в двете Моравии. Едното е "старият град" на Прибина в Южна Моравия, а другото се е намирало в Северна Моравия, където през 880 г., по искане на моравския княз Светополк, папа Йоан VIII (872-882) ръкополага Вихинг за епископ като помощник на Методий. Смесването на едната Нитрава с другата е възможно и поради това, че след 873 г. Светополк обединява двете Моравии и така и двата града Нитра (Нитрава) са вече във владенията на Светополк; според известното папско писмо от 880 г., започващо с думите "Industrie tue", по това време римският папа разширява юрисдикцията на Методий и върху всички новоприсъединени към Моравия земи, т.е. Методий е ръкоположен за архиепископ на една вече териториално разширена, цялостна Моравия. Така става разбираемо и съобщението в Пространното житие на Климент Охридски, че "Методий, който украсил Панонската епархия, станал архиепископ на Моравия"Ако преди 873 г. епархията на Методий е била в околностите на Сирмиум и е включвала области от Долна Панония и Горна Мизия, Дакия и Далмация, а според Пространното житие на Методий епископското му седалище е било в Сирмиум, тогава няма и не може да има никакво противоречие между Панонските легенди и онези жития и легенди, които поставят Моравската мисия на Методий в Македония, Горна Мизия, Далмация и Дакия, т.е. в България и разположените в съседство със северозападните ѝ граници територии. Тъкмо поради последното и въз основа на факта, че седалището на Свети Андроник (Сирмиум) е единственото географски точно определено място в Панонските легенди, свързано както с епархията на Методий, така и с Моравската мисия на Кирил и Методий, то у нас буди недоумение как е могло и как може тази важна податка да не се взема под внимание, с мотивировката за евентуалното незаемане на епископското седалище от страна на Методий

Методий не го заел, защото Сирмиум тогава е бил в пределите на българската държава! Може ли Коцел, обърнал се към папата с молба да ръкоположи Методий за епископ в Сирмиум [*], а и самият папа. ръкоположил Методий за епископ в Сирмиум, да не знаят, че Сирмиум е бил в пределите на българската държави? Разбира се, знаели са и двамата много добре са знаели този факт.

цитирай
6. didanov - май откри Америка с това изказване
25.05.2016 19:40
iliyanv написа:
са измислени и писани през 19 век. За каква легендарност става дума, като има по-подходяща дума за това - долна фалшификация.



или изакване приеми го както искаш....значи всички български,римски, византийски, хърватски, моравски, чешки и руски агиографи и хронисти грешат, а ти ни отвори очите?
да, и гробът на Кирил в базиликата "Сан Клементе" в Рим е също фалшивка нали?
ако нямаш солидни контрааргументи си оставаш малко злобно провокаторче
цитирай
7. syrmaepon - Ако се не лъжа има спор в научните среди и вероятно няма сигурни данни за конкретни граници
26.05.2016 09:31
"Тогава възниква въпросът: на какво основание славистите твърдят, че Великоморавия е била на територията на средновековното Моравско маркграфство?"

То и за българската държава на север от Дунав няма никакви източници, нито пък археологични изследвания, но земите до Карпатите ние си ги слагаме в нашите граници ))))))))
цитирай
8. didanov - Баварският географ говори за две ...
26.05.2016 13:55
Баварският географ говори за две Моравии. За него различни са не само названията им, но и техните градове и селища, географското им местоположение и големина на териториите. И още нещо, което е изключително важно: Баварският географ поставя едната Моравия на северния, т.е. левия бряг на р. Дунав в съседство с Бой марка (Чехия), а другата там, където е границата на Франкската империя, пак на левия бряг на р. Дунав, но вече при устието на р. Драва. Тези две Моравии не са представлявали някаква териториална цялост, тъй като са били разделени от северозападните български земи.
Значи едната Моравия е била малка - с 11 крепости или окръзи до Бой марка (Чехия), а другата, по-голяма - с 30 крепости или окръзи, на югоизточната граница на Франкската империя срещу устието на р. Драва в Дунав. Същият автор, както видяхме, твърди, че между двете Моравии франките граничат с българите. В множествено число за Моравия говори и Регино, игумен от Лотарингия. В летописа си от 860 г. той съобщава, че Людовик Немски води едновременно война срещу "Marahensium regna" [9] (Моравските княжества), т.е. срещу двете Моравии. За две Моравии говори и император Константин Багренородни в съчинението си "За управлението на империята". Едната той назовава последователно Μεγαλη Μωραβια, а другата просто "Μωραβια" . Работещият през XVI в., но доказано опиращ се на стари
извори, баварски писател хуманист Йохан Турмаир, известен в литературата като Авентин, нарича Моравия тетрархия, т.е. Четирикняжество, за чието обединение много е направил Ростислав , но осъществяването му се е отдало на Светополк I
Фулденските анали последователно сочат като място на владенията на Ростислав земите южно от р. Дунав, по поречието на Маргус (Българска Морава): "По времето, когато славяните в Долна Панония, между Драва и Сава, били управлявани от Прибина [*], княз на моравците отвъд Дунава е бил Растица, племенник на Моймир [**], който след смъртта на чичо си, още през 846 г. след Христа получил властта от краля на Германия Людовик."



И самият фулденски аналист отбелязва:



"Към средата на месец август Людовик се отправи с войски срещу славяните маргенци, които се опитвали да се отцепят, и след като уредил въпроса според желанието си, им поставил за княз племенника на Моймир Растица." Нека да видим къде по-точно между маджарите и хърватите се е намирала Велика Моравия?



Константин Багренородни в 13-а глава на цитираната вече книга, описвайки границите на Унгария, сочи:



"С тюрките (маджарите) граничат следните народи: пó на запад е страната на франките, пó на север са печенезите, на юг от тях се шири Мегали Моравия, т.е. страната на Светополк, която тези тюрки (маджари) напълно опустошили и завладели. А към планините тюрките граничат с хърватите." [16]



А в 40-а глава на книгата си императорът уточнява:



"... на близката до тюрките (маджарите), източна граница са българите, отделени от река Истрос, която наричат още Дунав, на север от тюрките са печенезите, на запад от тях - франките, а на юг - хърватите."
прави впечатление, че император Багренородни твърди: южната съседка на Унгария е Мегали Моравия, която маджарите опустошили и завладели, а след като я завладяват, то тя вече не може да им бъде съседка. Това противоречие произтича от обстоятелството, че авторът в един и същи абзац говори за положението от преди войната и след войната

За нас сега е по-важно следното - според императора преди завладяването на Мегали Моравия тя е била южна съседка на Унгария, а след нейното завладяване южни съседи на маджарите стават хърватите. От това недвусмислено следва: Мегали Моравия преди завладяването ѝ от маджарите е била между маджарските и хърватските земи.



Изключено е дори ида помислим, че "Мегали Моравия" може да бъде отъждествена с днешна Моравия и Словакия, тъй като тези области не са били никога на юг от Унгария. Последното се потвърждава и от друг факт - императорът нарича Мегали Моравия винаги "езическата", "непокръстената" Моравия, а е известно, че на територията на днешна Моравия и Западна Словакия християнството е възприето още около 830 г.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2907602
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?