Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03.2016 23:07 - ИНДУСТРИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ 1989 ГОДИНА НЕ Е МИТ!
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 5030 Коментари: 6 Гласове:
8

Последна промяна: 17.03.2016 23:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

През 1949 г. в страната работят 100 машиностроителни предприятия. За 40 години броят им нараства 14 пъти, а работещите в тях надхвърлят 420 000 души http://argumenti-bg.com   Петър Хаджиев


Днес, след четвърт век „свободна” България ще върнем читателите на в. „Земя” назад във времето, когато, по думите на поета Пеньо Пенев, “се наливаха основите”. Когато цяло едно поколение вгражда сянката си в строителния летопис на България. Когато прави за нея единственото, което трябва – да строи! Ръкотворната му следа, разграбвана и зачертавана безмилостно днес, още може да се види върху картата на страната – заводите, язовирите, електроцентралите, пътищата.

Крайъгълен камък обединяващ с неразрушима спойка всичко, свързано с индустрията, е строителството. На 16 септември 1945 г. е открит официално за експлоатация първият социалистически строеж-а жп линия Крупник-Кулата, която свързва не само селищата от долината на Струма, но е и част от международната съобщителна артерия за връзка на европейския Север през София със Солун и със Средиземно море.

Съживяването на икономиката се сблъсква с липсата на електропроизводствени мощности. Затова правителството решава да разработи петгодишен план за електрифицирането на страната. Първият язовир, предвиден за изграждане по водносиловия път на Въча, е “Ташбоаз” (“Васил Коларов”) с обем 63 млн. куб. м. вода. За набирането на средства за язовира е образуван енергосиндикат, който сключва народен заем с гражданите от Пловдивска област в размер на 350 млн. лв. Страната живее и с имената на обекти като язовир “Копринка” (“Георги Димитров”), на водните електрически централи “Видима”, “Тъжа”, “Мездра”, на напоителните и отводнителни системи покрай Дунава (Никопол-Белене-Свищов), на Сандровската и Бръшлянската напоителна система. Един след друг никнат и първите големи обекти на промишлеността – Химическият комбинат в Димитровград, Содовият завод в Девня, Заводът за селскостопански машини в Русе, Заводът за помпи във Видин, Металургичният завод в Перник, Силнотоковият и Слаботоковият завод в София, Кабелният завод в Бургас.

Наред със строителството на големите обекти с национално икономическо значение, по цялата страна се разгръща и изграждането на социални заведения – училища, болници, здравни домове в селата, улици, електрификация на селищата, малки язовири и други.

Чрез бригадирското движение стотици хиляди българи се изявяват като мощна сила за изпълнението на народностопанския план. В началото се обхванати 50 000 младежи, по-късно броят им многократно пораства. Първа младежка строителна бригада (18 000 души) участва в изграждането на “Прохода на републиката” (Хаинбоаз). На жп линията Перник-Волуяк работят 24 000 млади строители, на язовир “Росица” – 4 000. Димитровград става емблематичен знак на млада България.

Тук е подходящо място за едно отклонение. То се отнася до мита, който някои политици създават и разпространяват с възторжен волунтаризъм за “икономическа мощ” на България през довоенните години. Те дори нареждат страната преди Швейцария, Швеция и Норвегия. Но действителната картина по данни на статистиката е друга: от всички регистрирани 7 000 предприятия, само 500 имат над 50 работника. В основната си част те се дребни, слабо механизирани и обременени с излишни разходи. Производството на чугун и стомана, свързано тясно с обновлението и реконстукцията на цялото народно стопанство, се намира в пеленаческа възраст – на глава от населението се падат по … 90 грама метал.

В началото на 50-те години на ХХ в. цялата “тежка артилерия” на строителството е струпана в Родопите и в Перник.От Оловно-цинковия завод в Кърджали, прави своя прощъпулник българската цветна металургия. Най-голямата флотационна фабрика е построена в Рудозем. Предназначението й е да преработва в концентрат рудите не само от рудоземските рудници, но чрез новопостроената въжена линия Бориева-Рудозем се прехвърля руда и от другите рудоуправления. Най-важните строежи, които определят, лицето на България, се изграждат с помощта на Съветкия съюз, който предоставя суровини, машини, проекти и най-важното – опит.

България прави първата уверена заявка за превръщането си в съвременна европейска индустриално-аграрна държава.

През юни 1954 г. е открит тържествено Мостът на дружбата между Русе и Гюргево. Съоръжението е едно от най-прогресивните в мостостроителството през 50-те години на миналия век. Три години по-късно, на 6 ноември 1957 г. в Перник е открит металургичният завод “Ленин”. Тази дата става Ден на металурга. Влиза в строя Содовият завод “Карл Маркс” в Девня. Неговото производство се очаква от широк кръг отрасли на леката и тежката промишленост.

