Легенда за „Луда Яна”

Феодалът Красен, който живеел в крепост на юг от днешно Панагюрище, имал красива дъщеря Яна. Тя била буйна и обичала да подражава на мъжете – заедно с тях ходела на лов и умело въртяла сабя, точно хвърляла копие, а стрелите й винаги попадали в целта. На един лов, организиран от баща й, Яна не се появила. Тръгнали да я търсят. Но от един съседен връх към ловджиите се спуснала група конници, начело със сина на друг местен владател. Това бил Никола, син на феодала Душко. На коня на Никола седяла и Яна. Те били влюбени. Никола поискал ръката на Яна от Красен.

– Моята дъщеря е родена да се омъжи за богат и по-силен човек, приближен до царския трон – смръщено заявил Красен.

Дълго ридаела и се молила Яна, но бащата бил непреклонен.

През една тъмна и потайна нощ обаче Никола, подпомогнат от свои верни другари, откраднал момичето. Двамата изчезнали в Душковата крепост. Красен събрал многоброен отряд войска и ги повел на север, за да накажат Никола и Душко. След тежък бой те разбили бранителите и разграбили цялата крепост. Никола и Яна намерили убежище в горските гъсталаци. Оттам те нападали често Яниния баща. След едно такова сражение Никола бил ранен. Яна отвела любимия си при изворите на реката, където денонощно се грижела за него. Но Никола умрял.
Яна дълго страдала и духът й никога не намерил покой. С оръжие в ръка тя мъстяла на всички противници на нейното щастие.

Днес легендата за нея звучи като химн на младостта и искрената любов, отразен във водите на буйната едно време река, която и днес пресича центъра на Панагюрище.

има още една версия на легендата

Живеела някога в едно малко планинско селце мома име Яна. Била хубава за чудо и приказ, затова и я наричали Хубавата Яна. Висока, стройна, с две дебели черни плитки, които се виели като змии по изправения й гръб. В големите й черни очи на красивото бяло лице блестели дяволити искрици. Била и много работна, но всички в селото казвали, че е родена за момче. Била доста буйна и често се биела с момците в селото като равна с тях.

Когато се появили турските орди земите им да превземат, господари на живота им да станат, Яна наравно с мъжете им давала отпор, като участвала във всички сражения. Мало и голямо се възхищавало на нейната храброст. Дори и турците.

Най-тежкото сражение станало близо до мястото, където извирала реката, която минавала край тяхното село. И този път мома Яна се биела яростно с турците. Свободолюбива по нрав, тя от сърце желаела завоевателите да се махнат от нейния край, от нейната родина и да ги оставят да живеят и се трудят мирно и тихо. От своя страна пък поробителите силно желаели да отстранят на всяка цена тази буйна мома, която подбуждала всички наоколо да не им се подчиняват и да се бият с тях. Те успели с хитрост да я отделят от другите и да я заобиколят отвсякъде.

Храбрата девойка разбрала, че искат да я заловят жива и може би да я потурчат и затова решила сама да сложи край на младия си живот. Хвърлила се в полупресъхналата река и успяла да се пребие. От тази нелепа смърт се ужасили не само нейните другари по оръжие, но и самите турци, които искали само да я заловят. В гората настъпила странна тишина. Занемели птиците, застинали дори дивите животни, които знаели, че Яна много ги обича и им оставя често храна край реката. Скоро от селото се чули сърцераздирателни писъци. Страшната вест бързо долетяла до осиротялата Янина майка.

Хората разказват, че реката потекла силно едва след смъртта на мома Яна. Те смятали, че девойката се преродила в река и че двата й извора са били очите й, които постоянно плачели за погубената й младост и хубост, за погубения без време живот. Нарекли я на името на момата — река Луда Яна, тъй като самата Яна била много буйна. А и реката много приличала на самото момиче. Често прииждала много буйна, силно се пенела, като че ли някому се сърдела и заливала обилно земята наоколо. Тогава хората казвали, че мома Яна пак се е разбесняла, но били доволни, че нивите и градините им са добре напоени и ще дадат добра реколта.

Реката и до днес носи това име, а легендата за буйната и хубава мома Яна, която жертвала младия си живот, но не се покорила на завоевателите, се предава от поколение на поколение.

Луда Яна е река в Южна България — Област Пазарджик, общини Панагюрище и Пазарджик, ляв приток на река Марица. Дължината ѝ е 74 km, която ѝ отрежда 43-то място сред реките на България.

Географска характеристика Извор, течение, устие

Река Луда Яна извира от 1 423 м н.в. под името Елишка река в западното подножие на връх Бич (1 449 м) в Същинска Средна гора. До град Панагюрище тече в югозападна посока в дълбока долина. Преди града завива на юг, вече под името Панагюрска Луда Яна и пресича Панагюрската котловина. След това продължава на юг, а от село Бъта на югоизток в дълбока проломна долина вече под името Луда Яна. При село Росен навлиза в Горнотракийската низина и тече в широко песъчливо корито. Влива се отляво в река Марица на 195 m н.в., северно от село Синитово.

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборният басейн на реката е 685 km², което представлява 1,3% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

• на север, запад и югозапад — с водосборния басейн на река Тополница;
• на изток — с водосборните басейни на реките Пясъчник и Потока, леви притоци на Марица.

Хидроложки показатели

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода март-юни, а минимумът — юли-октомври. Среден годишен отток при село Сбор — 3,60 m³/s.

Въпреки, че коритото на реката в Горнотракийската низина навсякъде е коригирано с водозащитни диги невъднъж Луда Яна (както сочи и името ѝ) е излизала от дигите и е наводнявала околните райони. Последното голямо наводнение е през 2005 г.

етимология
на старославянски означава също "река". Използвало се е като пожелателно име за дълголетие: "Животът й да бъде дълъг като река"
имен ден се празнува на Еньовден -24.06 .Тъй като Янка в остарелия си вид, в миналот в разговорен стил се е изговаряло Енка и оттам се чества на Еньовден.

ЯНА - от санскр. "YANA" - движение. В старобългарския се свързва с движението на река, бързей, както и с дължината на реката.

 

 

- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! -

Отсякоха му и двете ръце,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! -

Отсякоха му и двете нозе,
та пак го питат, разпитват:
- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! -

Избодоха му и двете очи,
и го не питат, нито разпитват,
току си взеха хубава Яна,
та я качиха на бърза коня
да я откарат долу в полето,
долу полето, татарско село.

Яна Йовану тихом говори:
- Остани сбогом, брате Йоване!
- Хайде със здраве, хубава Яно!
Очи си нямам аз да те видя,
ръце си нямам да те прегърна,
нозе си нямам да те изпратя!