Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2014 14:41 - Токту не е туранско име, а кимерийско. Българската етимология.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 7278 Коментари: 6 Гласове:
9

Последна промяна: 10.10.2014 16:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

За Токту патриарх Никифор Констатинополски от ІХ в. казва, че е „мъж българин, брат на Баян“. Брат му Баян изглежда е известна личност, щом чрез него се прави характеристика на Токту. Управлението на кан Токту продължава по-малко от година. Българският владетел Токту  управлява от 766 до 767 г.

image

 Само предубеден човек, който не е правил проучвания и който се е доверил на грешната версия за турански произход на българите, може да си помисли, че това име е тюркско или монголско.

Българският владетел Токту носи древното кимерийско име от VІІ в. пр.н.е. Дугдам (Dug-dam-me), в леко изменена форма.

image

Според „Анонимният латински хронограф”, произходът на „гамерите” е от „Идурам”. Дали това е погрешно изписване на името на кимерийския владетел от VІІ в. пр.н.е. Дугдам?

Изглежда името на този кимерийски цар е от две думи `дуг` и `дам`, понеже те не само имат съответствие с българските думи `тук` и `там`, но също така древната кутийската богиня от ок. ХХІІІ в. пр.н.е., славословена от Гудеа като негова майка, носи същото име, но сричките са разместени и в началото имаме шумерското `га`: името й е `Га- тум- дуг`…Звуковоподражателното съответствие с `там`, `тук`  е видно.

image

Токту в този смисъл, носи кимерийско име, ясно засвидетелствано в упоменатият в асирийските клинописи от VІІ в. пр.н.е. кимерийски цар Дугдам.

image

Други две имена също ме карат да проучвам синтеза кимеро-българи. Това са имената Сандилх ( Ζάνδιλ, Ζάνδιλχος) и Сандаксатр (Sandaksatru)...

 

Едното е от VІ в. от н.е., а другото от VІ в. пр.н.е.....Едното е на утигура  българин Сандилх, написал писмо на Юстиниан І (527-565), в което упоменава старата българска поговорка „вълкът кожата си мени, но нрава никога“, а другото е на кимерийски цар...





Гласувай:
10


Вълнообразно


1. asthfghl - ...
11.10.2014 09:51
> Българският владетел Токту носи древното кимерийско име от VІІ в. пр.н.е. Дугдам (Dug-dam-me), в леко изменена форма.

Как точно от дуг-дам се стигна до ток-ту и по каква точно причина твърдиш, че изменението е "леко", си остава непонятно за мен.

А най ми са интересни заключения за етническия произход на нещо отдавна отминало, базирани единствено възоснова на лингвистични особености. Предполагам си наясно, че има безброй случаи, когато даден народ приема езика на друг или се повлиява силно в оформянето на езика си от околните езици - не е задължително да има някаква етническа връзка между тях, следователно и използваният език е крайно ненадежден критерий за определянето на етническия и генетичния произход на даден народ.

Например мнозинството мексиканци, в генетично отношение, не са от мексикански произход, а имат коренен произход. Това обаче не им е попречило да говорят испански. Румънците също нямат кой знае какво общо с италианците в генетично отношение, но предполагам знаеш как се е формирал езикът им. Има още много примери.

Проследяването на специфичните за дадения народ ДНК хаплотипове е засега най-надеждният белег. Останалото са културни наслоявания.
цитирай
2. kabuli - Китайците са българи
11.10.2014 11:13
Преди много години ми бе казано, че Мао Цзе Дун е бйлгарин и се е казвал Марин Цветков Дункин и бил родом от едно село, близко до Кунино.
И си мисля, че щом техният велик вожд и жив бог е българин, защо и китайците да не са българи, кимерийци и траки.
Разбира се, че това е шега, въпреки че го чух. Та си мисля, че произходът ни ей тъй на шега е сутрин кимерийци, на обяд, траки, а вечер - тюрки. И никой не е казал със сигурност, че българите са си българи.
цитирай
3. havel - --letopisets Tова вече е прекалено!.....
11.10.2014 13:35
То не бяха гори от ели за името-Еллак....и други врели не кипели.... сега пък Токту и Dugdame!?...