Икономическото развитие на България след 1960 г. е свързано с изграждането на съвременни производствени мощности в енергетиката, химията и металургията. Голямото строително настъпление през 70-те и 80-те години на миналия век довежда до изграждането на енергийната каскада “Арда”, водносиловата каскада “Белмекен-Сестримо”, хидроенергийната каскада “Доспат-Въча”, ТЕЦ “Марица изток-2”, ТЕЦ “Марица изток-3”, атомната електроцентрала “Козлодуй”. Въвежда се в експлоатация Девненският химически промишлен комплекс, предприятията за сложни материални торове, химическите заводи в Стара Загора, Видин, Враца, нефтохимическите комбинати в Бургас и Плевен., миннообогатителните комбинати “Медет” и “Елаците”, металургичният гигант “Кремиковци”, циментовите заводи в Димитровград, Девня, Бели извор, Плевен, Темелково. Построени са текстилните комбинати в Пловдив, Благоевград, Враца, Хасково, Разград, захарните заводи в Лом, Девня, Горна Оряховица, заводите на фуражната, консервната, млекопреработващата, хлебарската, месопреработвателната промишленост, фармацевтичните предприятия, модерните кравеферми, птициферми, свинеферми, заводът за полупроводници в Ботевград, заводите на тежкото машиностроене, заводите на електрониката, предприятия на военната и леката промишленост, обекти на културата, просветата и спортното строителство. За дълго ще се помнят имената не само на ръководители и на министри – сред най-успешните са Марин Грашнов и Григор Стоичков, но и на героите на труда – Георги Карауланов, Дамян Илиев, Игнат Раденков, а техни ученици градят обекти в десетки страни.

Енергетиката стои в основата на икономиката на всяка страна. През 1944 г. производството на електрическа енергия е едва 311 милиона киловатчаса или по 45 киловатчаса на жител. По това време са електрифицирани само 786 селища, което е 13% от общия им брой. Още към 1955 г. производството на електроенергия е увеличено близо 7 пъти в сравнение с 1944 г. За същия период добивът на въглища, най-важния енергиен източник у нас по това време, нараства повече от 3 пъти.

През периода 1950–1989 г. е характерна трайна тенденция за увеличаване на електропотреблението. Неговият прираст превишава два пъти този на общото енергопотребление и през 1987 г. надхвърля 5300 киловатчаса на жител, след което започва да намалява. След 1975 г. обаче ръстът на енергопотреблението бележи успешно намаляване, заради изградената основна материална база на икономиката. В резултат на тази политика енергоемкостта на националния доход през 1985 г. става с 30% по-ниска в сравнение с 1975 г. и с 7,2 % спрямо 1980 г.

В периода след 1965 г. започва и газификация на страната.

България се нарежда сред малкото страни, които отрано изграждат ядрена централа и досега успешно я използват. АЕЦ “Козлодуй“ е основен производител на електроенергия в България. На площадката на АЕЦ “Козлодуй“, по руски проект, са изградени 6 енергийни блока с обща електрическа мощност 3 760 MW, оборудвани с реактори с вода под налягане (тип PWR). Първите четири енергоблока с реактори BBEP-440 са въведени в експлоатация през периода 1974-1982 г ., а пети и шести енергоблок с реактори BBEP-1000 – в периода 1987-1992 г. Атомната електроцентрала в Козлодуй осигурява около 44-46 % от общото електропроизводство на страната.

Трите основни направления на енергийната политика на страната от Девети до Десети осигуряват на България място близо до напредналите страни в Европа по енергийно развитие Не е случайно, че от страна, която заема едно от последните места в Европа през 1944 г. по потребление на електроенергия на глава от населението, през 1987 г. България догонва Франция.

Разрушенията, причинени от Втората световна война пораждат остра потребност от метали в целия свят.

Първата стомана е отлята на 8.VІІІ.1953 г. в Завод (ДМЗ) “Ленин”, днес “Стомана”. На 2.ХІ.1953 г. е пуснат в експлоатация стан “250”, на 5.ХІ.1953 г. предприятието е официално открито. Датата 5 ноември се чества вече половин век като празник на металурга в България. През 70-те и 80-те години на миналия век трудовият колектив на ДМЗ наброява 7500 души.

През 1963 г. в експлоатация е въведен металургичният комбинат “Кремиковци” край София. В него функионират коксохимически завод, феросплавно производство., ТЕЦ, кислороден цех и други звена. През 80-те години на ХХ в. започва изграждането на третата металургична база при с. Дебелт, Бургаско, проктирана за пълен производствен цикъл, за висококачествени стомани и за прокатни мощности. Тя, обаче, не достига своя капацитет.

Интерсна е и динамиката на българското машиностроене. Началният етап са годините 1945-1960. Той е преход от довоенното машиностроене към съвременната индустрия. Силният за европейските страни период 1915-1939 от военни и междувоенни години е почти мъртъв за българския отрасъл. През 1939 г. металообработващата индустрия произвежда годишна продукция 2,2 $ средно на човек от населението на България срещу 17,5 $ във Франция, 23,1 $ в Белгия, 27,2 $ в Швеция, 30,2 $ в Англия, 42,3 $ в Германия и 43,4 $ в САЩ. През 1939 година са произведени 9 вършачки, 15 малки парни котли, 60 товарни вагонетки, 880 тона подкови, 453 тона метални изделия (домакински съдове, готварски печки, метални кревати, гвоздеи).

Появяват се нови машиностроителни мощности – цехове на нови площадки в Завода за металообработващи машини-София, в завода за селско-стопански машини в Русе, в заводите във Видин, Стара Загора, Чирпан, Ямбол, Пазарджик. Специалистите са малко, недостигат конструктори и технолози. През 1949 е създадено централно конструкторско бюро към Обединение “Машиностроене“. От 1951 година то прераства във Ведомствена машиноконструкторска организация – ВМКО “Машпроект“ – и слага началото на научно-развойната система на отрасъла. Началото на втория етап е отбелязано със създаването на Комитет по машиностроене, скоро след това обявен за Министерство на машиностроенето. Специализацията в отрасъла добива ясен облик през 1965 г. със създаването на обединения на подотраслов принцип – обединение на заводите за металообработващи машини (ЗММ), на заводите за транспортни машини (“Балканкар“, след това и “Автопром“, “Складова техника и вътрешно заводски транспорт“), на заводите за селскостопанска техника (“Агромашина“), на заводите за тежко машиностроене, на корабостроителните заводи, на заводите за битово машиностроене. През 1973 г. съвместно с Академията на науките е образувано първото в България и в социалистическите страни научно производствено обединение “Технология на материалите“. Благодарение на науката машиностроенето постига добри пазарни качества на продукцията. Те се поддържат и чрез покупката на многобройни лицензи и ноу-хау от световно утвърдени фирми. Достатъчно е да се изброят лицензионните елементи само в един електро- или мотокар. Те са над 10: хидравлика – “Бош“ и “Плеси“; дизелов двигател – “Перкинс“, съединител, скоростна кутия, предавки – “Брокхаус“, “Линде“, “Шалтбау“, “Цанрадфабрик“, акумулатори – “Варта“; основна кострукция – “Йе-лау“, водещи паралели – “Шльойман“ и “Шверте“, лети чугунени противотежести – “V – процес“ от Япония.

