2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 2236 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.11.2015 01:35
В Анадола все още се чува българска реч
29 Юни 2010
Георги Зеленгора
Дядо Ариф от Неджипкьой. Снимка: Стоян ШиваровТекстът и снимките по-долу са резултат от експедиция в Анадола по 3-годишен проект за “Културно-историческо и езиково наследство на съседна България”(2009-2011г.). Тримата автори на проучването Стоян Шиваров, Георги Зеленгора и Константин Панайотов са имали за цел да съберат, обработят и публикуват информация за етническото българско население извън съвременните граници на България. Тук е публикувана частта от първата експедиция миналата година, по-късно e-vestnik ще пусне и втората, с любезното съдействие на авторите.
През март-април в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” в София бяха показани фотографиите и някои други материали от експедицията, в изложбата “Из Мала Азия. 110 г. след В. Кънчов”. В текста по-долу са включини и 3-те части на филм, който авторите Стоян Шиваров, Георги Зеленгора и Константин Панайотов са направили за българите в Мала Азия.
Малоазийските българи са една малобройна и сравнително непозната част от българската диаспора. Тя включва населението на около 20 села в Северозападен Анадол, където от ХVІІ докъм средата на ХІХ век се заселват на няколко вълни българи от Балканите. След Освобождението малка част от тях се преселва в България. Останалите се завръщат през 1914 г. Днес техните потомци са пръснати в много райони на страната, но най-голямата им концентрация е в Ивайловградска община.През 1899 г. големият български учен Васил Кънчов предприема първото пътешествие с научно-изследователска цел в районите, където живеят малоазийските българи. 110 години по-късно трима български изследователи Стоян Шиваров от „Ориенталски сбирки” на Националната библиотека, Константин Панайотов от Института по фолклор при БАН и авторът на настоящата статия тръгват по стъпките на Кънчов да търсят следи от някогашното българско присъствие. Експедицията е част от проект за изследване на езиковото и културно-историческо наследство на българите в съседните държави, финансиран от фонд „Научни изследвания”.
На 12 юли т. г. пристигаме в град Гьонен, който избрахме за база на експедицията. Градът е прочут със своите минерални извори. Гьонен е център на район, в който се намират повечето от българските села. В града е имало българска махала. След Освобождението в Гьонен са настанени много турци, помаци, черкези и татари от България. Имената на две от новите махали „Плевен” и „Търново” подсказват от къде са дошли заселниците.
Нашата цел обаче са някогашните български села и особено най-голямото от тях Коджа бунар. Още на другия ден ни се отваря прекрасна възможност да го посетим. В Гьонен се запознаваме с адвокат Ремзи Къса, жител на Коджа бунар. Неговите деди са от родопското село Барутин. Заселват са в Коджа бунар по време на Балканската война, когато бягат от настъпващите български войски.
Ремзи е любезен да ни закара до селото и да ни покаже неговите забележителности. Днешните жители на Коджа бунар са помаци, потомци на преселници от общо 32 села от Неврокопско и Драмско, между които Барутин, Фъргово, Крибул, Кочан, Абланица, Жижево, Борино и други. Повечето от възрастните хора говорят много добре български език, който те наричат помашки. Знаят много за България и са добре настроени към страната на техните деди.
Чешмата в село Ташкесии, окръг Маняс. Снимка: Стоян ШиваровНай-голямата забележителност на селото са хилядолетните чинари в центъра, под които блика минерален извор. От времето на българите има останали много къщи. В Коджа бунар видяхме останките от българска воденица и водопровод, както и основите на старата българска църква. През последните години селото е посещавано от потомци на някогашните му български обитатели.
Същия ден на връщане от Коджа бунар се отбиваме и в най-голямото помашко село района Хасанбей, разположено само на два километра северно от Гьонен. Жителите му са помаци, чиито деди са изселени по време на Руско-турската война (1877-1878) от селата Буковец, Белослатинско, и Петревене, Луковитско. Говорят чист и малко архаичен български език. Има няколко семейства от Сяр, прогонени от гърците през 20-те години на ХХ век. Един от тях, 87-годишният дядо Ариф Гючлю, още пази спомени от родното си място.
