Асът с много имена

В Русия го познават като Волкан Семьонович Горанов, в Испания - като Халил Екрем. Той е българският военачалник, асът Захари Захариев, роден на 4 февруари 1904-та в село Басарбово в семейството на учител.
Наричан е първостроител на съвременната българска авиация - военна, гражданска, спортна. Има големи заслуги за развитието на авиационната наука и летателното дело в България.
Захариев завършва гимназия в Разград през 1923-та. Още ученик, влиза в Работническия младежки съюз.
Постъпва на наборна служба в армията, приет е в авиационното училище в Божурище. След завършване на обучението си (1927-а) продължава службата в авиационни части. През 1931 г. е арестуван и е даден под съд като организатор на първомайска стачка. Уволнен е от армията и преминава в нелегалност.
През ноември същата година Захари Захариев имигрира в СССР. Там остава до 1944 г. Изпратен е за летец инструктор в Тамбовското авиационно училище на Гражданския въздушен флот. В съветската авиация после заема и длъжностите командир на звено, командир на авиоотряд, командир на ескадрила, началник на Тамбовското авиационно училище.
През лятото на 1936 г. още с първата група съветски доброволци нашият ас заминава като интербригадист за Испания. Издадени са му лични документи на името на турчина Халил Екрем - защото владеел перфектно турски. Воюва в състава на 1-ва интернационална авиационна бомбардировъчна ескадрила от ВВС на републиканска Испания, лети като пилот на бомбардировач "Потез 54".
Захариев е първият чужд гражданин, носител на отличието "Герой на Съветския съюз".
Два мандата е депутат във Върховния съвет на СССР. Става началник на Управление "Бойна подготовка" на Гражданския въздушен флот през 1939 г.
По време на Великата отечествена война е началник на Управление "Учебни заведения" на ГВФ. Сред неговите възпитаници има 27 герои на СССР, 16 герои на социалистическия труд, 18 заслужили летци.
През есента на 1944 г. Захари Захариев се завръща в България. Той е сред организаторите и ръководителите на новите военновъздушни сили. Бил е заместник-командващ Народните въздушни войски (1945-1947), командващ ВВС (1947-1955), командващ ПВО и ВВС (1957-1959), заместник-министър на народната отбрана (1954-1956).
През периода 1959-1965 г. е военен, военновъздушен и военноморски аташе в СССР.
Генерал-полковник Захариев преминава в резерва през 1973 г.
Автор е на десетки публикации в печата. Мемоарист, издал книгите "Вярност", "Доверие", "Върнете се", "Образите, които са в мене", "Доблест". Умира на 25 април 1987-а.

От http://bg.wikipedia.org
Още за летеца разказва www.desant.net

Сволоч комунистическа...

Едно време този и такива като него наричаха моите менецкая гад, фашисткая сволоч от екрана, буквално по телевизия, кино, вестници и в книги, ще рече аз мога скромно да си пзоволя (ако позволиш ти) да му тегля една майчина посмъртно!

Когато Гражданската война избухна в Испания през юли 1936г. И Мусолини и Хитлер полуофициално подкрепиха Франко, всички народи проумяха, че тази кървава игра не беше вътрешно испанско събитие, а заплашваше свободата и напредъка на цяла Европа. Година беше минала от фашитското нападение срещу Етиопия. Народният инстинкт рякдо се мами. На Балканите той се изяви бурно срещу агресорите и средновековните реакционери, които поддържаха Франко в Испания. Спомням си моя разговор с един български земеделец, който бе пътувал дълго. Той ме разпита за Испания от името на своите съселяни.

-Но нали четете вестници – казах.

-Никой не им вярва. Знаем, че лъжат и че Вие ще ни кажете истината.

-Но защо толкова се интересувате от Испания? Тя е така далея.

-Народът знае, че се отнася и за нашата кожа – ми отговори малко язвително посетителят. - Щом позволяват на германците и на италианците да нападат Испания, то и с нас може същото, ако поискаме да махнем царя и неговите царедворци, които от нас роби направиха и ни отнеха всички свободи. Разбирате ли?

Разбирах, естествено и чувствах като народа. Смаян и раздразнен от факта, че държавниците в западните демократични държави не разбираха нищо - или от малодушие предпочитаха да не рабират нищо. Тяхното цинично „съглашение за ненамеса“ ,заради което Германия и Италия подпомагаха Франко, докато Франция и Англия за собствената си изгода заявяваха, че цяла Европа стои настрана, принуди лоялистите да приемат не само съветската помощ, но и цялото произтичащо от нея комунистическо вмешателство. Идалесио Парето и неговият помощник Баланос, се оплакаха от това, когато посетих Испания :“Обвиняват ни, че сме комунисти, въпреки, че е трудно да открие и един истински комунист между сто испанци. Ако Франция и Англия ни помонеха, ние бихме отхвърлили всякаква помощ от Москва и бихме се освободили от нейното вмешателство.“

Посетих министър-председателя Хуан Негрин, Прието и Баланос, скогото се бях срещал при първото ми посещение в Испания. Сега той бе държавен помощник-секретар в Министерството на войната и помощник на Прието, у когото всеки виждаше гениалния организатор на републиканската зашита. Всички, които срещах, споделяха с мен едно и също оплакване:

- Ние сме без оръжие и муниции срещу германо-италианката намеса, която става все по-дръзка и по-страшно въоръжена. Изгубила ли е демокрацията цялата си сила и чувство за реалност? Това, което става тък, е генералната репетиция на утрешната война срещу Фрранция и Англия. Всяка бомба, която пада върху Барселона, Валенсия или Мадрид, е насочена срещу Париж. Кажете им това, когато се върнете.....

