Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2014 21:07 - ЗА СМИСЪЛА И ПРОИЗХОДА НА ТЕРМИНИТЕ СЛОВЕНЕ, SKLAVOI И СЛАВЯНИ
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 1114 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 15.12.2014 21:08


В сравнение с древните индоевропейски народи - траки, иранци, индоарии, елини, балти, келти, илири, хети и др., предците на днешните славяни (протославяните) се появяват твърде късно на историческата сцена. Съвременниците на късната Римска империя (II-IV-ти век) не знаят за племена, говорещи на славянски език, а говорят за племена, говорещи на германски, келтски, илирийски или тракийски езици. Тацит, Плиний и Клавдий Птолемей (II век) споменават, че Голяма Сарматия е заета от племената венети (илирийско племе около съвр. град Сплит), бастарни и певкини, язиги и роксолани, гамаксоби и алани-скити, но не говорят за славяни. 

         Различни автори в късната античност и ранното Средновековие говорят за три групи протославяни: западни - венети, източни - анти и южни - склави. На юг от Карпатите протославяните (склавите) се появяват за пръв път след 453 г., годината на смъртта на Атила и разпадането на хунския племенен съюз.

Със сигурност протославяните се споменават със свое име за пръв път в писмените източници едва в 6 век. Племето венеди е споменато в «Деянията на готите» от Иордан, Плиний Старши (79г.), Тацит (98 г.) и др., обаче това може да е илирийското племе венети. Историците не отнасят историята на славяните по-рано от V-VI в., макар че лингвистите ги отнасят към по-ранни времена. Съгласно най-популярната "балтийска теория", от индоевропейският праезик най-напред се е отделил балто-славянския праезик, който впоследствие се е разпаднал на балтийски и праславянски. При това, най-вероятно славянските езици се обазували като диалекти на балтийския (Откупщиков Ю.В. Opera philologica minora (Античная литература. Языкознание). СПб: Наука, 2001). Съгласно Иванов-Топоров (1958), Пизани (1963) и Мартынов (1982), славянският език се образувал от периферийни диалекти на балтийския език под влияние на сарматски, германски, келтски и италийски компоненти.

         Първата  археологическа  култура, която  ги  идентифицира  е  т. нар. култура Прага-Корчак от 6-8 в. Протославяните се  обособяват в 3-4 в. в земите северно от Карпатите. Съществуващата по това време южно от тях черняховска археологическа култура на територията на днешна Румъния и Украйна е оставена предимно от скито-сармати. Нахлулите през IV-V-ти век хуни почти унищожават това сарматско общество. Почти по същото време, протославянските племена се раздвижват на запад, в освободеното от германците Одер-Елбско междуречие и на североизток, към рядконаселената с угрофини Руска равнина. Масови нахлувания, а в последствие и заселвания на протославяни на юг от Дунава стават в края на VI-ти и началото на VII-ми век самостоятелно или съвместно с авари и кутригури. Във връзка с това, за пръв път от средата на VI-ти век насетне византийските автори (Прокопий Кесарийский - 555 г.) наричат протославяните  на север от Дунава Sclabhnoi (склавини) или Sclaboi (склави), а западните латиноезични автори (Иордан, 551 г.) – “sclavini, sclavi”. Теофилакт нарича Sclabinia - Склавиния земите на север от долното течение на Дунав [ГИБИ, II, с. 353], откъдето идват техните основни потоци. Съгласно БЕР наложените по това време названия са: средногръцки Σκλαβηνοζ, Σθλαβηνοζ (около 525 г. у Псевдо-Цезарий; Прокопий 6 в.), мн. ч. Σκλαβοι (Маврикий Стратег, 6 в.), мн. ч. Σκλαβοι, Σκλαυινοι, Σκλαβοι (Теофан, 9 в.), мн. ч. Σθλαυηνοι, Σθλοβηνοι, τα σθλουενικα γραματα, „славянските племена” (Теофилакт Охридски, Житие на Климент, края на 11 и началото на 12 в.), Σκλαβηνια „Славиния” (Йоан Зонара, 12 в.), средновековен латински Sclavenius (Йордан, 6 в.), slavus, мн. ч. slavi, народен латински sclavus, мн. ч. sclavi, sclaveni, stlaveni, stlavi.