Toktu е име мъжко от Памирският регион.Н-р в Къргъзия се среща често: 1.Токтогул Ърчи.2.Токторали Талканбаев 3.Тоголок Молдо. 4.Токтонали Абдаев 5.Токтоболот Абдумомунов 6.Токтомен Тънъбеков-това са писателски имена ...н-р 7.Гармъиз Токто- музикант и др.
цитирай
4. letopisec - 1. asthfghl - ...
12.10.2014 17:27
Очевидно е, че произхдът на името е кимерийски, както и това на Сандилх....

След ХІІ в. в писменият език на българите се наблюдават промени, които поставят пред учените въпроса коя е причината писменият старобългарски от ІХ в. до ХІІ в. да е един, а след това различен? Това промени в езика ли са и ако е така, защо те имат аналог само в българският писмен език след ХІІ в., но не и в останалите славянски езици?



Българските езиковеди са в дълг на българския език, нито един от тях не си задава въпроса: ако съществува такава рязка и коренна промяна в граматичната система и в част от звуковата система на българския език след ХІІ в., тогава чий е бил писменият ни език от ІХ до ХІІ в.в.?


Как чий? Изворите са категорични, княз Борис-Михаил кани кирило-методиевите ученици, които са създали азбука на езика на славяните и тези ученици, а между тях най-вече Климент Охридски и Наум Плисковски, продължават делото на учителите си в България и превеждат книги на славянски език.


Добре, страх ги е било да зададат някога въпроса историци и лингвисти, след като българи и славяни не са едно и също, и след като очевидно славянския е бил близък лексикално до българския, тогава българите на какъв език са говорили? Защото, ако славянския не бе разбираем за княза и народа, тогава какъв е зора да има черковно-славянско богослужение, при условие, че същото би вършило гръкоезичното или латиноезичното?
И като се зададат тези въпроси, се вижда в каква тиня е вкарана нашата история и език. Как се внушава, че прабългарите били тюркоезични, при това за пример се сочат волжките българи, но и дума не се обелва, че е възможно те да са били отюречени чак след VІІ в. от н.е. Същевременно, за дунавските българи смело се твърди, че те са ославянчени след VІІ в., а прабългарската орда била малка и славяните я асимилирали…
Но българският език задава въпроси и езикознанието ни показва неща, на които само идеологията и репресията могат да затворят устата…
Кои са тези неща?
След ХІІ в. българския език е коренно различен, с изключение на лексиката, която е индоевропейска и славянска, а много от думите са явно коренно български.
След ХІІ в. старата падежна система рухва, но това не се случва в останалите славянски езици.
След ХІІ в. езика демонстрира здрава членна форма, т.е. определителният член е специфично българска особеност и различава българския от останалите славянски езици.
След ХІІ в. инфинитивната форма е различна, с „да“ конструкция: напр. (искам) да ида.
След ХІІ в. старите форми на степенуване изчезват и виждаме съчетания на „по“ и „най“ с прилагателна форма (по-добър, по-лош, най-добър, най-лош).
След ХІІ в. бъдещето време се изразява различно, с частица „ще“ (ше, че, ке, жъ) и определена глаголна форма, напр. „ще ида“, а не както преди „ПОИДЪ“ или „ХОШТИ ИТИ“.
След ХІІ в. се оказва, че българския, за разлика от славянските езици, има сложна глаголна система от темпоралност на свършени, несвършени, минало време в бъдеще и т.н. глаголни времена, които днес са ужас за всеки чужденец, който учи български. Дори има и „преизказна форма“: „Казват, че написал в блога“, от което става ясно, че някой е казал за трето лице нещо, което може да бъде експлицирано без да се верифицира подлога. („Бил съм бил пил.“) Подобен изказ в славянските езици не може да съществува без подлога…
След ХІІ в. навлизат местоименни конструкции от вида „мене ме, мене ми, тебе те, тебе ти и др.“ Напр.: „Тебе те е страх, Тебе ти е кеф…Мене ми се пише, Мене ме е страх“…
След ХІІ в. няма двойствено число, а бройната форма за съществителните от м.р. мн.ч. се формира с един звук „а“: „един бор, два борА, един стол, два столА“…
След ХІІ в. имаме окончание „ове, ови“ при едносрични имена на м.р.: „кум, кумове, сват, сватове“.
След ХІІ в. имаме „а“-спрежение: „гледам, гледаш, давам, даваш…“
След ХІІ в. имаме притежателни местоимения: „негов“, техен, нихен, нихни“, които при славянските езици са си родителен падеж и няма такова нещо като в българския…


