Из тайният доклад на д-р Никола Генадиев
До когато боя ce водеше на двата фронта, френски и руски, можеше да ce очаква сраженията да ни дадат указание върху изхода на войната и тогава България да си определи окончателно поведението. Нападението на Дарданелите измени положението. То внесе смущение в Италия, защото стана причина да се постави въпросът за разграбване на Турция, от която всички искат плячка. Но балканските държави то засяга по-отблизо. Пробиването на Проливите би направило Тройното съглашение господар на Черното море, а в такъв случай ний бихме се лишили от част от нашата свобода, да действуваме на каквото направление ни изнася.
Щом паднат Проливите, ний не можем вече да обявим война на Сърбия, сиреч да тръгнем в съюз с австро-германците, защото не само винаги ще могат да дебаркират руски войски на Варна и Бургас, но и от Гърция и Румъния ще бъдем уязвими и вероятно нападнати. Тия две държави, които клонят към Тройното съглашение, в такъв случай, ще бъдат явни наши врагове и няма да закъснеят да се явят защитници на Букурещкия договор. Това е сигурно поне за Гърция. Щом паднат Проливите, понеже ний вече не ще бъдем пълни и независими господари на поведението на България, ще бъдем принудени да се откажем от всякаква мисъл за съдействие с австро-германците и да тръгнем по водите на Тройното съглашение. Само че ще направим това щем не щем и без да извлечем всичката полза, която можем да добием от такава политика.
Турция сама не е в състояние да удържи Дарданелите, но недостатък от военни припаси. Тя иска помощ от Германия и направо, и чрез Фон дер Голц, и чрез специални свои пратеници. Военни припаси не може да получи от никъде. Румъния няма да ги пропусне. Остава един път – България, и то само ако австрийците разбиват сърбите и се доближат до нашата граница. Но австрийците не са разбили сърбите, нито има изглед, че ще ги нападат. Зная, че техните представители говорят противното. Австрийският посланик в Рим ми съобщи, че бил уведомен официално, че само наводненията пречили на тая акция. Наводненията отдавна вече не пречат. Когато бях във Виена; на 28 февруари, когато турците отдавна вече викаха за помощ, барон Буриан, когото попитах дали са предстоящи действия против Сърбия, ми отговори: “n’etant pas talonnes par les evenements, nous entreprendrons cette action а notre heure, pour ne plus avoir des deconvenues comme celle que nous avons eue”. Значи съдбата на Дарданелите, и да ги тревожи, ne les talonne pas, не им позволява да заделят няколко стотин хилядна армия, за да прегазят Сърбия.
Но и да прегазят Сърбия. Можем ли ний да пропущаме муниции и войска, както непременно ще се опитат да ни наложат австро-германците, ако Русия заяви, че ще счита това – casus belli? Можем ли ний безнаказано да се натоварим с антиисторическата мисия, да запазим владичеството на турците в Европа? Това можеше да направи силната Англия на 1878 г., за свои интереси, пред изтощена Русия, но за нас то би било да подпишем смъртната присъда на България за близко или по-далечно бъдеще. И срещу какво? Срещу какви обещания или надежди?
От двете едно. Или Тройното съглашение, със своя войска, или с помощта на Гърция, или на Италия, ще завладее Дарданелите, или ще се увери, че няма да успее. В първият случай Тройното съглашение няма да има нужда от нас, около него ще се сплотят нашите неприятели: Румъния, Гърция, Сърбия, които ще образуват наново за нас железен обръч, по-стегнат след изчезването на Европейска Турция. Тогава вероятно ще изобретят причини, за да не ни дадат границата Мидия – Енос, обещана срещу нашия неутралитет. Във втория случай, ако съюзниците се убедят, че не могат да земат Дарданелите без жертви, които положението не им позволява да понесат, за нас още по-зле. Тогава те ще предпочетат да сключат отделен мир с турците, които ще им дадат да си служат във войната с проходите срещу гаранция за целостта на империята. Това не е вероятно. Сиреч, не е вероятно съюзниците да сключат такъв мир, защото не могат да пропуснат случая да разграбят Турция, защото най-накрая ще завладеят Дарданелите по един или друг начин. Но че турците биха приели такъв мир днес, в това не се съмнявам. Като оставям на страна слуховете за турски молби в тая смисъл, не мога да пропусна казаното от цариградския германски посланик на г. Колушева, че турците с негово знание водят преговори за мир, на база на режима за Проливите, какъвто беше преди 1855 г. Ако се сбъднеше подобно нещо, при естествените ни неприятели, които ни завеща Букурещкият договор, ще се прибави и Турция.