        В старобългарската литература често се употребява понятието СЛОВЕНЕ. Най-вероятно то означава "хора на божието слово, християни" и  се отнася за целия новохристиянизиран народ на Първото българско царство (Нова хипотеза за средновековното съдържание на термина "словене" ). Новата дума СЛОВЕНЕ замества византийското "християни", което през езическата епоха в България е равносилно на "византийци, врагове".

        В ранното Средновековие много роби в Западна Европа са били от протославянски произход. Във връзка с това много автори (P. Kretschmer, AfslPh 27, 231; Glotta 15, 307; J. Janko, Wцrter und Sachen 1, 108; K. Moszynski, Zasiag., 138 и сл.) разглеждат новогръцкото σκλαβοζ „роб” като новообразование от σκλαβηνοζ „протославянин”. По подобен начин други автори [M. Alinei. Paper at the 22nd Annual Conference of SLE 1989, Varna, Bulgaria, Sept. 12-16] обясняват средновековната латинска дума sclavus „роб, слуга”, мн. ч. sclavi от средновековеното латинско название на протославяните – sclavenius, sclavus, sclavi

      За пръв път общото етнонимно название "славяни" е създадено и започва да се употребява в късното Средновековие. Има няколко претендента за авторството на този нов термин. Известният чешки славист П. А. Шафарик  отбелязва, че за пръв път формата "славяне" се появява в граматиката на Милетий Смотриский в 1619 г. [Н. А. Шафарик. "Славянские древности", М., 1848, т. П, кн. 1, с. 64 - 65]. След това, названието "славяни" се утвърждава в Полша и посредством силното полско влияние в Русия, то се възприема и сред руската интелигенция. В българските земи, това название прониква през ранното Възраждане под руско влияние. Обаче, според Никола Виденов [Виденов, Н. Славянският мит, панславизма и съдбата на България. Авитохол. 2008, кн. 28, с. 31-45], думата "славяни" е изкована и влиза в политическа употреба за пръв път през 1593 г. от Винко Прибоевич. В книгата си "Слово за увенчаните със слава славяни" този автор пропагандира т.н. "илирска идея", целяща освобождаване и обединяване на южните славяни в нова Душанова империя, като използва новото понятие "славяни", вместо "склави", което по това време вече означава "роби". Окончателно, сборното понятие "славяни" се оформя под перото на абата от Млетския орден дон Мавро Орбини от Пиза, който през 1601 г. написва книгата "Царството на славяните, днес неправилно наричани скиавони (schiavoni = роби)".

          Въпреки посочените по-горе факти, в съвременната славянистична литература се е наложило твърдението, че етнонимното название "славяни" не е късно възникнало средновековно понятие, а древно и исконно самоназвание на протославяните. Това твърдение е основна брънка в един по-широк опит да се създаде представата за древно цивилизационно величие на великорусите и другите източнославянски народи. Подобни опити да се открие древен произход, праславянска писменост, праславянски календар, праславянски науки, праславянски народи, князе и държави почти винаги стигат до източници, които обаче са скито-сарматски или алано-български. Фактически до същия резултат се стига и в опита да се екстраполира понятието "славяни" към ранното Средновековие и Античността.

        За да се подкрепи твърдението, че "славяни" е древно самоназвание са изказани няколко помощни хипотези, а именно:

 

1. "Славяни" не е ново, общоконтинентално название от XVII-ти век, а е форма на старото (IX-ти век) балканско название "словене".

2. "Словене" не е църковен неологизъм в писмения език на Симеонова България, а е общо и древно етническо самоназвание на праславяните. Разбира се, писмения език на Симеонова България не е старобългарски, а старославянски.

3. Старогръцките (и латински) названия на южните протославяни - Σκλαβηνοζ, Σκλαβοι, (sclavenius, sclavus, sclavi), не са създадени съгласно известната гръцка традиция за прехвърляне на имената на по-стари народи върху по-нови, а представлява гръцка промяна на собственото етническо самоназвание на праславяните.

 виж цялата статия:
protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Slovene%20-%20Sklaboi%20-%20Slavyani.htm

 

Иван Танев Иванов

 

 




Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2907741
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?