БЛОГ за всичко важно за мен :: Родът Родеви

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1

Годишна класация

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.12.2015 19:28 - Родът Родеви - подробна генеалогия

Автор: didanov Категория: История

Прочетен: 3036 Коментари: 0 Гласове:

Родеви. Родства с Продан Тишков, Свещ.Васил Михов, Васил Друмев-митр. Климент Браницки, Кимон Георгиев, Наум Томалевски, Ротшилд

Родеви е един от най-древните известни габровски родове. За него има данни от средата на 18-ти век. За родоначалник се приема Лаврентий. В рода се пази бакърена синия с изчукани букви на църковно- славянски: “ Лавренmiй Родито, лето 1756”. Към края на 18-ти век клон от родът е живял в колиби Пъртевци, където някой си Петър (Пеньо) ръководи килийно училище в голямата си къща. В Габровския квартал Борово има и местност, известна като „Родевото”

Около 1775г. е роден Петър Стоян Роде. Той живял в Габрово - къщата му била на мястото на Радион Умниковото у-ще над църквата Св Троица. Имал дюкян за железарски и дърводелски стоки. Търгувал из Империята и Влашко. Заедно с Петко Манафов и Илия Видинли последвали призива на Априлов и Палаузов и дарили празно място и материал за построяване на Габровското училище. Подарил градина си в“Родевото” на девическия манастир. Имал 4 дъщери и двама сина.

Дъщеря му Неда се омъжила за Пенчо Ралчев – много богат търговец в Букурещ. През 1871г. Неда завещава бащиното си наследство на габровското училище. Три години по – късно, през 1874 Ралчев дарява на новата сграда на училището (днешната Априловска гимназия) рентата от мошията (имението) си в Яломица (Румъния)

Втората дъщеря на Петър Роде – Мария (1840-1914) се омъжва за берберинът Тишко Проданов. Техен син е известния деец на Съединението Продан Тишков – Чардафон. Родът на Тишко Проданов има и други интересни представители: Знае се, че Братята Петър и Продан Тишкови от колиби „Родевото” са сред дарителите за издаване на Божествено и священно еванглие, Русчук 1865г. Петър Тишков става личен бръснар на султана в цариград и член на българското настоятелство в османската столица. Продан имал двама сина С (Стою) и Тишко. Стою Тишков е бил търговец и е живял в Букурещ. Неговият син Никола С. Проданов през 1886г. с държавна стипендия изучава естествени науки в Лайпциг. Тишко се жени за Мария Родева и имат 2-ма сина: Продан (Чардафон) и Петър.

Биографията на интересния и нееднозначен Чардафон е известна и достъпна, затова няма да се спирам подробно на нея, а ще се огранича да спомена потомството му. Чардафон е роден около 1860г. През 1885г. в Казанлък се жени за Недялка Шилева. През 1895 вече е разведен с нея и се връща в Габрово. От брака им има 2 деца : дъщеря Свобода Чардафонова, която учи журналистика в СУ. Умира неомъжена през 1930г. ; син Любен, който учи архитектура в Париж, но умира през 1918г. без да остави наследници. Чардафон умира през 1906г. и завещава бащината си къша на читалище Априлов.
Брата на Чардафон Петър Тишков учи химия в гр. Кемниц с държавна стипендия в периода 1886-1890. След завръщането си в България става един от първите преподаватели по органична химия в СУ. От личен интерес изследва историята на габровските еснафски организации, която публикува през 1911.

Третата дъщеря на Петър С. Роде – Иванка се омъжва за Кольо Луков. Тяхната дъщеря Анна се омъжва за известния габровски свещеник Васил Михов(20.08.1842 – 1895), учител в Априловската гимназия, роднина на Йосиф Соколски. Анна и свещ. Васил Михови имат 4-рима сина и една дъщеря, всичките забележителни личности. Сред тях е проф.Никола Михов (18.03.1877 – 05.04.1962) – завършил в Женева и Брюксел, академик, създател на библиографията в България. Брат му Петър (16.07.1885 – 21.04.1925) защитава докторат по право в Цюрих, става председател на Окръжния съд в София, а след това дипломат в швейцария (1917). Третият брат Асен (28.12.1878- 26.08.1949)– специализирал в Германия, работил като учител в техническото училище. Тъкмо той дарява на габровското историческо дружество ръкописът със спомените на Чардафон за габровското въстание. Дъщерята на свещ. Михов и Анна Лукова - Иванка се омъжва за д-р Коста Д. Списаревски – дипломат и социолог.