Превзимането на Дарданелите, обаче, ще има влияние и върху изхода на войната. Независимо от сломяването на единия от съюзниците на Германия, независимо от моралното въздействие на тоя факт върху двете страни, материалните последствия са очевидни. Англия и Франция безпрепятствено ще изнасят от Русия жито и други първи материали, а ще внасят в нея бойни припаси. Новото лесно съобщение между съюзниците би обединило техните усилия и би ги сплотило още повече. Те биха се почувствували още по-обезпечени в крайния успех и биха увеличили средствата си за да го дочакат.
Едно нещо не трябва да се забравя че ако силите от Тройното съглашение имат голяма вяра, че времето работи в тяхна полза, защото противниците им са несравнено по-изтощими от тях, австро-германците нямат същата вяра в благоприятния изход на войната, ако тя продължава между всичките воюющи. Тяхната надежда е един от противниците им да се умори, или по друга причина да поиска отделен мир.
До това заключение дойдох от разговорите си с княз Бюлов. Една мисъл и една грижа изтъкваше периодически из неговите думи, дали няма Русия или Франция скоро да поиска мир. Само там той вижда благоприятен изход на войната. За Русия сам князът ми каза, че сведенията му не позволяват да мисли, че умората и страхът от вътрешни сътресения са създали положение, щото тя да иска мир. Надеждата му беше във Франция. Това не заключавам само от въпросите, които той задаваше мен, но и от това, което чух от устата на княз Кевенхюлер. Когато отидох в Париж, аз добих впечатление, че сведенията на принц Кевенхюлер върху Франция са верни.
Впрочем, едва ли има нужда да се доказва грамадното влияние от падането на Дарданелите върху изхода на войната. Всичкият въпрос е дали турците могат да ги удържат дордето стигнат германците на помощ по сухо, през България, и дали имаме интерес, дали можем явно да помагаме в това предприятие. По-вероятно е, че турците ще бъдат изоставени на съдбата си, че Германия не ще успее да им прати помощ през Сърбия и България, или тая помощ ще стигне много късно.
Колкото за нас, ако австро-германците пометат сръбската войска и се покажат на нашата граница, преди да се решим да направим от земята си мост между Германия и Турция, трябва да се замислим за утрешния ден.
Присъдата на историята, неумолима и неотклонима, се изпълнява. От края на 18-то столетие насам, турците отстъпват от Европейските си владения и след всяка война царството им се намалява. След Крим, Влахо-Молдава, Гърция и Сърбия, те изгубиха България и Босна. На 1912 г. ний им нанесохме смъртоносния удар. Още едно усилие, и едновремешните завоеватели, които пет столетия бяха в Европа на лагер, ще напущат бреговете на Босфора. Трескавата деятелност в последно време на младотурците, изгубили добродетелите на завоевателите, неспособни да издържат конкуренцията на окръжающите напредничави народи, прилича на последното изригване на по-силно пламъче на свещта, която изгасва. Лорд Солзбъри в една своя реч по време на войната на Америка с Испания, която във време на Карла V беше най-могъщата велика сила, на която съдбата има трагична аналогия с оная на Турция, каза думи, върху които заслужава да се замислим.
“Някои народи приличат на могъщи организми, които са забили дълбоко в земята корените си, които растат и се развиват от якото стъбло, на които се разстила разкош, които и най-страшните бури не могат да засегнат. Други приличат на изнемощели растения, неспособни да изсмукват животворен сок от земята, на които мършавото съществуване грозят и дебнат разрушающите елементи”.
Това е Испания, това е Турция. Но Испания още може да се възроди, тя има в недрата си, поне в Каталония за сега, население способно да се издигне до съвременната окръжающа цивилизация, нейното географическо положение я предпазва от историческите бури. Турция, напротив, носи разтленението в собствените си недра. На това отгоре, Цариград, Дарданелите и Мала Азия са на кръстопътя на ураганите, които са се разбеснували по цяла почти Европа. Осъдена от своята неспособност да се приспособи към съвременните условия на живота, от своята немощ и от историческия стремеж на могъщите нации към нейните владения, тя ще изчезне като европейска държава. Досега други са я крепили изкуствено, не с надежда че ще закрепне, а за свои цели, и между другото, за да дочакат удобен момент да си я поделят. Часът на историята удари. Ний ли ще спасяваме болния човек? Ний ли ще свързваме съдбата си с него? Ний ли не се изпречим да посрещнем ударите на неговите палачи и да изплащаме вековните престъпления на Турската империя?

