Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2015 01:13 - Барон Петър Парчевич - най-великият българин на XVII век.
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 3585 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 28.12.2015 01:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

Българският католически епископ, Петър ПарчевиЧ, е роден през 1612 година и произхожда от стар чипровски род. Константин Иречек го определя като най великия българин на XVII век.
Парчевич учи в католическо училище, след което продължава образованието си в Италия във висшите школи в Папството. Връща се като доктор по богословие и каноническо право. Удостоен е с баронска титла от императора на Свещената римска империя.Той владеел превъзходно гръцки, латински, италиански, влашки и арменски. След завръщането си в България,е ръкоположен за свещеник от Сердийския архиепископ Петър Деодат, също голям родолюбец. Архиепископ Петър Парчевич оглавява дипломатическите мисии в преговорите за кръстоносен поход срещу Османската империя. Около средата на 17 век сред старата чипровска аристокрация постепенно се оформя идеята католическата вяра да бъде използвана като среда, чрез която българската национална идея за освобождение да бъде осъществена.

 

През 1644 година Марцианополския архиепископ пристига в Чипровец, за да разреши някои местни препирни. Архиепископът се запознава с младия свещеник Петър и го кани на работа в Молдова. По време на престоя на Парчевич в Баково, сред българите се надига сериозно движение срещу султана.Надеждите им се съживили, когато през 1644 г. султан Ибрахим започва война с Венецианската република. Парчевич взема живо участие в българското съзаклятие с дипломатически мисии. Той убеждава влашкия господар Матей Бесараба да участва в заговора и от негово име отива да преговаря с полския крал Владислав IV, победителя на турците.Мисията му се увенчава с успех, но скоро кралят умира. Въстанието в България набирало сила и софийския архиепископ Петър Деодат с големи усилия успял да предотврати ранното му избухване. В края на 1649 г .в гр.Търговище българските съзаклятници отново преговарят с Матей Бесараба. Парчевич е изпратен с мисия в Полша, Германия и Венеция. В посланията,българските съзаклятници заявявали на европейските владетели,че българският лъв не е загинал,той не спи,само дреме и не трябва да се изпуска сгодния час за съвместно нападение срещу турците.

Приели Парчевич навсякъде със съчувствие, особено във Венеция, но европейските държави, изтощени от 30 год. война не подкрепят плана за освобождаването на България.
През 1655 г. е сключен таен договор между българи, сърби, албанци и гърци и Петър Парчевич е натоварен с дипломатическа мисия.Той трябва да посети император Фердинанд
III, а сръбския патриарх Гавраил - руския цар. Императорът оказал големи почести на българския пратеник,направил го Марцианополски архиепископ и го изпратил при казашкия хетман Богдан Хмелницки, за да участва във война срещу турците. Хетманът умира скоро и тези планове пропадат. Фердинанд III започва война с турците през 1661 година, която трае няколко години, но не подобрява положението на християните в границите на Османската империя.
Парчевич се завръща в Молдова, за която настъпили лоши времена поради нахлуването на татарите през 1668 г. Там той останал до 1673. Снабден с писма от молдовския господар Стефан Питрашка, архиепископ Петър Деодат, високопоставени представители на българския и сръбския народ, Петър Парчевич посещава Полша,Виена Венеция и Рим. Смъртта на Петър Парчевич, която го застига на 23 юли 1674 г., слага край на един живот, отдаден на една мечта - свободата на България. Няколко години по-късно, след битката при Виена, когато османските войски са разбити и в коалицията срещу тях вече участват Австрия, Полша, Венеция и Русия, българските католици решават, че е време за въстание. То избухва през 1688 под ръководството на Георги Пеячевич , но е потушено и българите от Чипровци са принудени да се изселят в Европа, най-вече в областта Банат.