До 1973 г. са проектирани и построени над 400 завода – за машиностроене, за електронна и изчислителна техника, за военно промишления комплекс. Това е част от българската индустриална революция през втората половина на 20-ти век. Днес голямата част са закрити, други едва кретат. До десетина години ще се забрави, а може би и ще се отрича, че България е имала такова богатство. 

Изградените само за едно десетилетие стотици обекти пораждат въпроса: дали са били необходими. Времето дава категоричен отговор: да! През 1949 г. в България работят 100 машиностроителни предприятия. За 40 години броят им нараства 14 пъти, а работещите в тях надхвърлят 420 000 (с тези в електрониката и във Военно-промишления комплекс – ВПК). Можеше ли селското стопанство да им осигури работа? В страните с развито земеделие работещите в него са 5 – 7 %, през 1950 г. в България те са 75%. При каквато и да е форма на собственост земеделието освобождава стотици хиляди работещи. Без индустрия и особено без машиностроене социалната катастрофа е неизбежна. През 1939 година 99,6% от износа е суровинни и преработени селскостопански произведения. През 1983 година 55% от общия износ е машиностроителна продукция, която излиза на първо място в експортната листа. По структурата на износа и по неговата ефективност България се изравнява с развитите европейски страни.

Индустрията променя образователната структура на обществото. През 1949 година: електроинженери – 302, машинни инженери – 256. През 1989 г. само в машиностроенето, електротехниката и електрониката инженерите са над 35000, т.е. 62 пъти повече!

Машиностроенето прави икономиката ефективна.

Към 1975 г. българското машиностроене достига средното равнище на европейските страни. По основни показатели на глава от населението то се нарежда между 20-то и 30-то място сред държавите в света. По производство на електро- и мотокари, на електротелфери и складова техника, на бутилиращи линии и някои видове комплектно оборудване България е в първата десетка, по производство на металорежещи машини и преси, на помпи и промишлени вентилатори – във втората десетка страни в света.

В края на 60-те години е договорено сътрудничество със съветското и с чехословашкото товарно автомобилостроене. През 80-те години на ХХ в. се произвеждат в Шумен по 3000 броя товарни автомобили ГАЗ-53 и “ЛИАЗ – МАДАРА“, като вносните възли и детайли се плащат с насрещни доставки на тези автомобили.

През 1967 г. България се включва в международното коопериране по производството на лекия автомобил “Лада“ в гр. Самара, СССР. Срещу годишни доставки на 300 000 комплекта от 13 възли като динамо, стартер, реле регулатор, акумулатор, въздушен и маслен филтри и други се получават по 25000 леки автомобила. Тази кооперация продължава над 20 години и осигурява работа на 6 завода с повече от 10 000 работници.

Създадено е търговско и промишлено сътрудничество с фирми от западни страни, в това число: Австрия – “Фогел и Нот“; Великобритания – “Перкинс“, “Плеси“; Дания – “Йе-Лау“; Германия – “Кесборер“, “Даймлер Бенц“, “Тисен“, “Варта“, “Бош“, “Шверте“, “Ортман и Хербс“, “Клаас“, “Круп“, “Дженерал Моторс Европа“; Италия – “Фиат“, “Униморандо“; САЩ – “Ханиуел“; Франция – “Рено“, “Крьозо Лоар“; Швеция – “АСЕА“, “Волво“; Япония – “Саньо“.

В предисторията на българската електроника две имена предизвестяват бъдещото й развитие между Девети септември и Десети ноември, пък и занапред. През 1937 г. Георги Наджаков открива фотоелектретното състояние на веществото, което дава възможност на американския изобретател Честър Карсон да създаде първата фото-електро копирна машина и да я патентова през 1939 г. Професорът по математика и физика Джон Атанасов, син на българина емигрант в САЩ Иван Атанасов от с. Бояджик, Ямболско, създава в щата Айова първата цифрова електронна изчислителна машина.

За 1965 г. износът на електротехническа, радиоелектронна и приборостроителна продукция достига 170 млн. валутни лева или 12 % от общия износ на страната с перспектива за бързо увеличение. Тази перспектива се очертава както заради високата производителност на 60 завода, така и заради усвояването на изработката на полупроводникови прибори.