Сина на Петър Стоян Роде, Иван П.Родев се жени за Велика Станимирова, дъщеря на Станимер чаркчи. Велика и Иван Родеви имат двама синове – Петър и Стефан и една дъщеря – Васила.

Петър Ив. Родев (1848-1916) е търговец. Той е баща на Марко П.Родев (1886-1962), през 1958-1960г. съставя на родословното дърво на Станимирови – основата на всички родови изследвания. Марко П. Родев е човекът благодарение на когото днес мога да пиша тези редове. Светла му памет! На мястото на негова градина през 1961г е построена сградата на бившия Партиен дом в Габрово. За бай Марко се расказва една весела случка: Когато Кимон Георгиев станал министър-председател, габровски зевзеци изпращат телеграма на Марко да се яви в Министерски съвет в София. Бай Марко се развълнувал, помислил, че роднината му ще го назначава на някакъв висок пост, ушил си нов костюм, приготвил се и тръгнал за гарата. Минути преди влакът да потегли, приятелите му съобщили, че всичко е на шега.

Отляво на дясно: Стефан П. Родев, съпругата му Ганка, Мария със съпруга си Марко П. Родев. Долу: Ани, Петър (деца на Марко), Петър, Спас (деца на Стефан)

Сестрата на Марко Родев – Велика П. Родева се омъжва за съдията Петър Друмев – племенник на Васил Друмев – Митрополит Климент Браницки и Търновски - изключителна ренесансова личност, основоположник на съвременните словесни изкуства, общественик, министър-председател.

Вторият син на Велика Станимирова и Иван Родев - Стефан Ив. Родев (1860-1924) е богат търговец. Живее в Бургас в известната Родева къща (долу). Съпругата му се казва Корнелия. Собственик е на дял от поморийските солници и на много лозя и земи в региона. Продукцията от лозията и нивите изнася в чужбина, заедно със зетовете си Кимон Георгиев, Владо Георгиев и д-р Танев. Има 3 дъщери: Надежда, Веселина и Елисавета.

Веселина Ст. Родева става съпруга на Кимон Георгиев – офицер, политик, организатор на всички военни преврати на 20-ти век, министърпредседател и министър в няколко правителства при различни режими. Противоречива и интересна личност, безспорно притежаваща една от най-интересните биографии в новата българска, а може би и европейска история.

Повече за него може да се научи от наскоро излязлата книга "Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време" от проф. Недьо Недев (Сиела 2007), която освен с биографията на Кимон Георгиев ни запознава с интересни детайли и нестандартни гледни точни върху българската история, политиците и държавниците от началото до последната четвърт на XX век.

Веска и Кимон Георгиеви имат 2 дъщери: Мария и Корнелия. Мария (ляво) е омъжена за юриста Гиньо Ганев, народен представител в няколко поредни парламента, един от бащите на новата българска конституция., днес национален омбудсман (обществен защитник)..

Втората дъщеря на Стефан Родев - Елисавета е омъжена за проф. Д-р Иван Танев (мед)

Третата дъщеря на Стефан Родев - Надежда е женена за заможния търговец Владо Георгиев - заоасен майор, съратник на Кимон Георгиев в "Звено" Имат 2 дъщери: Мария и Веселинка:

Мария Вл. Георгиева завършва архитектура. Тя е омъжена за известния арх. Богдан Наумов Томалевски. Родът Томалевски е от гр. Крушево. В тяхната къща е щабът на Илинденско-преображенското въстание и често пребивават воеведите Никола Карев и Питу Гули. В същата къща на 02.08.1903г. е провъзгласена Крушевската република, за което и до днес има паметна плоча с надпис, а къщата е “Музей на Илинден и освободителните борби на Македония” Бащата на арх. Томалевски - Наум става член на ВМРО още като ученик в Скопие. След потушаването на Илинденското възстание семейството се пренася в София. Наум Томалевски е сред водачите на ВМРО и се издига до секретар на организацията. Убит е при вътрешните борби на македонските дейци. Томалевски са сродени с редица видни македонски родове, вкл. с Хадживълчеви от Банско – родът на Паисий Хилендарски. Томалевски са династия в архитектурата.

