През 1197 г., след като от съзаклятническа ръка пада убит и Петър II,  на българския престол се възкачва третият от братята Асеновци — Калоян. Йоан, Йоаница, Иваница, или, с името, с което остава в историята - Калоян, е роден ок. 1170 г. В годините на освободителното движение срещу Византия той е ок. 16-18 годишен младеж и вероятно активно участва в делото на двамата си по-големи братя.

За първи път името му фигурира в хрониката на Никита Хониат, във връзка със сключването на Ловешкия мир през 1187 г. Една от клаузите на договора постановява Калоян да отиде като заложник в Константинопол, като по този начин византийското правителство си осигурява гаранции, че братята му ще се въздържат от враждебни действия срещу Империята. Князът престоява около две години във византийската столица, обграден от почести и внимание, където добре опознава византийските маниери. През 1190 г. успява да избяга, завръща се в Търновград и става пръв помощник на Асен и Петър в държавните дела. След като братята му стават жертва на честолюбиви предатели, Калоян поема кормилото на държавната власт.

Гениален дипломат, ненадминат воин, мъдър държавник, този изключителен човек с неукротима енергия и последователност преследва поставените цели. За краткото си, едва десет годишно царуване той ще разтърси целия Балкански полуостров и ще промени хода на историята.

Пред младия цар стоят много и все сложни задачи за решаване. На първо място предстои освобождаването и обединението на всички български земи, останали под ромейска власт. Второ, възобновената държава се нуждае от международно признание. И трето, ако е възможно, да съкруши напълно намиращата се отдавна в агония Византийска империя.

Преди всичко обаче цар Калоян трябва да се справи с болярския сепаратизъм, който вече е взел твърде опасни размери, и да стабилизира вътрешното положение в България. Царят пристъпва към разрешаването на тези проблеми с политическа прозорливост и държавническа мъдрост, необичайни за младата му възраст. Твърде често му се налага обаче да проявява непоколебима решителност и желязна воля, а някои от действията му са белязани със суровост и жестокост. Особено към вътрешните врагове на държавата. Много скоро болярската опозиция усеща връз себе си тежката ръка на царя. След като осигурява вътрешния мир и успокоява страната, той пристъпва към изпълнение на външнополитическите цели. Започва подготовката за война с Империята.

Българският цар на първо време привлича за съюзник Иванко - убиецът на Асен I. Цар Калоян е принуден да жертва личните си чувства в името на държавните интереси. Но този ренегат в момента е много ценен съюзник. След бягството си във Византия Иванко е отрупан с почести. Империята отлично знае как да използва политическите имигранти, потърсили убежище в нея, за своите цели. Към убиеца на българския цар тя показала особено благоволение. Той е въведен в средите на придворната аристокрация, а за съпруга му е обещана дъщерята на починалия в български плен севастократор Исак. Скоро след това Алексий III назначава Иванко за управител на Пловдивската област и за главнокомандващ войските, предназначени да воюват срещу България. Отдава му се да отблъсне някои леки нападения на български военни части и с това печели окончателно пълното доверие на императора. Но Иванко имал съвсем други намерения. Разполагащ с големи пълномощия в поверената му област, той започва да разширява още повече властта си, усилва войските си с нови попълнения и дори започва да строи крепости в Родопите. Докато в един момент престава да крие стремежите си към отцепване от Константинопол. Към 1198 г. действията му срещу Византия са съчетани с тези на българската армия. Никита Хониат съобщава за голямо българско нашествие в тема Македония (Източна Тракия).

Калоян постига сближение и с друг отцепник - Добромир Хриз, владетел на Струмишката област. Бивш сподвижник на Асеневци, той е изпратен през 1186 г. с отряд от 500 души в Македония и с помощта на местното българско население, успява да отнеме от византийците крепостта Струмица с прилежащите й територии. Политическите сътресения в периода 1187 - 1191 г. той умело използва за собствените си честолюбиви цели. След преминаването на германската армия на Фридрих I Хохенщауфен през Балканите, Византия подновява с пълна сила войната срещу България. Походът завършва със страшна катастрофа за имперската армия в клисурите на Тревненския проход през лятото на 1190 г. В същото това време струмишкият управител скъсва връзките с Търнов и се провъзгласява за независим владетел. Независимостта му обаче е кратка. След провала на военната кампания срещу българите, империята насочва войските си срещу сърбите и им нанася поражение при р. Морава. Ромеите завладяват подбалканските територии от Ихтиман до Ниш и Хриз е принуден да сведе глава пред имперската мощ. Исак II Ангел го назначава за комендант на Струмица.

