Днес съм разработил една темичка, която е доста интересна и обещавам да я разгледам по-подробно в удобно време.

В Северозападните земи на Средиземноморието през определени периоди на пасионарност, както би казал Л. Гумильов, протичат вълнуваши събития в историко-религиозен план. Като оставим настрана готско-аланските , вандалски и по-късно лангобардски миграции и нашествия , установяваме , че след арабското нашествие в Юго-западна Европа от VII-VIIIв. . през 200 г. възникват войни на религиозна основа, обхващащи често почти цяла Европа и Сев. Африка.

Ако трябва да тълкуваме събитията през чисто Аристотелевия модел, то можем да проследим една линия чиито индикации откриваме и в днешните събития развиващи се в съвременна Франция и Северна Африка.

Ние знаем, че готите и балканските ирански миграции са стигнали до земите на днешна Испания и Северна Африка. Някои смятат, че те са в основата на развиващите събития , но все пак си мисля, че те се явяват по-скоро “вътрешен пролетариат”, който не е основния генератор , а само един деен и навярно важен участник в тях.

През V-VI в.силни алански, готски, вандалски,бургундски и лангобардски маси нахлуват в земите на бившата Западната Римска империя и си ги преразпределят, установявайки федеративни модели на управление. Към края на V в. на политическата сцена излизат и франките, които ще успеят постепенно да овладеят почти цяла Западна Европа, като под техния напор ще загинат всички поместни държавни формации образувани от гореспоменатите централноевропейски и балкански племена. Въпреки това , наред с автохтонното и романизираното население в Испания, Южна Франция и части от Италия готите, аланите и лангобардите ще останат основното население в някои територии. Една част от тях ще се конфесират и ще станат най-ревностните католици, дори и до ден днешен, като каталунците , чието наименование произхожда от сбора на имената на готите и аланите. Те така ще се свържат, че ще се роди една нова нация позната под името готоалани. Един много известен готоалан е император Максимин (235-238г.). Както знаем баща му  се е казвал Мика/Мечка (Mecca) и е бил гот, а майка му Абоба и е аланка. Още един древен автор, изпратен на заточение в студените земи на Северните Балкани- поета Овидий ще спомене, че местното население са гетите, наречени по-късно по политически причини готи и аланите. Каталунците въпреки фанатичната им привързаност към католицизма, ще останат винаги подобно на своите древни предци инатести и непокорни хора, които се стремят към независимост и свобода, което ще създаде известни пречки за обединението на Испания, а и до днес ще възникват етнически страсти, които ще се прехвърлят дори на футболните арени , под вид на гигантския сблъсък м/у кралския клуб “Реал” и неговия абсолютен антипод “Барса”. Не случайно и един тъмен балкански субект , като ината и непукиста Христо Стоичков ще се установи в Каталуния(Готоалания) и ще се првърне завинаги в абсолютния  модел на

Каталунската философия.

В Южна Франция , обаче тамошните готи , няма да успеят никога да приемат изцяло католическото учение и ще бъдат постоянен обект на ухажвания от страна на сили и учения, които ще се противопоставят на френската идентичност – римокатолицизъм и абсолютна монархична власт.

Така франкската империя упорито придвижваща се на юг ще срещне готския разлом в Южна Франция, Испания и Северна Италия. Към края на седми и началото на VIII в. обаче ще се появят арабите - един сериозен конкурент на християнската идентичност по тези земи и противник на франките. Тези араби ще пометат на бързо слабата византийска власт в Африка и ще унищожат държавата на т.нар. вестоготи в Испания. Визиготският крал Родерик е убит в битката при Рио Барбате. Пред вратите на Западна Европа единствения противник на Омаядите остава Франкското кралство.

Не знам, дали преди битката при Поатие състояла се през 732г. м/у франките ( а всъщност и всичките народи от Западна Европа) и Омаядите (арабите и северноафриканците) , Карл Мартел се е помолил освен на Бог, на  всеизвестната християнска закрилница Мадоната( св. Богородица) и на цезаря Тервел, който вече не е бил между живите ??? Но, със сигурност мислено се е пренесъл на бойното поле пред Константинопол, където българския владетел и римски кесар е смазал от бой нашествениците избивайки 33 000 от тях.

Въпреки, че Карл Мартел и неговите син и внук – Пипин Къси и Карл Велики успяват да преустановят арабския натиск и дори временно да овладеят някои части от Испания, след тях арабите ще си възвърнат Испания и дори ще овладеят някои области в Южна Франция , като Септимания и Прованс с големия римски град Марсел (Марсилия). Арабския халифат се разпада, но държавиците възникнали на неговата основа са мохамедански и някои от тях – в Европа са инкорпорирани от еврейски управници .