Веселинка Георгиева – баронеса Ротшилд учи изкуства в Париж. През 1958г. се омъжва за главата на известната банкерска фамилия – барон Едмонд де Ротшилд. Развеждат се след 4 години. Няма деца. Лина Георгиева – Баронеса Ротшилд живее в Париж и е известна скулптурка.

Голямата дъщеря на Велика Станимирова и Иван Родев – Васила (1850-1910) е омъжена за Цоню Родев – търговец (-1908). Тук вероятно наблюдаваме брак между братовчеди. Цоньо Родев е сподвижник и укривател на Стефан Стамболов, приятел на Цанко Дюстабанов. През април 1876 четата на Дюстабанов потегля именно от “Родевото място”. Поради силното си късогледство, Цоньо не тръгва с четата. По същата причина година по - късно не го приемат и в Опълчението. Приемат брат му Кою Родев, който загива в бой.
Цоню и Васила Родеви имат 5 сина (2-ма юристи, един г.щ. офицер, един инженер и един свещеник) и 1 дъщеря, всичките получават високо образование и имат забележителни биографии. И 5-тимата братя участват в Балканската война – единият като офицер, втори е мобилизиран, а останалите 3-ма като доброволци. Всички оцеляват, като получават общо седем ордена „За храброст”

Дъщерята Рада Ц. Родева (1887-) завършва цариградския Роберт колеж и се омъжва за търговеца Кото Чопанов.

Иван Ц. Родев (1873-1934) е първият български инженер – корабостроител (отделна статия за него). Неговият син мичман Васил Иванов Родев (11.08.1924-24.12.2008) завършва ВНВУ с 65-ти "боен Дравски" випуск. Като морски офицер - командир на миночистач обезврежда няколкостотин морски мини в акваторията на Черно море през Втората световна война. След войната е уволнен като "царски офицер" и е хвърлен в концлагера Белене.

Свещ. Стефан Ц. Родев (1883-1945) През 1901г е бил главен певец в църквата „Св. Успение Богоодично” в Габрово. Завършва Духовната академия към Цариградската екзархия, през Балканската война е полкови свещеник в Рилската дивизия, след това со края на живота си е свещеник в София.

Христо Ц Родев (1880-1944) е юрист, завършил в Женева. Току-що приет в университета прекъсва следването и се връща за да участва като доброволец в обсадата на Одрин. Там пуска снопове ръчни гранати от самолет над турските позиции - първите в историята на военните въздушни бомбардировки. Депутат в 23-тото Народно събрание. В дните след 09.09.1944г. е зверски убит от комунистите без съд и присъда. Негов син е писателя Цончо Хр. Родев.

Цончо Хр. Родев е роден през 1926г. в Провадия. Завършва право, но като син на убит от Народния съд няма право да практикува и се отдава на страстта си от студентските години - литературата. С многобройните си очерци, раскази и романи той присъства в литературния ни живот повече от 50 години. Открил призванието в белетристиката, той пресъздава мигове от българската история. Създава значителен брой книги както за деца, така и за възрастни, сред които романите: Черният конник (1966), Наричаха ме желязната ръка (1971), Човекът без сянка (1976), Мечът на непримиримите (1981), двама против ада (1986), Пиратът с черен лъв на мачтата (1994), както и сборниците с разкази Съкровището на Лизимах (1966), Отгласи (1971) и Отмъстителят (1983), очеркът Отвъд синия праг (1985) и др.