И така, използвайки обстоятелствата, той няколко пъти променя политическата си ориентация (Никита Хониат го нарича "леснопроменлив хамелеон"), докато накрая отхвърля властта на императора и се обявява отново за независим владетел. С помощта на местното население и с подкрепата на българския цар Добромир Хриз бързо овладява Средна и Северна Македония и премества резиденцията си в непристъпния Просек. Ромейските военни експедиции срещу него завършват с неуспех и накрая императорът е принуден да сключи мир с непокорния властел.

Цар Калоян ловко използва амбициите на двамата ренегати и ги превръща в свои оръдия срещу византийската власт, което създава големи главоболия на константинополските управници. С негова помощ са създадени две независими български княжества и сега Империята е изправена пред заплахата от война на широк фронт - Тракия, Родопската област и Македония.

И както в много случаи, когато византийците не могат преодолеят опасностите с военна сила, така и сега те прибягват до хитрост. За момента най-неудобният враг на империята е Иванко. Елиминирането му не се оказва трудно. Василевсът Алексий III признава със специална грамота правата на Иванко върху всичките завладени от него територии и го кани на лична среща в Станимака, като го уверява в добрите си намерения. Наивният българин се хваща в клопката. Още с появяването си в града, той е моментално арестуван и окован. От тук насетне името му изчезва от историята. Вероятно завършва дните си в някоя цариградска тъмница. Пловдивската област отново преминава под властта на Византия (1200 г.).

Настъпва времето българският цар да реагира подобаващо. В 1201 г. начело на мощна армия той нахлува в Тракия и завладява крепостта Констанция (до. дн. Симеоновград). Незабавно след това Калоян прехвърля Стара планина и удря Варна, която е последното византийско владение в северна България. Крепостта се защитава от многоброен, елитен ромейски гарнизон. Царските инженери построяват невиждана обсадна машина, широка колкото крепостния ров, а на височина равна с тази  на крепостта. Тя послужила както за мост над рова, така и за стълба по която щурмоваците достигат зъберите на градските стени. След тридневна яростна атака, Варна пада в ръцете на българската армия. Това става на Великден - 24 март 1203 г. Оцелелите ромеи ги очаква ужасна съдба - хвърлени са в крепостния ров и засипани с пръст... Нека дадем думата на Никита Хониат за тези събития:

"Без да се уплаши от светостта на деня, и без да се засрами от името Христово, което той произнасяше само с уста, подтикван от кръвожадни демони, блъскаше в рова всички, които бе заловил живи, и хвърляше пръст в рова. Така мястото стана общ гроб за всички. След като разруши крепостните стени, той се завърна в Мизия, като отпразнува деня с такива жертви и кървави помени."¹

Но бедите на империята не свършват с това. Едновременно с кампанията на царската армия, в пълно съгласие с Калоян, действа и Добромир Хриз. Той отнема от ромеите и Западна Македония, войските му проникват дори в Средна Гърция. Негов съюзник е Мануил Камица - бивш ромейски протостратор.  Скоро срещу империята вдига бунт и новият управител на Родопската област - Йоан Спиридонаки.

С голяма мъка Алексий III успява да потуши бунта на родопския наместник, след което се отправя срещу Добромир Хриз. Военните действия срещу него не са така успешни и императорът му предлага мир. Договорът е сключен и Хриз връща на империята Западна Македония. Това по същество представлява измяна към търновската корона и цар Калоян не забравя да му заплати заслуженото.

В края на 1202 г. между България и Византия е сключен мир. Според Хониат, инициативата за мирните преговори е на българския цар. Кое кара Калоян след такава победоносна кампания да поиска незабавен мир? Отговорът може да бъде само един - нашествието на унгарските войски в Белград и Браничево. От друга страна Византия също има сериозни основания за установяване на мирни отношения с България. От запад се задавали войските на Четвърти кръстоносен поход, а империята има своите основателни притеснения за сигурността си. През август 1202 г. синът на сваления и ослепен василевс Исак II Ангел, Алексий, влиза във връзка с водачите на похода и им предлага да го възстановят на бащиния му трон. Малко по-късно рицарите завладяват далматинския град Зара, по поръчение на Венецианската република.

Цар Калоян използва притесненото положение на империята и мирът е сключен. Клаузите му потвърждават териториалните придобивки за България, а едно от условията е унищожаването на княжеството на Добромир Хриз и присъединяването на териториите му към българската държава. Империята охотно се съгласява с този точка от договора и оставения на собствените си сили ренегат не е в състояние да предотврати неизбежното. Почти цяла Македония и цялата Косовска област, заедно с градовете Прищина и Призрен преминават в пределите на царство България.