Отново грешките на Генадиев:

- австрийците удрят сърбите и ги удрят УСПЕШНО И РЕШИТЕЛНО, това по-късно също ршава удара и на българите - удар от изток мошен и победен

- при Дарданелите турците нансят мащабно поражение особжено за съжаление на англичаните и Чърчилл...

По свидетелство на генерал Ковачев , турския генерален щаб се е страхувал най-много от намеса във войната на България срещу Турция.
Генадиев е държавник и политик - той правилно предвиджа, че битката за проливите може да ускори или забави края на войната. В случая се забавя, т.к. Съглашенските англо-френски войски не успяват да превземат проливите (жертвите от тяхна страна са около 150 000, а от турска 250 000) - по този начин не успяват да установят контрол върху Черно море и да доставят свободно оръжие и боеприпаси за руснаците, които по този начин постепенно отпадат от войната.А какво би станало ако в разгара на Галиполската операция / лятото на 1915 г/ България бе влязла във войната на страната на Антантата да кажем с 200 000 войници? Все пак българите не са добровли като австралийците и новозенладците съставящи голяма част от съглашенските сили при десанта.Най-вероятно Турция да не издържи на настиска и капитулира, а с това да получим автоматично най-малко Тракия. Това е прогнозирал Генадиев - ако България обяви война на Турция.От централните сили турците (преди всичко поради соята изолираност ) са най-слабото звено, но пък държат стратегически решаващ фактор- проливите, като не трябва да се подценява военните качества на турците през ПСВ. Ако бяха толкова кекави, нямаше да могат да издържат 4 години на 3 фронта - срещу англо-французите при Галиполи, в Месопотамия и Йордания срещу англичаните и срещу руснаците в Армения. Но ако се беше отворил четвърти български фронт, тогава шансовете им биха били нищожни. Това е имал впредвид Генадиев под възможността България да окаже решаваща роля във ПСВ.

Поражението при Чанаккале доведе до две радикални последствия в регионалната и световна история.

Едното последствие бе,че в замяна на западащата сила на Западна Европа в световната политика се повиши силата на Съветския съюз и САЩ.След поражението при Чанаккале Русия бе лишена от военна и продоволствена помощ и силите и намаляха.Избухна Болшевишката революция след която Русия се оттегли от войната.Създаденият в последствие Съветски съюз изигра влиятелна роля в световната политика.

Последва също много важно събитие- след оттеглянето на Русия във войната се включиха САЩ и равновесието на силите бе променено в полза на страните от Антантата и войната завърши с тяхната победа.Следователно Битката при Чанаккале изигра катализираща роля за влизането на САЩ в Европа и поемането на доминираща роля в световната политика. Битките при Чанаккале стават причина за удължаването с още две години на Първата световна война и същевременно променят равновесието на световните сили.Оформят се нов световен строй и нова световна политика,но преди всичко настъпват съществени промени в Близкия изток и Балканския полуостров.