Чуждестраннните доброволци бяха великолепни. Техният идеалзъм и морал и дисциплина бяха безценни. А нашите балкански доброволци бяха измежду най-добрите. От 580 българи 350 станаха офицери. Няколко стигнаха до чин бригаден командир. Началник щаба на международната бриигада, полковник Белов, беше българин. През декември 1941г. Се разчу, че е командвал в Русия кавалерията, която превзе Сталиногорск на Московския фронт. Сърби и хървати се напреварваха с храбростта си. Сърбите изобретиха средство за борба срещу танковете – хвърляха под техните вериги бутилки с бензин и запален фитил. Танковете пламваха и горяха като факли. Всички бяха единодушни, че най-добрите и най-храбрите между храбрите бяха поляците.

Генерал Хосе Миаха ме прие в главната си квартира, разположена в мазето на голяма мадридска къща.

-Нуждаем се от танкове, оръдия, аероплани. Хора имаме достатъчно – над 450 000. И успяхме да ги организираме добре. Скоро ще достигнат половин милион. Победата ни е сигурна, ако получим оръжие. Досега само руснаците ни помогнаха и затова са и така популярни.
И това беше така действително, когато минаваха чуждестранни доброволци, децата викаха въодушевено :“Руснаци!Руснаци!“...

дали по същата причина сега сирийските деца викат радостно "Русия, Русия!"?

Спомените на едно лайно - за мен боклук, за теб или друг може да е чудесен, за мен е боклук.

Мръсен левичарски или български или руски боклук, както германците бяха за червените българи и руснаци боклуци 45 години пропаганда - германофобия и германофобска гавра в телевизии, кино, вестници, книги.

На тези спомени аз мога да противоопоставя такива на някой испанец-франкист или германец, разликата е просто от коя страна на бариерата си и колко лъжеш, а българи и руснаци почти винаги лъжат повече от германец или западняк (макар и не винаги, но най-често е така за мен, за теб може да е друго).

Та какво казвам - тяхната страна, моята страна, нечия друга страна - всеки взема страна, зщаото

ЗАОБИКОЛЕН ОТ ВОЙНА – РАНО ИЛИ КЪСНО ТРЯБВА ДА ИЗБЕРЕШ СТРАНА

Лафа на умниците, че всички сме хора, че някой ни позлва и настройва един срещшу друг е наистина умен лаф (без ирония го пиша),но без практическо приложение.

Аз не знам кои сисрийски деца викат Русия, знам, чемного други викат на асадовите войници с руско оръжие убийци.

...

Или съм пропуснал, че руснаци и българи са винаги справедливи, винаги жертви, винаги сияйни, винаги прави, винаги освободители и винаги нападнати от други?!

"Дреме ми", ако ще от космическия легион да има медал, това въобще не променя отношението ми.

И какво стана - франкистите пребиха червените в Испания и слава Богу това сп-аси Испания от повече кръв каквато щяха да пуснат републиканците. За това Испания трябвнва да благодари на германци и италианци и на генерал Франко, защото по-голямото зло беше московско и интернационално.

че я се намери един комунист на сто испанеца, не виждаш ли разликата? Съветска Русия използва само изгодата на случая да спечели малко облаги за сметка на капиталистите, но и реално помага на републканците, както реално Хитлер и Мусолини помагат на Франко. НО агресорът в случая не е Русия - и тук е разковничето = от реакцията на Англия и Франция Хитлер и Мусолини разбират, че никакво ОН никакви следвоенни съюзи ще се опитат да ги спрат да провеждат аргресионната си политика в Европа. Може би това е и дало достатъчно основания впоследствие за започването на войната, не знам. НО едно е сигурно,балканските доброволци в испанската гражданска война не са никакви "сволочи".

Не ме разбираш, друже.

ЗА МЕН са боклуци, з атеб може да не са, за някой друг може да не са, за науката може да не са, но за мен са. А про по в този ред на мисли доброволците в сс от цяла Европа също не са сволочи, А ТАКИВА В СССР И ТУК В БГ ГИ ПИШЕХА ДСЕТИЛЕТИЯ НАРЕД.

Мисълта ми е пак - ЗА МЕН са такива интернационалистите, иначе Русия е била бол пъти агресор вкл. в годините на ВСВ, а Испания само спечели от победата на генерал Франко и повечето испанци и до днес съзнават това.

НИКЪДЕ не съм писал, че Русия/СССР е агресор в Испания, нито съм посочил друг агресор, излседователите на гражданската война са специалисти, аз не в испанските въпроси точно в онова време.

Просто аз посочвам позицията десетилетия наре (вкл. и днес дори), че интернационалистите са "добрите", а другите лоши - аз тази позиция не приемам, това казвам.

за Интернационала и аз съм негативно настроен, но в случая ако някой българин макар и интернационалист, помага и съдейства за нещо полезно както в случая Захари Захариев аз съм за. Виж Димитров като такъв хич не е цвете за мирисане.