Това не бива да ни учудва или да индуцира у някои желание да ни обявяват за антисемити.

Известно е, че много берберски племена от Северна Африка са  приели юдаизма в доислямския период  и при тях  са съществували даже еврейски княжества. Могъщото  племе джарауа, изповядващо юдаизъм е  властвало над  почти  всички бербери населяващи Атласките планини . Към края на  седми век во главе на това племе е стояла еврейската царица Дахия ал-Кахина. Тя е била убита в бой с арабите близо до един  извор, който в  нейна памет е  назован  "Вир ал-Кахина".

От изворите ние знаем, че дори един хазарски евреин каган Йосиф изпраща писмо на свой събрат еврейски владетел през X в.

Именно тези еврейски местни князе васали на Кордобския халифат управляват повече от успешно своите владения , преживявайки от търговия с роби, лихварство и максимално използване и изтощаване на местните природни ресурси и население. Търговията е в ръцете именно на едноплеменниците на князете. Този изкуствен елит не е единоверен на поробеното население, ,ерго няма желание да толерира неговото официално вероизповедание- християнството. Затова няма нищо напротив да допуска пропаганда на най-различни учения и деноминации, като манихеи, гностици и др. Не отричам, че фактор за приемането на тези учения са и бившата неортодоксална вяра на готите  - полуарианството. Това учение, обаче по само себе не би се възродило под друга форма, ако нямаше дразнител от страна на арабите и евреите. Ще трябват и още 100 години и от Балканите да дойде “оригиналното” богомилство, което не е исконно българско учение и земите докъдето са опрели арабите и сателитните им евреи да се наводнят с привърженици на катарското учение.

В началото на XIIIв. Албигойците са унищожени от Римoкатолическата църква, която свиква Албигойския кръстоносен поход. Последното известно изгаряне на лице, изповядващо катарските вярвания е извършено в Корбиер, днешна Швейцария  в 1321 г .Разбира се , ние нямаме за цел въобще да оправдаваме методите и целите на северните френски рицари, които са  били вдъхновени от фанатиците на Доминиканския орден и  Инквизицията. Констатираме , че албигойците са  в тил на испанските християни и пречат на Реконквистата. За да подсилят Пиринейския форпост и да възстановят католическото влияние, папите и френския крал инсперират по тези земи Тамплиерските рицари. Тези представители предимно на южното френско рицарство, обаче не оправдават доверието и самите те се превръщат в пазители и продължители на катарското (албигойско) учение.   Те създават мощна организация в Югозападна Франция със седалище замъка Монсегюр в областта Лангедок. Освен Лангедок, те са много силни и в други френски земи на юг- Оверн и Прованс.. След разгрома на Ордена на тамплиерите останалите живи негови представители емигрират в Шотландия, а някои и в Швейцария и поставят началото на съвременното масонство.

Неслучайно на два пъти споменаваме Швейцария. От тази страна по време на Реформацията ще тръгне едно протестантско учение, което ще намери повече последователи в невралгичните зони на Южна Франция.  Започва поредната религиозна война продължила през целия XVI в. довела до кървави стълкновения, най-известното от които е Вартоломеевата нощ в която са убити м/у 10 и 30 000 души. Това обаче няма да бъда забравено и след още 200 години южните бродяги наследници на катари, тамплиери и хугеноти с новото име санкюлоти ще нападнат Бастилията в Париж в която всичко, на всичко е имало общо 6 затворника и ще организират небивал терор над северните френски католици , който в крайна сметка освен изтреблението на множество хора , в десетки пъти повече от числото на всички дворяни и духовници и ще доведе един нефранцузин – корсиканеца Наполеон на върха на управлението. Наполеон , ако не и французин е бил от стара коза яре и обявява в парламента на Франция, че е задължително всеки, който има френско поданство да се чуства французин. Оттогава започва и залеза на политическата му кариера.

В крайна сметка, почти хилядолетната борба на културите продължава – през XXIв. на кормилото на власта във Франция седна едно къдраво момченце с тъмна пигментация в резултат на  смесванията на средиземноморските, унгарски и еврейски гени демонтира Европейския локомотив , съставен от съюза м/у Франция и Германия и започна да бълнува за реставрация на т.нар. Средиземноморски съюз , т.е. на някаква имагинерна  Западна империя, но не в модела завещан от Констанций Хлор или Карл Велики , а във формата на Арабския халифат от VII-XI в.