Един пример е предостатъчен – за броени години България заема първо място между социалистическите страни по обем и износа на изчислителна техника. ООН и нейната икономическа комисия в Женева издават през 1989 г. Статистически бюлетин за световната търговия с продукти на машиностроителната и електротехническата промишленост през 1987 г. Бюлетинът предоставя данни за сравняване на българския износ с този на 15 страни съпоставими по население с България – Австрия, Белгия с Люксембург, Гърция, Дания, Израел, Ирландия, Нова Зеландия, Норвегия, Португалия, Сингапур, Унгария, Финландия, Хонк Конг, Швейцария и Швеция. От посочените страни само Швеция, Сингапур, Ирландия и България имат положително валутно салдо при външнотърговския стокообмен на машиностроителна продукция, а на електронната и електротехническата продукция – само Сингапур, България и Ирландия. Електронната промишленост е сред най-бързо развиващите се отрасли. Така ще бъде и занапред. Българските традиции в тази област надали ще загинат, още повече, че зад тях стоят висококвалифицирани и надарени специалисти, които са в състояние да усвояват чужди открития и разработки, но и да създават свои.

Преди Втората световна война производствата на българската военна промишленост са в зародишно състояние или в детска възраст. Заради занаятчийския си характер, военната индустрия може успешно да се справи само с ремонта на наличното и на доставяното пехотно и артилерийско въоръжение. В нея се трудят от 7 до 9 хиляди работници и специалисти. След 1970 г. българската военна промишленост навлиза в период на много ускорено развитие. Усвоява се ремонтът, по-късно – и производството на руска военна техника и изделия. В течение на повече от 35 години преди 1989 г. България получава от СССР лицензионна техническа документация за над 250 военни изделия. Тя се предава безплатно, съгласно Решение на СИВ и по междуправителствени съглашения, заплаща се само за размножаването по около 1 копейка за страница. Това е невиждан случай в историята за дружеско съюзническо подпомагане.

Тя се подобрява постепенно, за да достигне към 1985 г. валутна възвращаемост равна на 240 %, което означава, че на 1 лев вложен в производството за материали и труд при износ се получават 2.4 долара. Тъй като армията изкупува от военната промишленост 4-5 % от годишното й производство, останалите 95 % се изнасят. Затова износът непрекъснато расте, за да достигне през втората половина на 80-те години на ХХ в. 800-900 милиона долара и 2-2.1 милиарда преводни рубли. В същото време България внася военни стоки от СССР и от други страни от СИВ за не-повече от 500 милиона рубли. Военната промишленост подпомага стопанството на републиката с мястото си в десетката на световните износители на военна техника.

След 1975 г. и до 1989 г. ДСО “Металхим” създава 28 машиностроителни комбината на военната промишленост в почти всички окръзи с общ персонал 136 хиляди работници, служители и инженери. Общият брой работници и служещи в българската военна промишленост към 1989 г. е 180 000 души.

Българските военни заводи произвеждат и гражданска продукция. Днес цялата тази българска военна промишленост е почти унищожена и разпродадена. Унищожен е холдингът на военната промишленост “Металхим“ със 136 000 работници и специалсти.

До Девети септември в България работят 82 химически предприятия със 7300 работници. От тях 20 са за производство на сапун, 11 за гресове, 3 за глицерин, 3 за бакелит, 4 за син камък, 11 за терпентин, няколко за каучукови изделия – 2 млн. гумени изделия, 1,8 млн. чифта галоши годишно и други. През 1946 г. общата стойност на продукцията на химическата промишленост е около 4 млн. лева. Първият голям социалистически строеж в България е азотно-торовият завод в Димитровград. С неговото изграждане през 1948–1951 г. се полага началото на тежката химическа промишленост. Химическата промишленост достига своя връх през осемдесетте години, когато общата промишлена продукция се изчислява на 7,5 млрд. лева. Внедрени са около 2360 нови и усъвършенствани технологии. Съвкупната печалба се увеличава на 2,22 млрд. лева, основните фондове – от 200 млн. лева на 5,2 млд. лева, работните места – от 7 500 на 132 560 души. Износът в капиталистическите страни надхвърля 900 млн. долара, в социалистическите страни – 1 млд. преводни рубли. Производителността на труда през този период нараства над 20 пъти. Химическата промишленост през 1985–1989 г. разполага с 9,5 % от основните фондове на страната, с 3 % от промишления персонал и дава около 15 % от промишлената продукция, около 30 % от валутните постъпления в долари и около 25 % от общите постъпления в бюджета.

Годишният стокообмен на “Химимпорт” е между 7 и 8 милиарда долара и включва целия внос и износ на химически стоки, чиито списък обхваща до 60 000 заглавия за над 80 страни. “Химимпорт” няма конкуренция в света по обхват на дейност и обем.

Днешните реалности

В „Класацията на световната конкурентоспособност” сме на 57-мо място, при 54-та позиция в предишното издание. Така оставаме в дъното на класацията сред 60-те участващи държави.

По развитие на инфраструктури в широк смисъл – комуникации, пътища, съобщения и т.н., България е някъде на 120–125 място от общо 135–136 държави в света.

В структурата на българската икономика в края на 2009 г. преобладават сектори като шивашка и текстилна промишленост, дървопреработка, дървообработване, мебелна промишленост, строителство, услуги. Това означава, че делът на машиностроенето, металообработка, информационни и други технологии е под 15–20 %. Това е структура на икономика на страна от развиващия се свят. Всичко това какво идва да покаже? Имаме социална, икономическа, демографска структура на държава от третия свят 20 години след падането на Желязната завеса. С други думи, България с бързи стъпки се е запътила по пътя на деградацията във всяко отношение.

И това не може да бъде заличено с приказки или декларации, че видите ли, ние сме страна, членка на ЕС. И което е още по-страшно, аз не виждам тенденция да се правят опити да бъде спряна тази деградация. Това са мощни инерционни процеси, които дори и с наличието на воля, каквато изобщо няма според мен, трудно биха били овладяни.