Веселина Вл. Георгиева – баронеса Лина Ротшилд

Веселина Георгиева, баронеса Ротшилд, е родена през 1927 г. в София в заможното семейство на търговеца Владо Георгиев. Майка и Надежда е дъщеря на габровския търговец Стефан Родев, леля и Веска, на която е кръстена е омъжена за Кимон Георгиев. Сестра и Мария е архитект, омъжена за известния арх. Богдан Томалевски. Домът на Владо Георгиев е една от най-изящните за времето си къщи в София – днешното австрийско търговско представителство на ул. Гладстон (до 41-во у-ще Патриарх Евтимий). Къщата е проектирана от Иван Васильов и всъщност тя отваря на архитекта пътя към извесността и вратите на софийския хайлайф, за да проектира след това някои от шедьоврите на стара София по Шипка и Оборище (вкл. къщата на Чапрашиков) Домът на сем. Георгиеви е винаги отворен за хора на изкуството. Обичайни посетители са видни български музиканти, художници, литератори.”Вкъщи не помня вечер без гости. Все интересни хора. Личности като професор Балабанов, художника Константин Щъркелов, директора на операта Мойсей Златин, журналисти, писатели…”
Лина завършва „Дойче шуле” в София и след това се насочва към рисуването и пластичните изкуства, керамиката. През 1947 г., едва 20-годишна, тя заминава за Франция, за да продължи образованието си в Парижкото училище по приложни изкуства. Попада в класа на прочутия професор Катлен. Няколко месеца след пристигането й във френската столица обаче желязната завеса се спуска окончателно. Това превръща младата красавица в бежанка. „През 50-те години в Париж беше страхотно, връща се в спомените си българката. Изкуството се ценеше повече и творците бяха особено търсени. Градът ми даде много. Благодаря на всичко, което видях там, на изложбите, на местата, които посещавах, на изключителните личности, с които общувах.” Веселина Георгиева преминава през всички изпитания на емигрантския живот. Дълги години е откъсната от корените си и от най-близките си хора. Успява обаче да пробие сама. Българката започва да аранжира витрини. Всичко, което съм работила в живота си, съм го работила с ръцете си, казва Лина. В началото правех букети от сухи цветя върху арматура от тел. Творенията ми имаха голям успех. В Париж първа към скулптурата я насочва българската художничка Рада Поптошева. Лина е подкрепяна от прочути художници като холандеца Кор Постма и съпругата му Лили ван Леер. През 60-те години Лина Георгиева продължава учението си при Мужен в Монпарнас. През 1963 г. биеналето във Венеция я среща с Алберто Джакомети. "Скулптурите на Джакомети ми вдъхнаха вяра в себе си", възклицава Лина. Нейна творческа кражба от великия италианец е директната работа с ръце. През 1968 г., вече Лина Георгиева, прави самостоятелна изложба в амстердамската галерия “Еендт”. Голям почитател и е бил Ърнест Хемингуей. Двамата разговарят с часове, споделят възгледите си за смисъла на живота Заразена от авантюристичния дух на великия писател тя посещава Израел, Египет, Флоренция. Особено обаче я поразява Индия и нейното спокойствие. „Бях жадна за живот, исках всичко да докосна, всичко да видя. Винаги съм изпитвала необходимост да пътувам, да опознавам различни хора и места. Всъщност това е ролята на твореца - вечно да търси нещо…Живяла съм няколко живота, поемам в една посока, после в друга, непрекъснато търся...Но в края на краищата винаги се връщам към скулптурата, най-вярна оставам на нея", казва Веселина. Българката не пропуска светско събитие. С присъщата й жизненост успява да спечели хората около себе си. Времето и се разкъсва между скучните чаени следобеди, ски-курорти и казина.

Между “лудориите” е и бракът и с барон Едмонд де Ротшилд. Прочутият милиардер се жени за Лина през 1958 г. Няколко години по-късно се развеждат. Каква е причината за раздялата, не става известно. Когато обаче майката на богаташа е на смъртно легло, тя вика Веселина, за да й поиска прошка.. “През 2030 година няма да има нито държава България, нито живи българи!” Тази зловеща прогноза Едмон де Ротшилд изрича през лятото на 1997 г. Скоро след това умира. Версията е самоубийство. (От оскъдните материяли, до които достигнах, не ми стана ясно дали репликата е коментар на демографските тенденции в България или лошо отношение към страната ни след развода с Веселина Георгиева. )

Никога не съм се откъсвала от корените си и съм много горда, че съм българка. Принадлежим към древна цивилизация, тракийското изкуство е забележително. Църковните стенописи, иконите, манастирите... Българите са много талантливи. Познавам много творци, от които се възхищавам дълбоко, казва Лина. От 1989 г. датира сътрудничеството й с Леонард Дилман, белгийски колекционер и галерист. Той високо оценява нейното изкуство и го лансира. Лина Георгиева, баронеса Ротшилд прави изложби в Брюксел, Гщаад, Дюселдорф, белгийския замък Пти Ле. През 2004г. Георгиева представи свои творби в Унгарския културен център в София.. През 2007г. нейни творби участват в изложбата „Български худижници живеещи в Париж.