.

http://www.teenproblem.net/a/159-istoria/33295-koj-e-petyr-parchevich/

http://bven.blog.bg/poezia/2010/11/01/petyr-parchevich-edin-bylgarin.627902

Най-черният период от българската история - омразното турско робство - прогонва от Родината огромен брой българи. Според В.Трайков  само във Влашко и Молдова през турското робство преминават около 1 милион наши сънародници. От средата на ХVI век до началото на ХVIII век от България са се изселили към 680 000 души. През ХVIII век и до 1812 год. бегълците са 250 000 души. Само след руско-турската война от 1828-29 год. страната са напуснали над 100 000 души.
И след Освобождението положението на повечето българи не е особено добро. Затова и емиграцията продължава. Всички тези хора не са изчезнали безследно. Те са живели, трудили са се и са допринасяли за развитие- то на другите страни по света. Всеизвестно е
  че тези,  които се решават да напуснат бащиния си дом,  за да тръгнат в неизвестното , са обикновено най-предприем - чивите, най-смелите и най-способните от хората.Вече е писано  за дейността на великите учени и книжовници Киприан, Г.Цамблак и К.Костенечки. Техните имена ще останат завинаги във СВЕТОВНАТА история. А има и още едно име  - това на Петър Парчевич.
            Заедно с епископ Петър Богдан и Франческо Соймирович те посещават австрийския монарх Фердинанд II (1637–1657) и полско-литовския крал Сигизмунд III (Зигмунт III Ваза, 1587–1632) и наследника му Владислав IV (1632–1648), както и влашкият войвода Матей Басараб (1632–1654). Около 1647 г. турците се изтеглят почти напълно от северозападна България във връзка с войната с Генуа за о-в Крит, а Матей Басараб изпраща пратеници и обещава 20 000 войска в подкрепа на въстанието. В решителния момент обаче Сигизмунд III умира (20 май 1648) и въстанието е отменено.
didanov.blog.bg/history/2015/12/09/bylgarskite-buntove-i-vystaniia-na-fona-na-avstriisko-turski.1413571
didanov.blog.bg/history/2015/12/12/karposhovoto-vystanie-prez-1689g.1414227
didanov.blog.bg/history/2015/12/12/drugi-vystaniia-i-buntove-prez-1689-1690-g.1414450
След неуспеха на кампанията, епископ Петър Парчевич заминва за Венеция заедно с чипровския управител Франческо Марканич, а след това
  и при новия полски крал Ян Казимир (1649–1648), както и в австрийския кралски двор, но и на трите места получава отказ. Eпископ Парчевич се среща и с папа Инокентий Х, а след 1651 посещава Германия, Унгария, Трансилвания и Влашко. Неуспехът на тези мисии и нежеланието на Австрия и Полша да оглавят антиосманската коалиция обаче осуетили избухването му и в този момент. През 1671 избухва полско-турската война, което активизира дейността на епископ Парчевич и епископ Петър Богдан. Коалиция срещу турците обаче отново не се образува.
В продължение на много години Парчевич обикаля Европа - Италия, Австрийската империя, Балканските държави, Украйна ... Негова е заслугата за помиряването на Полша с украинския атаман Богдан Хмелницки. За тази си мисия Парчевич получава от австрийския император Фердинанд
III благородническа титла и званието "императорски съветник" през януари 1657 год. Малко преди това - през 1656 год. бива провъзгласен за Марцианополски архиепис- коп. Наистина, след време той трябвало да се раздели с титлата архиепископ, понеже бил обвинен, че заради политическата си дейност изоставил църковната работа. Затова пък през 1668 год. наследникът на Фердинанд - император Леополд I , със специален декрет го обявява за барон. Компрометиран пред султанския двор заради своята политическа и дипломатическа дейност, той прекарал в чужбина (главно във Влашко и Молдова) почти целия си живот, но не забравил поробените си братя и свидния роден край. И докато дипломатът Петър Парчевич бил поощряван и от австрийския император Фердинанд III, който през 1657 г. го удостоил с титла императорски съветник, римската църква не одобрявала неговата извънцърковна дейност и не била доволна от духовника Парчевич, тъй като той месеци и години бил далеч от архиепископията си. Дори през 1661 г. му било отнето архиепископството. Принудил се да приеме някаква дребна църковна служба в гр. Оломоуц до „реабили - тирането” му през 1668 г. Но когато продължил политическата си дейност, отношенията му с папата
пак се влошили и останали такива до смъртта му — починал в бедност и самота на 23 юли 1674 г. в Рим, без да дочака въстанието от 1688 г. и да се порадва на първите големи поражения на поробителите -
барон Парчевич умира в Рим по време на една от дипломатическите си мисии . Вече след смъртта му турците претърпяват незапомнен до тогава разгром от обединените армии на Австрия, Полша, Русия и Венеция. За пръв път Османската империя трябва да се примири с големи териториални загуби. За това дело има несъмнена заслуга и диплома - тическата совалка на барон Парчевич. Забележителен дипломат, той е неизтощим в българолюбивата си мисия, за която се опитва да спечели влиятелни представители на много европейски държави. Петър Парчевич е страстен Будител, далече изпреварил в жаждите си по освободител ната кауза
  своя 17 век…
Писмото на Петър Парчевич до папския нунций във Виена е неговата автобиография, с което слага начало на автобиографичния жанр в българската литература. Неговите писма и меморандуми са изключителни по своята композиция и стил и носят белезите на литератур ни произведения.

