Прочит: Ефесяни 2:1-10


„Бог ... поради голямата любов, с която ни възлюби, даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, ни съживи заедно с Христос ...“ (Ефес. 2:4-5)


Тези, които са се изкачвали на Улуру, в централната част на Австралия, са открили нещо невероятно. В редките случаи, когато вали по тези места, един особен вид скариди могат да бъдат забелязани в малките локвички на върха на огромната скална могила. Те плуват насам-натам и правят всичко, присъщо на живота - хранят се, пият и се размножават - в продължение на седмица или две, докато локвичките пресъхнат. Хората се чудят откъде са се взели тези същества на Улуру. Дали не са паднали от небето? Дали не са донесени тук от човешка ръка? Отговорът е отрицателен. През цялото време те са тук, дори когато локвите са пресъхнали напълно в продължение на години. Те остават живи, но в състояние на летаргия. Когато паднат дъждовете, се случва чудото: тези дребнички създания оживяват и цикълът продължава.
Нещо подобно може да се случи и с хората. Благата вест за Христос изявява, че животът е взел надмощие над смъртта. Дори и тези, които се чувстват духовно мъртви, отделени от Бога, лишени от чудото в живота си, без желание да се молят или да служат на ближните си, могат да „оживеят“ отново. Това чудо се случва, когато откликнат на зова на Божия Дух и се върнат към Живота.


Молитва: О, Боже, изливай Духа Си върху цялото човешко семейство и ни обърни към живота, амин.


Мисъл за деня: Бог животвори и там, където изглежда, че няма дори искрица живот.
Уилям Адамс (Австралия)


Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ ОТДЕЛЕНИ ОТ БОГА