за да се добие по-добра представа в какво състояние в момента се намира икономиката ни

Ето и личният ТОП 5 на най-интересните изоставени места в България на Христо Узунов:

image

image

„Тютюневата фабрика в Източните Родопи - вече споменах за нея, но освен призрачната атмосфера, там имаше и толкова много соц артефакти - лозунги, пишещи машини, черно-бели снимки на работниците… Все едно бяхме попаднали в 80-те години.“

image

image

Кравеферма и цех за лагери, пак в Родопите. Там атмосферата пък беше, като от някоя постапокалиптична FPS игра за зомбита. През цялото време се оглеждаш за нещо уродливо.

image

image

Железопътният завод срещу Централна гара в София - историческо място с изключително красива архитектура. Там е произведен първият български локомотив.

image

image

image

Бузлуджа - Дом-паметникът на БКП, не просто е изоставена сграда, това като забравен храм на чужда цивилизация. През цялото време докато обикаляш из кръглата зала с чука и сърпа или пък катериш половин час в мрака по стъпалата за да излезеш на върха на кулата с височината на 15-етажна сграда усещаш някакво тайнствено надчовешко присъствие. Страшно внушителен монумент и е много жалко, че оставен на произвола на съдбата.

image

image

Детска градина в Кърджали - интересна сграда, защото беше точно като моята детска градина и освен  из изоставените помещения, мрачните коридори на мазето, с разпилени по пода кукли, се разходих и из спомените от детството ми.

image

http://mediacafe.bg

България, която загубихме 1 част (енергетика и металургия)
didanov.blog.bg/technology/2014/10/22/bylgariia-koiato-zagubihme-1-chast-energetika-i-metalurgiia.1306827
България, която загубихме 2 част (химия и машиностроене))
didanov.blog.bg/technology/2014/10/22/bylgariia-koiato-zagubihme-2-chast-himiia-i-mashinostroene.1306831
България, която загубихме 3 част (корабостроене и инвестиционно машиностроене)
didanov.blog.bg/technology/2014/10/22/bylgariia-koiato-zagubihme-3-chast-korabostroene-i-investici.1306832
България, която загубихме 4 част (металообработващи машини,инструметално производство,електроника)
didanov.blog.bg/technology/2014/10/22/bylgariia-koiato-zagubihme-4-chast-metaloobrabotvashti-mashi.1306833


България, която загубихме 5 част (военна, лека и хранителна индустрия)

didanov.blog.bg/technology/2014/10/22/bylgariia-koiato-zagubihme-5-chast-voenna-leka-i-hranitelna-.1306835




Знатният строител Игнат Раденков
didanov.blog.bg/history/2015/11/15/znatniiat-stroitel-ignat-radenkov.1407395


Военните заводи в България биват закрити

В началото на 1990-те военната промишленост в България и износа на оръжия, се обявяват за неморални и военните заводи биват закрити. В същото време тези, които учат източно-европейците на морал и етика, увеличават печалбите от продажба на оръжия, поради липса на конкуренция. В периода 1994 - 1998 година, Русия печели от експорт на конвенционални оръжия 12,3 милиарда US$, САЩ - 53,9 милиарда US$.

Ето един характерен роден пример за инвестиционно убийство: в софийския силнотоков завод „Васил Коларов” работеха над 4 хиляди души. По информация на ръководен служител в завода, който е имал достъп до вътрешната документация, в навечерието на приватизацията предприятието разполага с поръчки за 7 години напред – доставки на големи трансформатори за Пакистан, Индия и други страни. След като Hyundai го придобива през 1997 г., купувачът прехвърля изпълнението на поръчките в Южна Корея. В момента в завода работят не повече от 200 души.
още интересни материали четете на: vselenabg.blogspot.co.at/




Гласувай:
8
0


Вълнообразно


1. didanov - петте ценни съвета на инж. ИВАН ПЕХЛИВАНОВ КЪМ БЪЛГАРИТЕ
11.03.2016 23:34
Съвет 1: Пазете и развивайте индустрията! Тя крепи държавата! Защото:

Дава 80% от обществения продукт.
Създава работа на 2 милиона и 200 хиляди българи.
Осигурява финансово здравеопазването, образованието, културата, пенсиите на старите хора.
Тя е средата, в която се създава и развива индустриалният интелект, а той е абсолютно нужен в 21-вия век.
Към 80-те години Турция, Гърция и Португалия бяха изоставащи страни. За 25 години постигнаха неимоверно развитие благодарение на бързото си индустриализиране.
Ако индустрията е ненужна и вредна, първи от нея щяха да се откажат богатите нации!
Ако някой ви съветва да я ликвидирате, не му вярвайте!
Той мисли за личния си, а не за нашия интерес!

Съвет 2: Всяка индустриална форма – държавна, частна, кооперативна – има своето естествено място! Осигурете го! Защото:

Няма в света държава с едностранно развита собственост.
Ако това беше добре, първи щяха да го възприемат богатите нации.
Страна без държавно участие в собствеността на стратегическите отрасли лесно ще загуби независимостта си.
Огромната държавна индустрия беше национално богатство, което никой нямаше право да разпилява потайно. За нейното създаване бе направен и външен дълг от 9, 2 милиарда щ. д. Първото задължение беше именно неговото погасяване. Нямахме право да го оставим за бъдните поколения! Задачата не беше сложна. Само от продажбата на внесеното и още немонтирано оборудване можеха да постъпят над 1 милиард щ. д. Приватизацията на 50-60 добри завода от реномирани чужди фирми можеше да покрие останалия дълг. Това не стана! Немонтираното оборудване още отлежава в сандъците, или се даде за скрап. Заводите рухнаха и се разпродават на безценица.Другото задължение беше да се формират стабилни здравни, осигурително-пенсионни и просветни фондове, които да гарантират поносим преход. Това също не беше трудно – средствата от приватизацията на още 80-100 завода стигаха за създаване на силна финансова основа на тези фондове. В периода 1960-1989 г. Министерството на външните работи бе изградило нужни и ненужни големи сгради за посолства, посланически резиденции, търговски представителства, хотели и жилищни блокове в близо 100 световни столици. Реалната стойност на тези сгради с терените към 1990 г. надхвърляше 3 милиарда щ. долара. Продажбата на част от тях също можеше да осигури средства за новите фондове. Знае ли се обаче как, на кого и за колко бе продаден хотелът в центъра на Берлин? А такива хотели имахме във Виена и в Москва. Пак в Москва, където днес имотите може би са най-скъпите в света, е и изложбено-търговският ни център, най-големият на чужда страна в Русия. Какво ли стана с него?В индустрията имаше скъпи машини. Още в 1990 г. експертни групи трябваше да ги огледат, ненужните да се рециклират и да се продадат на добри цени. Много машиностроителни заводи можеха да извъшат това вместо да се разрушават. Поне 1 млрд. щ. д. щяха да постъпят от такава операция, но техниката беше разпиляна или замина за жълти стотинки към Турция и Гърция.1990 г. завари в заводите и особено в новостроящите се обекти огромно количество метали, строителна и транспортна механизация. Само в АЕЦ “Белене” те надхвърляха 500 милиона щ. д. Никой не се погрижи за опазването и за ефективната им продажба. В приватизационните договори има клаузи за анулирането им при нарушения от страна на приватизаторите. Могат ли управляващите да съобщят поне един такъв случай на анулиран договор? Защо се крие, че в Чехия досега са анулирани 254 проватизационни договора? Изобщо защо не се съобщава колко са постъпленията от почти завършващата приватизация? Къде и за какво са използвани? Ако е истина, че те са под 4 милиарда щ. д., това е потресаващо! Извършен е огромен грабеж, надвишаващ 10 пъти валутния дълг на България към 31.12.1989 г.! Вместо нова средна класа са “отхранени” само няколко хиляди милионери, а единици от тях вече са сред 1000-та най-богати на планетата!

Съвет 3: Не се втурвайте в 100-процентова приватизация! Защото:

Такова чудо не е осъществявано от никоя друга страна!
Опорните страни на САЩ – Турция, Израел, Южна Корея, Чили, са с най-голям дял държавна собственост. Тях никой не ги притиска за бърза и 100% приватизация.
Ричард Ран и Роналд Ът, предложили с “програмата” си да разпродадем за две години цялата си държавна собственост, като започнем от стратегическите мощности, сами признават, че това е първи експеримент в света! Ако бяхме сериозна държава, трябваше да им благодарим и да им купим еднопосочен билет за напускане на страната! На нашите “специалисти”, подписали тази “програма”, следваше да се осигури санаториален отдих. Ако е вярно обяснението им, че са я подписали без да я четат, трябваше незабавно да се отстранят от стопанска, научна, или обществена дейност, защото там не се допускат такива безотговорности! Вместо това някои от тях и днес са големи дейци, един даже е новоизлюпен президентски съветник.
От приватизацията трябва да се изключат поне за 30 години:
Големите и средни енергодобивни обекти, енергоразпределението и енергопласиментът.Минодобивът и подземните богатства.Военнопромишленият комплекс.Националната телекомуникационна система.Народната и няколко национални банки.Националната транспортна и пътна мрежа.Монополни сфери, в които не е възможна конкуренция.
Продажбата на държавната ни собственост на чужди държавни фирми не е приватизация. Тя е признание за некадърността на нашето държавно чиновничество!
България има свои вековни традиции и като другите нации трябва да ги съхранява!
Все по-ясно става, че глобализмът използва приватизацията не за укрепване, а за дестабилизиране на националните индустрии и икономики на страните, набелязани за ликвидация.

Съвет 4: Забавете поне с 5 години приватизирането на бюджетопълнещите предприятия! Защото:

Ще помогнат да се направят по-нормално промените.
Ще осигурят средства за здравеопазването, образованието, културата и пенсиите в критичния период на преустройството.
Сред бюджетопълнещите предприятия са пивопроизводството, винарската промишленост, производствата на тютюневи изделия, на безалкохолни напитки, на минерални води, на млечни произведения, на кибрит, на захар, сол, хлебна мая, нефтопродукти.През 60-те и 70-те години Министерството на финансите се ръководеше от легендарния финансист Димитър Попов. Той често събираше стопански ръководители и сам ни предлагаше средства да инвестираме в такива мощности.Какво наложи тези заводи да бъдат приватизирани още през 1991-1993 г.? Защо това не стана в по-късен етап, когато преустроената икономика вече е стабилизирана? Защо голяма част от тях бяха подарени на външни фирми, които днес ни продават българската минерална вода, млякото, бирата и кибрита? Защо не се публикуват данни какво са давали тези производства на бюджета преди приватизацията и сега, след нея? Те не се ли превърнаха от бюджетопълнещи в джобопълнещи предприятия? Защо трябваше бързото формиране на новата богата класа да се стовари като тежест върху народа?