По отношение на  признаването на царската титла на Калоян от Византия, то този въпрос или не е поставян по време на мирните преговори, или ако е поставен, то империята е реагирала отрицателно. Явно ромеите на са били притиснати достатъчно, за да бъдат принудени на такава голяма отстъпка.

Както вече споменахме, през есента на 1202 г. , възползвайки се от войната между България и Византия, Унгария окупира Белград и Браничево. Освен това унгарците подпомагат претендента за сръбския трон Вукан - брат на законния жупан Стефан Неманя и го поставят за наместник на окупираните български области. Мирът с Византия развързва ръцете на цар Калоян и неговият отговор е светкавичен. В началото на 1203 г. мощна българска армия разгромява унгарците и връща Белград и Браничево в пределите на Родината. Царските военни сили се намесват в сръбските междуособици като свалят унгарското протеже Вукан и връщат на трона законния владетел Стефан.

В резултат на победоносните военни кампании, България добива престиж на могъща военна и политическа сила, превръща се във фактор в международните отношения. Въпреки могъществото обаче, тя не е призната официално от нито една външна сила, а българския цар няма статут на законен владетел. Една от приоритетните задачи на българската външна политика в този момент е търсенето на авторитетна санкция за легитимността на царската власт и международното признание на българската държава. При липсата на такава санкция всеки от съседите може да претендира за български територии, под предлог, че владетелят им е незаконен.  Калоян явно разчита да получи царската корона от Константинопол, но империята се оказва неотстъпчива по този въпрос.

Постигането на тази важна цел е улеснено от амбициозната политика на папа Инокентий III. При неговия понтификат Римската курия достига небивало могъщество. Волята му е закон за всички католически монарси. Наложил върховенството си над Запада, сега папата обръща поглед към православния Изток. Все повече отслабващата Византия вече не е сериозна пречка за амбициите на Светия престол, който се стреми да обедини целия християнски свят под скиптъра на понтифекса.

В 1200 г. в Търново пристига папският пратеник Доминик от Бриндизи, който предава на Калоян писмо от Инокентий III. В посланието папата се обръща към "Благородния мъж Йоанициус",  подканяйки го да засвидетелства предаността си към Престола на Св. Петър, като същевременно намеква за "римския произход" на българския монарх. Папата не признава легитимността на царя, но дава ясни индикации, че дава възможност за узаконяване на титлата му. Цар Калоян не отговаря веднага на това послание. Погълнат изцяло от грижите за освободителната война с Византия, от една страна, а от друга, понеже  Доминик като грък, не му вдъхвал голямо доверие, Калоян го задържа около 2 години в Търнов. Възможно е българският цар да проявява известни колебания и да не бърза с обвързването с Рим. Може би все още се надява да получи короната от Византия. Мирът от 1202 г. обаче попарва надеждите му. Освен това от Запад вече се задавал Четвъртият кръстоносен поход - сила, способна сериозно да се намеси в събитията на Балканите. Цар Калоян вече няма време за колебания. Нужно е адекватно да се реагира на събитията. И той го прави с прозорливостта на гениален държавник.

В края на 1202 г. прелатът Доминик от Бриндизи потегля към Рим, носейки със себе си две писма до Инокентий III - едното от цар Калоян, другото от главата на българската църква - архиепископ Василий.

В отговора си до папата Калоян подчертава, че всъщност България отдавна търси покровителството на Рим:

"И макар, че моите блаженопочивши братя още отдавна да бяха искали да изпратят пратеници до Ваша Светост, те все пак не са могли да достигнат до вас поради много наши неприятели. И ние, опитвайки се веднъж, втори и трети път да изпратим до вас пратеници, не успяхме да доведем до успешен край това, което желаехме."²

По-нататък в писмото царят ясно излага исканията си:

"На първо място ние като любим син искаме от нашата майка Римската църква царска корона и достойнство според както са ги имали нашите стари императори. Както намираме записано в нашите стари книги, един е бил Петър, втори Самуил и други , които са ги предхождали по царуване".³

Отговорът на цар Калоян дава интензивен живот на кореспонденцията. Скоро в Търново пристига папският прелат капелан Йоан Каземарински, който носи писма до царя и архиепископа. В писмата си римският първосвещеник им припомня за връзките между България и Рим от времето на Борис I, но по отношение на основното искане на Калоян, Инокентий все още е резервиран. Обръщението към българския владетел остава неизменно: "Благородният мъж Калоян, господар на България и Влахия". С това папата явно желае да напомни, че узаконяването на царската (кралска) титла тепърва има да се урежда и няма да се задоволи с празни обещания от страна на Калоян. Капеланът Йоан Каземарински връчва палиум на архиепископ Василий, което е израз на каноническото му подчинение на Рим.