Всички тези особености на българският език след ХІІ в. ни стават ясни от писмените паметници, така както езика преди ХІІ в. ни е ясен пак от старобългарските паметници, т.е. каквото имаме на пергамент, по него съдим за езика и трябва човек да е сляп, за да не види, че това, което е станало след ХІІ в. не е „развитие“ на славянския език, характерно само за българите, а различен в граматично отношение език, който след ХІІ в. навлиза от устната реч в писмената…
Изводите?
Българите, както пишат източниците, са били „многочислени“ (българския превод от ХІV в. на „Манасиевата хроника“), „като пясъка в морето“ (хазарско-еврейската кореспонденция от Х в.), „безчислено множество“ („Римска история“ (кн.2, 2). Никифор Григора). Славяните са били по-малко от българите на юг от Дунав, но през ІХ в. княз Борис приема учениците на Кирил и Методий, които бягат от Моравия и решава да въведе славянския език като черковен и литературен, за да се разграничи както от гръкоезичието във Византия, така и от латиноезичието в Рим.
Това е ход на мъдър политик и държавник.



До ХІІ в. писменият славянски е език на черквата и на политическата върхушка, но след това той започва да става общобългарски писмен език и тогава българската реч започва да навлиза със своята особена граматика, което води до „разрушение словесъ“, както пише през ХІV в. Константин Костенечки.
Всъщност, българската реч е била лексикално близка до славянската, което става ясно и от думи като „мед“ и „здрава“ („страва“), които са употребявали хуно-българите (Приск, Йордан). Хуно-българският език е кимерийски (Прокопий), което ни подсказва, че т.нар. „прабългари“, а и хуно-българите, не са никакви тюрки, а са говорили кимерийски език, който лексикално е близък до славянския и всъщност българите „ограмотяват“ след VІ в. славянския с много кимерийски думи (вкл. дн. руска дума „кумир“), така като арабския и персийския езици ограмотяват след VІ в. тюркския.
Езиковедите не се занимават с философия на езика, за съжаление.
А философията на историческата граматика на българския език сочи, че около ХІІ в. не „старобългарския преминава в среднобългарски“, както ординарно пишат езиковедите, а в граматиката на писмения църковно-славянски навлиза българската реч с нейната особена граматика и заявява претенциите си за писмено експлициране.
цитирай
5. letopisec - Още през 1865 г. Раковски е казал, че някога българите са се наричали "кимери и гимери". Много плюят по Раковски, но той е прав. Има десетки извори, ч
12.10.2014 17:28
kabuli написа:
Преди много години ми бе казано, че Мао Цзе Дун е бйлгарин и се е казвал Марин Цветков Дункин и бил родом от едно село, близко до Кунино.
И си мисля, че щом техният велик вожд и жив бог е българин, защо и китайците да не са българи, кимерийци и траки.
Разбира се, че това е шега, въпреки че го чух. Та си мисля, че произходът ни ей тъй на шега е сутрин кимерийци, на обяд, траки, а вечер - тюрки. И никой не е казал със сигурност, че българите са си българи.

цитирай
6. letopisec - Българите, понеже са с кимерийски корен, са дали много имена и на други народи. Ясно е...
12.10.2014 17:30
havel написа:
То не бяха гори от ели за името-Еллак....и други врели не кипели.... сега пък Токту и Dugdame!?...

Toktu е име мъжко от Памирският регион.Н-р в Къргъзия се среща често: 1.Токтогул Ърчи.2.Токторали Талканбаев 3.Тоголок Молдо. 4.Токтонали Абдаев 5.Токтоболот Абдумомунов 6.Токтомен Тънъбеков-това са писателски имена ...н-р 7.Гармъиз Токто- музикант и др.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11485934
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