2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
.....Като чу това име, богослужителят така премаля, че потърси опора в каменната зидария на чешмата. И едва намери сили да изрече:
— Говори! Говори, момче! Жив ли е Левски? Къде е вестта, дето ми носиш?
— Ех, отче игумене — тихо и вече съвсем сериозно отговори детето, — баш тук, посред двора ли искаш да ти дам писмото?
Отец Хрисант разбра упрека, преглътна шумно, после доблестно си призна:
— Прав си, синко. Обърках се аз от толкоз тревоги… Хайде, идвай с мене!
Отидоха в килията на игумена и той обърна два пъти ключа на вратата. Тогава момчето смъкна дясната си кундурка*, после свлече и чорапчето и изпод него извади един лист, сгънат няколко пъти. Отец Хрисант нетърпеливо го изтръгна из ръцете му, отиде до тесния прозорец и го разгъна. След минута обаче извърна гневни очи към момчето:
[* __Кундура__ — груба кожена обувка.]
— Ти бе, непрокопсанико и калпазанино! — С мен ли, игумена, ще си правиш недостойни майтапи!? Какви са тези глупости тук: пушени риби, маслини, кюкюрт*1, пити кашкавал, шекер*2…?
[*1 __Кюкюрт__ — сяра.]
[*2 __Шекер__ — захар.]
— Туй е лист от бакалския тефтер на баща ми, отче игумене — укорно рече момчето. — А този…
— Кой е баща ти? — прекъсна го богослужителят.
— Цено Христов.
— А, Христо, ти ли си бе? — изведнъж омекна отец Хрисант. — Тю да, му се не види, от мен си получил светото кръщение, пък да не те позная. — После се оправда: — Ама кой ще познае един човек, който за по-удобно стои с краката нагоре? Хайде, кажи сега за тези риби и шекери!
— Онзи, който ме прати, вярваше, че ти ще съумееш…
— Да се проваля в пъкъла дано! — самопрокле се игуменът, без да дочака края на обяснението. — Съвсем е изкуфяла дъртата ми чутура!…
От едно чекмедже с двойно дъно той извади някакво шишенце и с течността от него замаза хартията. Появиха се десетина реда, изписани от почерк, който свещенослужителят добре познаваше. Прочете ги няколко пъти и лицето му първо просветля, после придоби хитро изражение. Приближи кандилото над одъра си, поднесе листа до пламъчето му, изчака, докато се превърне на пепел, и накрая се извърна към момчето:
— Разкажи ми, Христо, как успя да се промъкнеш през турските стражи и да стигнеш дотука.
Момчето изпълни желанието му. Като го изслуша, отец Хрисант стори кръстен знак над главата му и произнесе тържествено:
— Благословено да си от бога, юначе! Докато българските майки раждат синове като тебе, славният род български няма да се затрие…
Малкият Христо възвърна предишната си дяволитост:
— Туй ли да река на чалмалията Кърджаллъ`, когато се върна при него?
Закачката не ядоса игумена. Той се засмя и каза:
— А, не. Туй беше за тебе. А нему кажи, че всичко ще бъде изпълнено, точно както той го иска. Още днес вещите му ще заминат по най-сигурен човек. — Той потупа момчето по рамото. — А сега тичай обратно, юначе. В Етрополе те чакат…
Когато Али чауш потегли с многобройния си заптийски отряд през Правец и Орхание към София, цялото Етрополе излезе на улиците да ги изпрати. На жестокия и суетен полицейски началник много му се бе искало това да е едно триумфално изпращане, но то бе не само безславно, но дори и смешно — изпровождаха го не възвеличаващи викове, а подигравателни хихикания, примесени с нескрити въздишки на облекчение. Смееха му се и си отдъхваха не само раята, българите, но и етрополските турци — суровият и тежък ред, наложен от Али чауш над града за цяла неделя, бе дотегнал и на тях, „правоверните“. Но хората, наизлезли да видят как се измъква посраменият отряд на заптиетата, нямаха за цел да му се присмиват, а по-скоро да се уверят с очите си, че са се отървали и от тях, и от началника им.
Пред дюкяна на Цено Христов при изпращането се случиха едни до други стопанинът Цено, момченцето му Христо, добрякът-турчин Мето Помака и едно от тукашните заптиета, Караселим. А когато в далечината гюрултията* подсказа, че заптийската колона вече приближава, към четиримата се присъединиха също главният учител Тодор Пеев и един непознат светлолик мъж в уж алафранга дрехи, но ушити от местен шаяк. Те поздравиха почтително и се наредиха при другите:
[* __Гюрултия__ — шум, врява.]
— Кой е челебията*? — осведоми се Мето Помака, като отговори на поздрава им.
[* __Челеби__ — господине (така турците се обръщали към по-заможните българи).]
— Учител из Тетевен — спокойно отговори даскал Тодор, докато Цено Христов изглеждаше като да си е глътнал езика от смут и страх. — Току-що пристигна, на заем ще му дадем буквари и таблици.
— С лошо ме посрещнахте — засмя се Левски, мнимият учител. — Вашите хора тъй бяха завардили пътищата към Етрополе, че цели четири дни трябваше да си въртя палците във Видраре, преди да вляза в града…
— Ма`ни, ма`ни, — обади, се Караселим, — станахме за резил пред света с тоя кьорфишек*, дето го изгърмяхме.
[* __Фишек__ — цев от хартия, напълнена с барут; __кьор-фишек__ — ракета; прен. блъф, лъжа.]