Преговорите с Рим парират донякъде апетитите на Унгарското кралство към северозападните български територии. Отношенията с Унгария са твърде обтегнати, а крал Емерих настоява пред папата да не признава "узурпатора Калоян".

Решен на всяка цена да спечели България, папата се опитва да убеди Емерих да престане с враждебността си към Калоян. В писмото си до унгарския крал, Инокентий търпеливо му обяснява:

"двамата братя, произхождащи от рода на предишните царе, започнаха не толкова да завземат, а да възвръщат земята на своите бащи".⁴

В същото време Алексий III, пред заплахата от кръстоносците, бяга от Константинопол и търси помощта на цар Калоян. В Търновград пристига самият вселенски патриарх Йоан Коматир, който предлага на българския цар императорска корона и патриаршеско достойнство за главата на българската църква, в замяна на помощта му срещу кръстоносците. Велика съблазън! Но царят й устоява. Разбира се, мъдрият държавник е наясно, че едно обвързване с Византия, в момент, когато рицарите са пред вратите на Константинопол, може да доведе до негативни последствия за младата държава. Царят изпраща патриарха с един уклончив отговор и подновява енергично кореспонденцията с папата, като вече си позволява да приложи и шантаж. В писмото си от май 1203 г. Калоян съобщава на Инокентий III за византийското предложение:

"Откакто гърците узнаха това (преговорите му с Рим), патриархът и императорът ми известиха: "Ела при нас , ще те коронясаме за император и ще ти поставим патриарх, защото царство без патриарх не бива", но аз не пожелах, а напротив, прибегнах до Твое Светейшество, защото искам да бъда раб на Св. Петър и на Твое Светейшество!"⁵

Докато текат преговорите между цар Калоян и Инокентий III, събитията на Балканите се развиват стремително. След превземането на град Зара, водачите на Четвърти кръстоносен поход сключват споразумението със сина на ослепения василевс Исак II Ангел, Алексий, относно връщането му на бащиния трон. И така, вместо към Светите земи, Походът се насочва срещу Константинопол. През лятото на 1203 г. Исак II Ангел е възстановен на престола, а Алексий IV е обявен за симвасилевс. Скоро обаче се оказва че младият император не е в състояние да плати  обещаната сума от 200 000 марки на кръстоносците. Поради това отношенията между него и кръстоносните командири се влошават прогресивно.

Негодуванието на столичните жители срещу латинското протеже прераства в открит бунт. Извършен е преврат, който завършва със свалянето на Алексий ІV и възкачването на Алексей V Мурзуфъл – роднина на Ангелите. Алексей ІV е удушен в затвора, след което умира и Исак ІІ Ангел. Това престъпно деяние предизвиква възмущението на западните рицари и те решават веднъж завинаги да свършат с Византийската империя. На 13 април 1204 г. “Царицата на градовете” е щурмувана и пада в ръцете на Христовите воини. В продължение на три дни в бляскавата столица на Изтока вилнеят смърт и разруха. Кръстоносците се отдават на разюздан грабеж при който са унищожени и разграбени безброй паметници на изкуството и културата.

Цар Калоян не изпуска от погледа си от развоя на тези събития и решава да извлече полза от конфликта между ромеи и кръстоносци. Царят трябва да се съобразява със мощта на кръстоносната армия и решава да опипа почвата. През февруари 1204 г., докато рицарите обсаждат Константинопол, българският владетел иска от тях да го признаят за законен цар, като в замяна им предлага да ги подпомогне със 100 000-на армия срещу ромеите. Съветът на бароните отхвърля това предложение. Скоро след падането на византийската столица, царят отново изпраща посланици при латинците, този път с предложение за мир и приятелство. Отговорът им е толкова надменен и обиден, че на Калоян му става ясно, че мир с нашествениците не ще има и на него не му остава нищо друго освен да се готви за тежка и продължителна война.

Опиянените от победата си барони му заявяват, че той не може да се отнася към тях като с равни, а като роб към господаря си; че той незаконно владее земя, която принадлежи на Византия и следователно, те като нейни наследници имат права над нея и Калоян трябва да им я върне, иначе те с оръжие в ръка ще си я отвоюват.

Преговорите с Рим обаче още не са приключили и Калоян е принуден да преглътне грозната обида. Дори им изпраща ново послание, в което любезно им обяснява, че той "владее своята земя, по-правилно, отколкото те Константинопол, защото той завзел земята, която прадедите му бяха загубили, а те завзели град, който твърде малко им принадлежи".