“Корабостроителят първопроходец"

(биографична статия за инж. Иван Ц. Родев във в. Морски вестник 22.12.1999)
В началото на 1894 г. в Триест, Италия, пристига българинът Иван Цонев Родев. Изборът му не е случаен. Това средиземноморско пристанище се слави като средище на моряци и корабостроители, а триестката морска академия подготвя висококвалифицирани морски кадри. Роденият в Габрово на 11 декември 1873 г. Иван Родев отрано проявява качества и заложби, характерни за предприемчивите и инициативни габровци. Завършва с пълно отличие реномираната Априловска гимназия и постъпва във физико-математическия факултет на Висшето училище в София. Само след година за проявени качества е определен да продължи образованието си с държавна стипендия в чужбина. Избира непознатата в България специалност “Морска техника”, дълбоко убеден, че тя има бъдеще в родината му. Завършва триестката академия през 1896 г. и воден от стремеж да приложи на практика получените знания, отива в Англия, в корабосторителницата “Ричардсън” в Нюкасъл. Работи там три години, от които две в конструкторското бюро и една - в производството. През 1896 г. българското военно министерство му възлага да изработи теоретичния чертеж на дървен самоходен катер с парна машина. Това е първият теоретичен чертеж на кораб (“Калиакрия”), изработен от българин. През 1898 г. му е поверена нова отговорна задача - да бъде наблюдател на България при строителството на поръчания в Бордо, Франция, учебен крайцер “Надежда”. Същата година със съгласието на българското правителство и разрешението на директора на политехниката към Министерството на военния флот на Франция постъпва като слушател в това реномирано военноморско учебно заведение. Завършва го през 1902 г. и се завръща в България като първия български инженер корабостроител. Показателно е, че тази длъжност се въвежда за пръв път в историята на техниката в България за военния флот още с бюджета на военното министерство за 1903 г. Иван Родев я заема от януари 1903 г. до януари 1906 г. и от октомври 1910 г. до март 1912 г.
В края на 1907 г. като инженер корабостроител на военния флот Иван Родев ръководи построяването на специален хелинг (подемно устройство за изкарване на корабите на брега за ремонт и докуване и спускането им на вода) в района на военното пристанище във Варна. На този хелинг през 1908 и 1909 г. са сглобени доставените на части от Франция първи български торпедоносци.
През 1912 г. като структурно звено в бюджета на Варненското пристанище е обособена пристанищна работилница със задачата да извършва ремонта на търговските ни и военни кораби. За неин пръв ръководител е назначен инженер Родев. Той заема тази длъжност до пенсионирането си през 1925 г. Името на инженер Родев е свързано и с разработването на техническата документация и проекта на “Галата” - първия железен самоходен кораб в България. Той става първият председател на учредената през 1934 г. корабостроителна механо-железарска и производствена кооперация “Нептун”, която оставя трайни следи в развитието на българското корабостроене, корабоплаване и морски риболов. Първото рибарско корабче за делфинолов в открито море, построено от нея, е по проект и чертежи на инженер Родев и след спускането му на вода през 1935 г. получава неговото име.
Големи са заслугите на инженер Иван Родев за подготовката на български морски специалисти. От 1903 до 1907 г. е преподавател в Морско училище по дисциплините “трюмна механика”, “френски език” и “чертане”. За нуждите на обучението превежда и издава учебника “Парни котли”, който е една от първите български технически книги в областта на парните машини. Опитният специалист дава приноса си и за развитието на българското морско законодателство. В периода 1926 - 1930 г. превежда италианския закон за търговското корабоплаване и го приспособява към българските условия. Инженер Родев е в основата и на подготовката на закона за търговкото корабоплаване, който Народното събрание приема през 1931 г.
Първият български инженер корабостроител умира на 6 октомври 1934 г. след кратко, но мъчително боледуване, предизвикано от претърпяна трудова злополука. „
http://stanimer.blogspot.co.at/2008/02/blog-post.html

Нагоре