Пешо Телето — бизнесмен с три висящи дела — махна мобифона от ухото си и погледна с нежен поглед своя верен бодигард Боби Картофа. Погледна го и въздъхна:

— Тъжно ми е, Компир, много ми е тъжно като те гледам!

— Защо, шефе? — попита бодигардът.

— Ми щото си много прост, е затова! Затова ми е тъжно да те гледам!

— Шефе, не съм толко прост! — възрази бодигардът. Моем и да четем, моем и да пишем! Кво повече?!

— Не е достатъчно, Компир! Не е достатъчно! — пак въздъхна бизнесменът. — Култура ти липсва! Ама истинска култура! Не там Радки-пиратки, тигри и баровци! Шекспир, Компир, Шекспир! Ей това ти липсва на тебе! Знаеш ли кой е Шекспир?

— Не знам, шефе! — чистосърдечно си призна охранителят. — Не го познавам тоя!

— Видя ли? — усмихна се Пешо Телето. — Шекспир, Компир, е писател! Англичанин…

— А, шефе, аз, нали знаеш, с англичани не съм работил… Аз съм по сръбската линия… И по шиптърската… С англичаните работи Гого Тайсъна.

— Абе, Компир! — вече не се усмихна, а направо се разсмя бизнесменът. — Нали ти казах, че човекът е писател, не е от нашите партньори!

— Ми тогава, шефе, ептен па не мое да го познавам!

— Ще го опознаеш, Компир! — строго каза шефът. Писна ми вече около мене да има само простаци и неграмотници! Ей сега ти давам една негова книжка. „Хамлет“ се казва! До другия понеделник да си я прочел! А вътре има едно „Да бъдеш или да не бъдеш“… Него го искам наизуст!

— Защо бе, шефе?! — почти проплака Боби Картофа. Ква грешка направих, та такова наказание?!

— Казах ти, Компир! Грешката ти е, че си прост! Това е! Действай!

След една седмица Боби Картофа стоеше пред Пешо Телето и чинно, като ученичка рецитираше:

„Да бъдеш или да не бъдеш — туй е въпросът.

Дали е по-достойно за душата

да понесеш камшиците, стрелите

на бясната съдба, или да се

опълчиш сам срещу море от мъки

и да им туриш край? Умри, заспи…“

— Шефе! — неочаквано прекъсна рецитацията си той. Бе много кофти превод е това! Кой сега говори по тоа начин? Бе тия хора редактори немат ли?! Я, скивай ако аз го бех превел, как щеше да е!

И забил поглед в тавана, Боби Картофа започна да рецитира отново:

— „Да бъдеш или да го духаш — е там е интересното, брато.

Кое е по на далавера за душата —

дръвцето ли да гризнеш

или да тръгнеш соло да я бориш мъката

и в крайна сметка да и лепнеш некролога? Умри, отмъркай —

не бутай повече аванти… И запомни, че тоя сън

че ти издуха сичките проблеми

ами отсекъде.

Е, тоя край направо те кове! Умри, отмъркай…

Или па по-железен вариант — сънувай?…

Обаче тука става шибано: понеже,

познай какъв ли сън че ти набутат,

навиеш ли се сам да гушнеш хризантемите?…“

— Стоп! — рязко го прекъсна бизнесменът. — Компир, ти си гениален, бе! Ти надмина всички ми очаквания! Слушай сега: до другия понеделник искам целия „Хамлет“ в нов превод! А после се зафащаш с „Ромео и Жулиета“!

— Слушам, шефе! — по войнишки отрапортува Боби Картофа. — Ако искаш и „Макбет“ мое да подфанем! Обаче за него че требат поне десет дена…

— Действай, Компир! Действай, поете, мой! — изрече Пешо Телето и почувства, че още миг и ще се просълзи.

chitanka.info/person/dimityr-bezhanski

Разсмях се, развеселих се... искрено.
Простия Компир, Картоф (патато, батато - и тези две думички старите хора знаят - т.е. в България си имаме 4 думи за този плод-зелленчук, кореноплоден) поне знаел бързо да чете, че и освен, че прочел "Хамлет", и собствен превод си направил, а и се запознал и с творчеството на Шекспир, чието име може да се римува и с неговото Компир.
Забавно, развлекателно, но и хитричко, остроумно.
Поздрави!

Да очакваме ли нов блогър тук - KOMPIRAT ? Всъщност има един подобен - Koshmar. Блогът започва да се обогатява.
Поздрави за майтапа.

радвам се, че те разсмях....но ситуацията в днешна България хич не е смешна защото точно такива компири или по-точно родствен зеленчук решават "да го бъде или да не го...българския народ", а всъщност истината е "да го д.ха"!
но спомените за мутренските времена кто че ли избледняха, не защото изчезнаха, а защото замениха анцузите с костюми, бухалките с пищови, а пачките...те станаха още по-големи. поздрави

такова богатство не ме блазни..виж пържени компирки със сиренце не отказвам :)