Съвет 5: Пазете банките от нечисти ръце! Защото:

Без банки индустрията ще загине.
Без тях няма нормален пазар.
Чрез тях се осигуряват нормални външноикономически връзки.
Те са кръвоносната финансова система на икономиката.
През 1920-1923 г. Александър Стамболийски се опря на кооперативната банкова система. Бяха учредени стотици популярни банки, включително и в големите села. Чрез тях се раздвижи икономиката, укрепна левът. През 1920 г. 100 швейцарски франка са стрували 2900 лева, а в началото на 1923 г. – 1315 лева!Престъпното разбиване на банковата система през 1947 г. изправи България пред срив. Спаси я незабавното създаване на Българска инвестиционна банка (БИБ). Благодарение на нея още в 1949 г. заработиха първите ВЕЦ, заводите в Димитровград, Перник и Кърджали, всеобщата електрификация, бригадирските обекти: жп линиите Перник – Волуяк и Ловеч – Троян, проходът “Хаинбоаз”, язовирите “Копринка” и “Александър Стамболийски”. Новата икономическа катастрофа започна с разбиването на банковата система!

Съвет 6: Спасението на България е в собствените ни ръце! Защото:

Ние най-добре знаем собствените си проблеми.
Никой не може да намери по-добър спасителен изход.
Външните съветници винаги ще пречупят нашите истини през собствените си интереси.
1990 г. завари България с над 120 млрд. щ.д. основни фондове, от тях 70% – основни производствени фондове. За малката ни страна това беше огромна собствена инвестиция. 2,8 милиарда щ. д. от валутния ни дълг се изразходваха за нова техника, активните ни производствени фондове бяха в процес на обновление. Малко държави бяха в такова благоприятни положение.Вместо стартова позиция за нов растеж, това състояние беше разхитено по чужди указания! Тези и други съвети за ефективни промени можеха да се чуят от индустриалните ни интелектуалци. Никой обаче не ги потърси. В началото бяхме обвинявани, че сме строили много, днес – че сме построили малко и скоро ще дойде краят на грабежа от приватизацията. Сега дори великата задокеанска сила да се смили да опрости външните ни дългове, както това направи с Полша и с Унгария, даже да позволи да приберем външните си вземания, пак няма да се спасим, ако сами не се заемем! За съжаление, това вече е почти непостижимо, защото е разбит индустриалният ни интелект! Вместо интелектуален елит се роди странен политически разноцветен сурогат. Той заграби властта, прие механизми за вечно властване и наложи чужда цел – превръщане на България в неоколониална територия с послушни местни компрадори!
Затова България днес няма:
Национална стратегия и програма за индустриално възраждане.
Национална стратегия и програма за новото селско стопанство.
Национална политика за перспективата на младите българи.
Национална политика срещу гибелното намаляване на населението.
Обединяваща идея за съхранението на българската култура.
Нямаме даже единно виждане по националната ни история.
Вместо истински програми и стратегии за стабилен изход, на народа се обещават далечни “светлини в тунела” и зад него – красиво бъдеще.

цитирай
2. born - Страхотно изложение на факти и реалии !
12.03.2016 00:34
И поразителна и невероятна деградация на икономика, общество и нация за минимален времеви период. Дали има друг подобен аналог в световната история ? Едва ли.
цитирай
3. didanov - Украйна е на път да повтори по същата ...
12.03.2016 00:53
Украйна е на път да повтори по същата схема нашият горчив опит..
цитирай
4. didanov - Как Иван Костов разстреля българската индустрия чрез бандитската приватизация. Само фактите.
12.03.2016 00:55
През 1998 година например една от гордостите на социалистическата индустрия – толбухинският завод „Добрич" бе продаден на работническо-мениджърското дружество „Добрич 98". То плати 266.6 хиляди долара – задължителните 10% от цената, пише вестник Банкеръ.

После всички останали плащания бяха преустановени, предприятието спря да работи, активите му се оказаха недостатъчни, за да покрият натрупаните задължения и се стигна до фалит. Сега се чака на територията му да „цъфне" нов търговски център.

Може би най-христоматийните примери за скандални раздържевявания по схемата на РМД-тата, за които се изписа и изговори много през годините са тези на Винпром „Дамяница" и завода „Каолин".

Първото дружество е включено в списъка за приватизация през лятото на 1997-а и договорът за продажба на РМД „Изба Дамяница" е подписан още в края на същата година. Без общо събрание и без правоимащите от РМД-то изобщо да разберат, акционер във винпрома става един от издателите на вестник „Капитал" – Филип Харманджиев, който е назначен и за изпълнителен директор. Изискването за две години служба е заобиколено с издаден документ, в който се казва, че Харманджиев е бил експерт в „Дамяница". А защо тогавашното министерство на промишлеността намалява чрез анекс цената на сделката наполовина – от 3 млн. на 1.5 млн. щатски долара, сигурно завинаги ще остане загадка за широката публика. Няма да се спираме и на факта, че в избите на „Дамяница" за новия собственик остават 2 400 000 бутилки вино, всяка на цена от 1-2 долара. По-важното е, че според закона новият собственик е трябвало да плати още в деня на сделката 10% от цената, или 150 хиляди долара, но са дадени само 60 хиляди, а остатъкът е изплатен по-късно с дългосрочни държавни облигации.

От регистъра за следприватизационен контрол пък се разбира, че цялата сума от 1.5 млн. долара е платена окончателно на 22 декември 2000 година, но не се посочва по какъв начин е станало това, пише Банкеръ.

Явно заварените бутилки са осигурили добри приходи. Същият този регистър разкрива и една друга любопитна подробност – приватизаторът не е изпълнил нито един от ангажиментите си за инвестиции в периода 1998-2002 година. Само че всички съдебни дела по въпроса стигат до задънена улица и държавата не получава никаква компенсация.

Междувременно всички мажоритарни притежатели на акции в „Дамяница" са изхвърлени от голямата игра с неколкократно увеличение на капитала за сметка на големите шефове.