— Кажи бе, ага — обади се на свой ред Цено, който, заразен от примера на Левски, бе възвърнал самообладанието си. — Кажи каква беше цялата тая дандания*1? Че търсихте някакъв хаирсъзин*2 и царски душманин, туй и котките на Етрополе го разбраха. Но защо тия аркадаши*3, дето дойдоха като същински аслани*4, сега си прибраха партакешите и си отиват, хм, съвсем като в поговорката?
[*1 __Дандания__ — врява, крясък.]
[*2 __Хаирсъз(ин)__ — зъл човек, проклетник.]
[*3 __Аркадаш__ — другар.]
[*4 __Аслан__ (по-правилно __арслан__) — лъв.]
— Защото се разбра, че през цялото време сме гонили вятъра. Тоя, заради когото една седмица стиснахме етрополци за гушата, през същите дни рахат-рахат* си е развявал байрака посред София.
[* __Рахат__ — спокойствие, безгрижие; __рахатлък__ — състояние на рахат.]
— Я разкажи, я разкажи! — подкани го този път Мето Помака. — Как стана белли* тази работа?
[* __Белли__ — явно, ясно.]
— Нощес дойде хабер от София — обясни Караселим, видимо поласкан, че с разказа си е станал център на всеобщото внимание. — Докато ние тук се изтрепахме да търсим девлет-душманина, той бил в София, царството на Али чауш. Станала някаква патърдия в един хан и нашият човек, който се разполагал там като паша*, се уплашил да не стане зян покрай чуждите кавги и побързал да се измъкне.
[* __Паша__ — генерал; висш военен или административен началник.]
— Е, че щом се е измъкнал — попита „тетевенският учител“, — как се е разбрало, дето…
— В бързането си забравил един кат дрехи. — Турчинът се засмя. — Онези дрехи и моравият фес, по които ние го търсехме тъдява. В сетрето даже имало един от бунтарските вестници, които вашите лудоглави хъшлаци печатат в Букурещ. — Той се изкиска повторно. — Като се чу тази работа, Али чауш за малко не опъна краката от дамла*. И сега се връща в София, там да прави хайки и претърсвания. Но и в София ще хване на босия цървулите, туй от мене да го знаете.
[* __Дамла__ — апоплектичен или сърдечен удар.]
Разговорът им спря до тук — прекъсна я посрамената върволица на орханийските заптиета, която се проточи пред тях; двамата й печални герои, Али чауш и кърагасъ` Мустафа Бимбаллъ`, благоразумно бяха заели места някъде по средата на колоната. Когато и последните се загубиха надолу, по пътя към Правец, Цено Христов покани двамата турци:
— Да влезем, агалар. Черпнята днес е от мене. Че заради тия аркадаши моят алъш-вериш*1 цяла неделя хептен*2 беше угаснал…
[*1 __Алъш-вериш__ — вземане-даване; търговия.]
[*2 __Хептен__ — напълно.]
Караселим и Мето Помака не чакаха втора молба и последваха стопанина. На улицата пред дюкяна останаха само Левски, Тодор Пеев и малкият Христо.
— Дай да ти стисна десницата, Христо — каза Дякона. — Това хубаво дело — той показа с очи надолу по пътя, където се бяха изнизали заптиетата — народът на Етрополе го дължи само на тебе. А аз пък ти дължа и сигурността, че може би и живота си.
Той разтърси малката му ръка. Момчето не каза нищо, но лицето му се изчерви от удоволствие.
— А с тебе ще се разделяме, брате Тодоре — продължи Левски. — „Алилаа Селвели“ и „Дервиш Мехмед“* вече от няколко дни ме очакват…
[* Тайните имена на комитетите съответно в Ловеч и Тетевен.]
Каза това, но не побърза да си тръгне. Личеше си — още някаква мисъл се въртеше из главата му.
— Споменаваше ми — продължи след малко, — че в комитета имате затруднения с тайната поща?
— Така е, Апостоле. И на тримата, които отговарят за комитетската поща, временно не трябва да се разчита. Иван Донов вече месец лежи от огница и ушебол, а за Сава Ангьозов и Павел Генчов имаме сведения, че турците са се усъмнили в тях и тайно ги имат под очи.
— Мога да ти назова човек, брате Тодоре, който достойно ще поеме задълженията им, докато прецените, че пак можете да разчитате на тримата. — И в отговор на въпросителния поглед на учителя, Левски сложи ръка на Христовото рамо. — Ей за този юнак говоря, брате. Той доказа, че може да му се вярва.
Сега пурпурът обхвана не само лицето на момчето, но невям и кестенявата му косица.
— Туй го признавам — объркано рече Тодор Пеев, — но нали разбираш… Комитетската поща… Христо не е заклет…
— Вярно е — кимна Левски, — Христо не е положил революционна клетва пред кръста и ножа. Не може и да я положи, малък е още за това. Но туй не е пречка да му поверяваш пощата, брате. Утре, когато се вдигнем на живот и смърт срещу тиранина, ще излагат гърди на куршумите не само онези, които са давали клетва, а всички, дето носят юнашко сърце, българско. Имай го от днес за куриер — повтори. — Аз поръчителствувам за него…
Както каза Васил Левски, така и стана. От този ден Христо Ценов Христов, момчето, което умееше да ходи на ръце, стана куриер на частния революционен комитет в Етрополе и неведнъж премина през много опасности, като под чорапчето си носеше тайнописни заповеди и сведения.
И така продължи чак докато руските солдати прегазиха Дунава…
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?