Същата ли беше историята преди многозначителните разкопки на старите цивилизации в Азия и Eгипет? Аз, макар да е казано, че след Христа пророк не бива, ти предричам, че и заварената стара цивилизация на Балканския полуостров, а ако щеш и на цяла Европа, ще даде нов цвят и блясък на историята и ще освети това, което аз предричам и сега ти се вижда чудно.  Недей се чуди. Стъпи нависоко и погледни към течението на времето и събитията. Ще видиш три народа: славяни с хиляди племенни имена, първобитните тукани (туземци), колонисти елини и група латински племена. Другата група е тевтонската, която е нахлула от суровия Север и самата тя сурова като него. След това е дошъл манджурският клин и се е забил в сърцето на славянството, та го е разпукал на глиби. Славянската люлка не е Север, колкото и да го повтарят и да се опитват да го доказват. От Балканския полуостров и Южна Европа са се разселили славяните на Север, но тогава те не са се наричали славяни, а това голямо море е имало особени свои местни имена и средища.

Ти как мислиш? В доисторическите времена дали не е имало вътрешни сблъсквания между племената на тая славянска раса? Не са ли се стремили по-силните да се задържат все по-на юг и са отблъсквали слабите по-насевер, както учениците изблъскват от мястото край огнището по-слабите си другари през зимата, когато се борят да се топлят? Това нещо е естествено, има го не само сред хората, но и още между животните, че ако щеш и между растенията и даже минералите… Това последно нашествие, тъй нареченото „преселение на народите“, не е ли вървяло по тоя закон ? Тоя страх, дето е обзел днес цяла Южна Европа от северните ученици, които искат да дойдат при огнището, за да се погреят и да се повеселят на топлината и светлината край Средиземно море, не върви ли все по тоя закон?
Когато тоя закон е съществувал – и ще съществува, докато има топлина и студ – то може ли да се мисли, че хората най-напред са се заврели в ледените обятия на природата? Самият човек не е северно произведение на природата: неговото отечество е топлината и светлината…

Защо целият човешки род си представя рая светъл, хубав, топъл – градина, вечна градина? Не ни ли напомня това инстинктивното влечение на човека към старото му отечество, откъдето са го прокудили някои страшни политически катастрофи и със сълзи на очи е оставил своя веществен рай – своето бащино огнище, дето животворящото слънце – неговият детински бог, му е давало всичко. Всичко, което му е трябвало за неговия поетически-детински живот?
Някои мислят да се противостоят на тоя закон, да го спрат и всичката борба, всичкото напрежение, всичката помощ на днешната наука са устремени против това естествено настървение от студа към топлината. Не се спира то! Докато съществува студ и лед, мраз и мъгла, дотогава ще го има и тоя закон с всичката му сила…

Това е борба на злото с доброто, на черния бог – студа, който се бори с топлината…. Равновесие няма и не може да има, защото го няма и в самата природа. Направете равновесие и цялата вселена ще спре своята машина, всичко ще охладнее, ще изгасне, ще замръзне завинаги. И стремлението на славяните, борбата на нашите пра-прадеди е вървяла по тоя закон да се върнат пак в отечеството на своите праотци, откъдето силата на по-силните ги е изгонила или, още по-точно, избягали са от хомота на ненаситния потисник. Римляните и византийците не са ли прокуждали свободолюбците на север, където изгнаниците, след като са се усилили и размножили, пак се явили, за да отмъстят на грабителя на отечеството си, за свободата си и накрая са го смазали. И пак са заели земите на дедите си.

Не се ли повтаряше това до вчера, още от турското нашествие? Влашко, Южна Русия и Банат не са ли населени с наши хора, които, щом чуха гласа на тръбата, която носеше вестта за свобода, се завтекоха да отмъстят за обидата и дойдоха в бащиното си гнездо. Север е бил прибежище на южните огнетени и ще бъде, но старото отечество, макар и припомняно чрез непълни предания, никога не се забравя. Приказките за ходенето при слънцето, за златите ябълки, за безсмъртните златни моми са олицетворение на народните идеали за юг. Там им е изворът и туй означават те. Като вземам предвид нашата поезия, език, нрави, моминската свобода на траките, както ги описва Херодот, на когото ухажването, седенките, тлаките, хората, беленките и въобще всичката свобода на момата, която се е запазила и до днес, са се виждали много противни в сравнение с техните хареми (гинекии), където жената тогава не е била нищо друго в тях, освен една затворена кадъна.