Впечатляващ удар е и сделката за „Каолин". Схемата, която се прилага, е почти същата. Още през 1997-ма единственото по рода си на Балканите предприятие за полезни изкопаеми е изискано от известната белгийска фирма „Сибелко", която дава добра цена – 20 милиона долара, за учестието си в съвместно дружество заедно с държавата. Но вместо да привлече стратегическия инвеститор и да вкара в хазната сериозната сума, кабинетът на СДС решава да даде „Каолин" на братята Иво и Александър Прокопиеви и на няколко техни съдружници. Договорът с РМД „Каолин 98" е сключен на 10 януари 2000-та. Тогава 75% от завода са продадени за смешните 7.2 млн. лева като в брой са платени едва 10 на сто, а останалото е издължено с компенсаторки.

Следват няколко увеличения на капитала и само за година компанията на Иво Прокопиев „Алфа финанс холдинг" става собственик на 83.33% от „Каолин", а РМД-то отива в седма глуха с едва 12.5 на сто.

Такива сделки по време на синьото правителство има много. Но всички опити някой да се зарови в тях и да потърси отговорност за безогледното ограбване на държавата все пропадаха. През 2002-ра година прокуратурата откри нарушения в РМД раздържевяването на едни от най-големите български предприятия – „Арсенал" – Казанлък, „Хлебна мая" – Русе, ОЦК – Кърджали, „Хемус ер" – София, „Елните" – Несебър, хотелите „Санкт Петербург" в Пловдив и „Средец" в Слънчев бряг.

Малко по-късно държавните обвинители се заеха и с приватизацията на обувния завод „Добрич" и „Каолин". Но реален резултат така и не последва. Делата или завършваха с оправдателна присъда , или бяха забутвани някъде по архивите.

Същите съмнения за игра с нагласени карти има и при останалите сделки, но и при тях нищо не е доказано. На челно място в „списъка" безспорно е друга гордост на социалистическата металургия – „Кремиковци". Комбинатът бе „продаден" по време на кабинета „Костов" /14 юни 1999 година/, на „Дару Металс" АД /по-късно преименувано на „Финметалс Холдинг/ за символичната цена от 1 долар срещу обещания да покрие дълговете му, оценени тогава на 645 млн. лева и да инвестира още 300 милиона долара през следващите 6 години. Почти нищо от тези големи заявки не бе изпълнено, пише Банкеръ. А след серия промени в собствеността съмнения за източване и бързо забогатяване на хора от ръковоството му през 2011-та „Кремиковци" бе даден за скрап на „Елтрейд къмпани" срещу 316 млн. лева.

Много по-откровен бе обирът на „Авиокомпания Балкан". Националният авиопревозвач беше продаден на израелската „Зееви груп", собственост на Гад Зееви, на 30 юни 1999 година. Договорената цена бе повече от скромна – 150 хиляди лева, а обещаните инвестиции – 100 млн. долара.

Но се оказа, че израелецът със звучното име е специалист по ликвидация на подобни дружества, а не по оздравяването им. Скоро след „операцията" полетите на „Балкан" бяха спрени. При продажбата авиокомпанията имаше 18 самолета Ту-154, а година и половина по-късно – само един.

Малките пътнически и товарни самолети също бяха разпродадени, както и слотовете по международните летища. По експертни оценки Гад Зееви е спечелил над 300 млн. долара от цялата работа. Но така и не бе потърсена отговорност от продавачите, позволили да се стигне до катастрофата с превозвача. Поне се отървахме „сухи" от 12-те иска, които нахалният евреин заведе срещу страната, претендирайки за неустойка от 250 млн. долара.

Кабинетът „Костов" ще се запомни и с продажбата на „Нефтохим" ЕАД на руската „Лукойл" срещу 101 млн. долара. Наистина тя е повече от успешна, ако я сравним с разграбването на плевенската рафинерия „Плама" – единственият нефтохимически комбинат в света, доведен до фалит.

В момента „Нефтохим" работи добре, снабдява страната и региона с гориво, отчита печалби и внася немалки данъци в хазната. Но е почти пълен монополист на пазара на течни горива у нас, което в определени ситуации, както неведнъж вече видяхме, се оказва сериозен негатив.

Като говорим за Костовата приватизация, не може да подминем и тазседмичното словоизлияние на бившия му партиен съратник Едвин Сугарев, който публично запита: „Кой продаде „Електроимпекс" на Борислав Дионисиев, „Машиноекспорт" на Петър Манджуков, „Булгарлизинг" на Димитър Тадаръков и „Химимпорт" на ТИМ?"
цитирай
5. elcho - Наистина страхотен постинг !!!
12.03.2016 16:48
Аз смятам, че като сме малка държава имаме голямо влияние от вън. И решенията не са само наши.Те не искат държавата ни да е силна и с висок стандарт. Искат слаба нация която да управляват и използуват. Но ако бяхме Монархия, то нещата щяха да са по друг начин. Монархиите се подкрепят и нямаше да допуснат такова вмешателство в политиката и управлението ни.
Примерите за Монархии ги имате, да не ги изреждам.
А....може би не съм прав ?!?!
цитирай
6. didanov - разобличаващ постинг по-скоро елчо
12.03.2016 23:44
знаеш ли, монархията е нож с две остриета примерите ги знаеш нали? Но все повече се убеждавам, че сме способни да постигнем нещо стойностно, когато има строг контрол - било то царски режим, или тоталитарен режим...демокрацията тоест партиите за една бедна, с ограничени ресусри без колонии страна е излишен лукс, още повече, че е и вътрешен процес на освобождаване и еманация, за което не сме още готови - на нас дай ни слободия до шия и демагогия. това е.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2060741
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5247
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?