На следващия ден сме в град Балъкесир за интервю с коджабунарския краевед Хюсеин Есенер Ракипов. Той е 80 годишен, но изключително пъргав и жизнен. Дядо му и баща му са от село Кочан, Гоцеделчевско. Пристигат в Коджа бунар през 1913 г. Хюсеин разказва подробно историята на малоазийските българи. Голяма част от сведенията, с които разполага, са непознати за нашата наука. Говори отлично български. Посещавал е два пъти България. Първия път, в края на 80-те години, престоява два месеца в родното село на дедите си. Освен всичко Хюсеин ни изпя няколко помашки народни песни от Родопския край.
С негова препоръка на другия ден отиваме в българското село Ташкесии, окръг Маняс. Селото е малко и западащо. Местните жители са потомци на преселници от Доспат. Повечето от тях живеят постоянно в Балъкесир и идват тук само през лятото, поради което са забравили българския език. Затова пък в Ташкесии откриваме много полуразрушени български къщи. Над всички се откроява двуетажна къща с мраморно стълбище, принадлежала някога на най-богатия българин в селото Гяур Танаш, за когото още се носят легенди. Видяхме и каменната чешма, съградена от българите. Нашият гид в Ташкесии се казва Селяхатин, 50-годишен инженер-оптик. Кани ни на кафе у дома си. Къщата му представлява истински музей, където домакинът е събрал множество предмети от материалната култура на българите. Къща в село Ташкесии, окръг Маняс. Снимка: Стоян ШиваровЧетвъртия ден от експедицията прекарваме в Гьонен. Тук вземаме интервюта от кметовете на някогашните български села Сьоют и Чатак, населени днес с помаци. Чатак е било махала на Коджа бунар, но по-късно се е отделило. Разговаряме и с кметовете на селата Хасанбей и Бакърлъ. Последното е основано от турци, дошли от Шуменско по време на Руско-турската война. Снимахме ценни документи за малоазийските българи на османотурски и на съвременен турски език.
В последния ден от нашето пътешествие отиваме отново в Коджа бунар, за да видим старата българска каменна чешма, която се намира на един километър югоизточно от селото. Над чучура има надпис. Трудно да се установи дали е на български или на гръцки език, тъй като очертанията и релефът на буквите са едва доловими. На изток от Коджа бунар се намира новопостроеният язовир. Зад него се виждат няколко къщурки и минаре на джамия. Това е някогашното българско село Юрен, населено сега с юруци.
Тримата автори на проучването. Снимка: личен архивВ късния следобед потегляме от Коджа бунар за Неджип кьой, където също са живели българи до 1914 г. Българското му име е Ново село. Днешните жители на Неджип кьой са помаци, чиито предци са дошли от родопските села Черешово и Тъмръш през Балканската война. Говорят особен диалект на нашия език. Тук дори и младите знаят български. Неджипкьойци се препитават главно с животновъдство или, както те казват, „гльодаме си кравите”. Старата джамия е построена върху основите на българската църква. Легендата разказва, че последният български поп в селото Папаз Манол притежавал много пари, които заровил в църквата преди изселването. Затова неджипкьойци са изкопали огромен трап в търсене на имането. В селото има и добре запазена воденица, построена от българите.
Плакатът на изложбата. Снимка: личен архивХората тук са доста дружелюбни. Най-интересният събеседник, на когото попадаме, е 89-годишният дядо Ариф Ал. Същият извади телефонен номер на някакви свои роднини в България. Веднага го набрахме. Докато разговаряше с близките си, за които от години не знаеше нищо, дядо Ариф се разплака. Най-вълнуващото ни преживяване в Неджип кьой беше сватбата на млада и красива помакиня с черкезин. Поканиха ни на празничната трапеза, а после и на дансинга. Късно вечерта напуснахме селото, претоварени от емоции и впечатления.
Така завърши тази първа по рода си експедиция. Резултатите от нея се изчисляват в хиляди снимки, няколко часа филми, множество интервюта и безценни професионални контакти. Събраният материал, който след обработка ще бъде достъпен в електронен вариант, значително разширява съществуващите научни знания за малоазийските българи и за помаците в Турция.
————————————
Стоян Шиваров съобщава в блога sasedna.blogspot.com, че издирва всякаква информация и документи (особено на османотурски език), свързана с т. нар. малоазийски българи. И моли, който разполагате с такава, да се свърже с него на
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?