Мисля си, че горния коментар не е писан от теб, а е почерпан от изотчници и автори, които си чел.

Няма да се съгфлася с него, за да не напиша по-крайни и типични за мен оценки даващи жалка оценка на горното съждение от "типа" ще цитирам:

"Битките при Чанаккале стават причина за удължаването с още две години на Първата световна война"

или

"Следователно Битката при Чанаккале изигра катализираща роля за влизането на САЩ в Европа и поемането на доминираща роля в световната политика."

...

Подобни оценки са комични за всеки анализатор на ниво, но са типични за хора пишещи трудове, излизащи пред общественост и нарочно протежирани такива...

Стремежа да се обяснят процеси и фундамент с една битка са били възмжни (И ПАК НЕВИНАГИ) в миналото и то най-вече Античността, по-рядко в Средновековие и ново време, дори при Александър нищо не е решено при Граник (ясно това е началото), дори при Исса и даже при Гавгамела (там може би да) е решено всичко.

Една битка или дори операция не решават войни дори в при Орански, векове преди него даже в кръстовите походи, също не и в южна Америка при Писсарро или в централна при Кортес...

ПРИ КОНФЛИКТИ КАТО ПСВ И ВСВ ЕДНА ДОРИ ТИТАНИЧНА БИТКА НЕ РЕШАВА ТОВА ИЛИ ОНОВА, дори Аламейн дори Сталинград, камо ли Дарданеллите итн итн итн

Ако премахнем тази или онази операция, то нямаше да има дупка - би се явила друга, би имало друг бой и друго сражение.

Глупости примерно от типа - ХИТЛЕР Е ВИНОВЕН ЗА 50 ГОДИНИ КОМУНИЗЪМ В ИЗТОЧНА ЕВРОПА, ЗЩАОТО БИЛ УДАРИЛ СССР 1941Г. "звучат" подобно, макар и много "по-крещящо".

Не Чанаккале прави Щатите бъдещ гигант, а тяхната нарастваща сила, която би се реализирала без със или въпреки ПСВ, не Чанаккале продължава войната с 2 или други години повече, а всичко онова що се зове, територия, километри, човешка воля, ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО, с това което Клаузевитц ще зове триене итн.

С уважение към теб и разбира се, уважавайки и допускайки твоето мнение също да е истинно, а аз да греша - поздрави!

трудно е да се определи причина и следствие в такъв многомащабен конфликт, просто ако има такава взаимовръзка би било интересно да се разгледа по-подробно.
Борбата за Дарданелите е типа "спечелихме битката, но не войната" - прав си за големите битки че нищо не е сигурно, но за това пък доста по-вероятно след тях.
С уважение към теб - допускам, че и двамата сме прави :)

Още един китаец го беше казал, дали не беше Сун Дзъ или У-Цзъ или друг, и все пак мисля, че беше Сун нещо в смисъла на:

Ако войските ти са силни и стратегията ти силна - ще печелиш боевете и ще спечелиш войната

Ако войските ти са силни, а стратегията ти слаба - ще печелиш боевете, но ще загубиш войната - ГЕРМАНСКИЯ ВАРИАНТ В ДВЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ

Ако войските ти са слаби, а стратегията силна - ще губиш боевете, но ще спечелиш войната - СЪВЕТСКИЯ ВАРИАНТ ВСВ И ЗАПАДНИЯ В НЯКАКВА СТЕПЕН

Ако войските ти са слаби и стратегията ти е слаба - ще губиш боевете и войната - ТУРСКА МУ РАБОТА ПОЧТИ ЦЯЛ 18-И И 19-И ВЕКОВЕ

на този диалог, май и ние спадаме към германския вариант

Балканските войни и ПСВ България е точно този "германски" вариант

БЪлгария е също Сръбско-Българската, но след нея слава Богу никой не награби нещо българско, само ни спряха руснаци и австрийци, че както се бяха засилили българите току-виж о Београда...