Петър Парчевич
  подчинява целия си живот на една-единст вена цел - освобождаването на България от турско иго с помощта на католическа Европа. В името на тази кауза той обикаля от държава на държава, за да се среща с папи, крале, императори и високопоставени църковни представители
 


                        
    Гербът на П.Парчевич


image
В разположената близо до Пиаца ди Спаня църква "Сан Андреа деле Фрате" се намират тленните му останки 
(1612-1674). Те почиват в гробницата на знатната римска
фамилия Велтери, където има и паметна плоча:
 


image                                

"На бележития родолюбец и воин за освобождението на България архиепископа на Марцианопол Петър Парчевич по случай 300-годишнината от неговата смърт", гласи на италиански и български език надписът на паметната плоча от "признателния български народ"

 

 

Петър Парчевич

Биография на Петър Парчевич,публикувана в "Енциклопедически речник"на Лука Касъров,издаден през 1905г.в Пловдив,издателството на Драган Манчов.

Всичките му писма и документи взема Мусини.
Литература -Константин Иречек,граф Юлиан Пеячевич,от същия род.Граф Пеячевич и семейството му живее в Австроунгария.Той издава във Виена през 1880г.книгата"Петър фон Парчевич,марцианополски архиепископ,апостолски викарий и администратор в Молдова,български интернунций(посланик)при Императорския двор и императорски пратеник до Богдан Хмелницки,хетман на казаците."Книгата е издадена на немски език,преведени са откъси на български от Д-р Христо Кесяков през 1888г.Важни документи на Петър Парчевич,представляващи изключителен интерес се намират в архивите на Виена ,Будапеща и Венеция.
http://dianakolarova.blogspot.co.at/2010/12/blog-post_08.html

 

За банатските българи

 


Повече от половината от населението на село Асеново е с банатски произход. Те са потомци на Чипровски въстаници, избягали от родината след жестокото потушаване на Чипровското въстание и последвалите гонения. Те ревностно са пазили и до днес продължават да пазят, традициите и обичаите си, които са наследство от близо 200 годишният живот в чуждата страна.

Точно тези запазени традиции, както и старите, оригинални носии, на близо 150 - годишна възраст, са като магнит за интереса на публиката и привличат множество любители на истинският, изворен фолклор. Точно заради това Народно читалище "Петър Парчевич-1927", печели проекти и продължава да се опитва, да използва всички начини, да запази тази уникална култура за бъдещите поколения.

https://asenovopp1927.alle.bg/

 

 

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2908430
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?