Върху повалена Византия кръстоносците изграждат нова държава - Константинополската латинска империя. За император е избран Бодуен - граф на Фландрия, граф д" Ено. Започва разпределението на ромейските територии. Маркиз Бонифачо ди Монфера получава новосформираното Солунско кралство. Останалите рицари получават ленни владения в Тракия и Гърция. Много от предварително разпределените земи обаче трябва тепърва да се отвоюват. В суматохата около завоеванието, няколко византийски аристократи успяват да избягат към все още свободните земи, където с подкрепата на местното население създават нови държавни образувания, които спасяват византинизма от гибел. В Епир се установява Михаил Ангел, братовчед на Исак ІІ и Алексий ІІІ. Той се обявява за самостоятелен владетел  и превръща град Арта в своя столица. В западните покрайнини на Мала Азия Теодор Ласкарис основава Никейската империя. В същото време в Източна Мала Азия братята Алексий и Давид  Комнини създават Трапезундската империя.

Сега България се оказва притисната от две враждебни католически сили и положението е твърде тревожно. Признанието на папата е крайно наложително.

На 25 февруари 1204 г. от Рим за Търново потегля папският легат кардинал Лъв, който носи за българския владетел знаците на държавната власт - корона, скиптър и знаме. Преминавайки през Унгария, кардиналът е задържан по заповед на краля, след като последния разбрал каква е мисията на папския прелат. Емерих протестира в нарочно послание до папата за коронацията на българския владетел. Кралят настоява преди това да бъдат уредени спорните териториални въпроси между него и Калоян. Гневът на Инокентий III е неописуем. Строгият отговор от Рим принуждава унгареца да освободи незабавно кардинала.

И така, на 15 октомври 1204 г. кардинал Лъв пристига в Търновград. На 7 ноември той помазва архиепископ Василий за примас на българската църква, като с това му се дава и правото да коронова българските "крале". На следващия ден, 8 ноември, се провежда тържествената церемония по коронацията на българския владетел. Кардиналът поставя върху главата на Калоян кралска корона, съгласно официалната прокламация на Римския престол "Caloiohani illustri Bulgarorum et Blachorum regi" (Калоян, светлия крал на българите и власите). Като вече независим владетел, Калоян получава правото да сече монети със свой образ. На царя е връчено  знаме с ключовете на Св. Петър, което илюстрира почетния му васалитет към римския понтифекс.

Въпреки желанието на българския владетел за удостояването му с царско (императорско) достойнство и издигане  на  архиепископ Василий в патриарх на българската църква, папата не го удовлетворява. И сега ще обясним защо.

Според средновековната римовизантийска държавна доктрина право на имперски титул имат само владетелите на Източната Римска империя и на Свещената римска империя на германската нация - традиция, която води началото си от официалното разделение на Римската империя - един император на Изток и един на Запад. Според нея удостояването с императорска титла на трети или четвърти монарх е абсолютно недопустимо. Останалите европейски суверени носят титлата rex (крал). Папата не може да не се съобрази с това и няма как за българския монарх да се направи изключение. За българите обаче това няма особено значение. В отговора си до Инокентий III, архиепископ Василий го известява, че  по разпореждане на Негово Светейшество кардинал Лъв   е коронясал Калоян за император "coronavit et benedixit imperatori Calojohanni, domino omnium Bulgarorum atque Blachorum", а него е помазал за патриарх.⁶

Интересното в случая е, че папата не оспорва императорската титла на Калоян, с която българския монарх сам се окичва, предпочитайки да не подлага на разискване тази твърде деликатна тема. Всъщност, от тук насетне папите в посланията си до владетелите на Второто царство се обръщат към тях с титлата "император"!

Унията, слючена между България и Рим има чисто формален характер. Църквата напълно запазва своите източноправославни обреди и традиции. В политическо отношение, България с нищо не се обвързва пред Светия престол. Сега вече, като суверенен владетел, цар Калоян може спокойно да отговори на външно-политическите предизвикателства. Ръцете му са развързани за действия.

 http://istorianasveta.eu

 още интересни материали четете на: vselenabg.blogspot.co.at/

Бележки:

¹Никита Хониат, История, Царствование Алексея Комнина, брата Исаака Ангела, Книга третья
²Цар Калоян отговаря на писмото на папа Инокентий III (1202 г.)
³Пак там
⁴Папа Инокентий III тговаря на оплакванията на унгарския крал Емерих, ЛИБИ, т. 3, стр. 353
⁵Второто писмо на цар Калоян до папата (май 1203 г.)
⁶Писмо на архиепископ Василий до папа Инокентий III, ГИБИ, т. 3, стр. 361