Като вземам предвид имената (от които тебе те е страх), които са се запазили и до днес, поверията за жидове (джигани се наричат те в народа, а работата им – джиганска работа, което не е нищо друго, а гигани и гигантска работа, от което имаме и глагола джиганя – работя тежка работа). Като вземам предвид и още много други неща (за които тук няма място да ги излагам), като вземам предвид, че арнаути, гърци, цинцари, армени, латини, турци (преселенците) са се запазили и досега с езика си, с обичаите си, с поверията и преданията си и най-после като вземам предвид, че онова голямо тракийско племе, както го описват старите автори, което е завземало целия Балкански полуостров, Дакия и зад нея – до онова място, дето карали само коне и живеели само пчели – Русия, Южна Русия и т. н., с пчелите на чамовите дървета – аз не мога да се примиря с днешната шовинистическа история, която избърсва траките от земното кълбо… Това е противоречие на логиката!

До Юстиниан (6 век) те са си съществували. Идеята за тяхното “изчезване” е детинство, лековерие и заблуждение, посеяно от нашите врагове, които са се мъчили, а и до днес се мъчат да ни унизят – точно така! – да ни унизят, да унищожат славянския мир, да го претопят за увеличение на своите гниещи нации, за дойна крава, за мекере, да се качат на гърба му и да го обюздят, та да го употребяват за своите прищевки.
Аз съм от лагера на ония, които вярват, че траките са били славяни и тъй ще си умра. Ако бяха тия траки – днешните българи – новопришълци славяни, както се напрягат да го доказват шовинистите и поддържащите ги историци, то и езикът, който се говори днес между всички българи, нямаше ли да бъде със 7 падежа, както е при сръбския, хърватския и др. новославянски язици? Как са могли те да го запазят, а ние сме го изгубили? Това не е ли противоречие на здравия разсъдък?

Този език с четирите члена: тъ, та, то, те, въ, ва, во, ве, нъ, на, но, не, съ, са, со, се, е тракийско-славянският. Той е наложил своето могъщество над арнаутския, влашкия и гръцкия език. Българите, които са дошли и са основали българската държава, са от групата на малорусите и великорусите – средното най-южно и най-развито звено. Те са живеели на р. Буг и край Черното море, и твърде е вероятно да са се наричали бугари или българи от самата река, както това се е запазило и до днес: моравци, олтени, тимочени и т. н.
Те са дошли, а може би и да са били викани от тракийските славяни да ги избавят от византийското иго. Защо не е имало съпротивление от тия славяни, които са заварили българите тука? Не е ли било същото, както това е ставало и после, а стана и пред нашите очи, когато ходихме да молим русите да дойдат да ни отърват от византийската наследница – Турция? Ония времена не са ли приличали на сегашните и може ли да бъде инак?

Ходът на историята си върви по един път: тука няма нищо магическо, всичкото си е естествено, както тогава, тъй и сега… Тези българи са говорили близък език, а може би и същия, като на днешните руси. Който се съмнява в това, нека да иде в Шуменско, Разградско, Силистренско, Русенско и в Добруджа, за да чуе как говорят и до днес, и как са се запазили кучья, рус. кутья, жерка – воденица, жернов – воденичен камък, стъпа – чутура, ступа, десни (венците в устата), рус. десни.
Падежите, глаголът кликам, бобонките на черницата – агуди, р. ягоди и мн. др.
Ами костюмът на жените не е ли същият с малоруския, ами клада, ами вечерниците, седенките и т.н.? Това не показва ли пак, че оная… “теория”, която търси произхода на българите от не знам си каква фантасмагорична азиатска сволоч, е измислена по примера на някои византийски шовинистични диванета летописци. На старите българи езикът им се бил изгубил! На завоевателите езикът се изгубил!? Дали си името на всички заварени, като гронгерска търговия (трампа с храна), а взели чужд език за името си! Това пък ако не е глупав и безбожен шовинизъм!

Ами че този, който сяда да пише история, сляп ли е да види и глух ли е да се услуша, че ние днес говорим и на двата езика – и на българския, и на тракийския. Нима не пишем и на двата? Както народът се е смесил, тъй и езикът е смесен. А тракийското, като преобладаващо и по-цивилизовано, е почнало да взема връх над другото. Това първото – тракийското – е дало християнската вяра на пришълците, но господстващият официален език е принадлежал на завоевателите. На него е преведено Св. писание. Ето защо той е толкова близък с руския, защото завоевателите българи са говорили на наречие, близко до това на русите.
Но после виждаме, че след като падна България, в Асеневско време езикът се е изменил, а това ще рече, че след като господарите паднали, и езикът им е взел да пада. Почнал е да преобладава тракийският.
Недей да си мислиш, че тогава тракийските словени са разбирали черковния език, както българите. Те са си говорили и тогава човекън, чилякън, женана, детено, къщата и т.н. Който е бил учен, той е разбирал книжовния език, тоест българския.

Ето това трябва да се разбира под “изгубването на българите заедно с язика им и приемането на славянския язик”. Севернославянският български език се е изгубил, защото се е обтракизирал или утракил.

Из „Тракийската теория на Цаня Гинчев“
Иван Шишманов, „Избрани съчинения“, Том 2, 1966 г.
–
Автор: акад. Цани Гинчев Материалът е публикуван със съкращения.