Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2017 16:42 - Ти не си сам
Автор: tulips Категория: Други   
Прочетен: 1174 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Живял някога момък на име Блестимир. Като дете бил много красив наглед – с очи черници, бяло лице и пухкави ръчички. Той бил единствено дете на двойка възрастни, които дълго време нямали рожба. Заради това ли или поради голямата му красота – майката Зорница се възхищавала на детето си и го наблюдавала как расте и става умен и разсъдлив. Много му угаждала майка му и още щом отворел очи сутрин, тя надвесвала лице над него и му се усмихвала, питала го какво ще заръча царския син Блестимир да му приготвят за ядене. А майка му го наричала така - царски син, защото за нея той бил точно това – с блестяща черна коса, зъби като мънистенца, будни очи и решителна походка.

Бащата на момчето се казвал Валери и бил един от най-уважаваните мъже в общността им. Той имал огромни стада с овце, коне и крави. Когато бил сезонът – бащата работел неуморно и рядко се връщал у дома да зърне хубавата си съпруга и единственото си дете. Расло, порасло то, а майка му и баща му остарели. Блестимир най-много обичал да свири на кавал и да си играе с другите деца по зелените поля и ливади. Баща му тайно се надявал да стане земеделец, за да бъде повече край нивите и родителите си. Много галено дете бил Блестимир, а майка му не щадяла време и старание, за да му сготви най-изрядните ястия. Зорница се разболяла веднъж и му заръчала да приготви любимата храна на баща му, който скоро се връщал от полето. Блестимир обещал да стори това и отишъл да набере билки за вкусната гозба, но скоро забравил обещанието си. Излязъл на нивите и като започнал да свири – забравил колко е часа и се върнал късно вечерта. Татко му се прибрал преди него и го погледнал право в очите и сякаш го питал: “Сине, сине, кога ще пораснеш, кога ще се научиш да си вадиш хляба сам и да се грижиш за нивите и стоката ни?“

Минало време и бащата заминал за странство да продава добитъка. По това време градините били натежали от плод, а майката Зорница не била оздравяла напълно, за да работи по нивите. Много пъти се опитвала да стане, за да работи и да шета на свидното си чедо, но болката я принуждавала да лежи. Плътта й била толкова немощна, че жената се задоволявала с малко вода и шепичка плодове.

А Блестимир в това време бил пораснал, заякнал и станал момък за чудо и приказ. Огладнял, но не бил свикнал на работа. Нежната майчина ръка месела чудно вкусни хлябове, готвела изрядни ястия в глинените гърнета и приготвяла сама ароматни напитки от горски билки. Синът бил задоволен от всичко необходимо и обичал да си поспива, а следобед хващал баирите и свирел на кавала си до премаляване. Надсвирвал даже горските птички и се връщал привечер при старата си майка. Така станало обаче, че тя не можела лесно да се привдигне от леглото и само мрачни мисли се въртели в главата й – какво ще стане и как ще си отхрани юнака, като се е поболяла толкова, че една гозба не може да свари на огъня. Гладно ще си легне детето ми и ще се поболее, ако не си хапне вкусна, домашна храна – мислела тя. За жалост ратаите си тръгнали, а навън вече се смрачавало. Нощвите стояли празни, гърнетата били измити и качени на полиците, а в мазето било толкова тъмно, че никой не смеел да слезе там и да вземе нещо за залъгване на глада.

Зорница се разплакала и затюхкала кой оттук насетне ще храни свидното й чедо, кой ще му омеси хляб, кой вкусна паничка с леща ще му наготви и принесе. Поплакала, поплакала, а после заспала. Младежът бил много гладен, но не знаел какво да прави и отишъл да привдигне главата на милата си майка, за да й даде да си пийне поне малко бистра водичка. Намерил я заспала обаче. Тихо загасил свещицата и приседнал на столчето до нея. Някаква сладка дрямка бързо го налегнала и заспал неусетно. Видял насън, че е в същата стая, а до него се изправил баща му, който го гледал право в очите и го питал: „Гладен ли си, сине?“ Гладен съм и много жаден даже, татко, но днес свирих цял ден по ливадите и като се върнах в къщи нямаше нищичко за ядене – отговорил младежът.

- До сега кой те храни, сине? – попитал го бащата угрижено в съня.

- Ти, тате. Ти носеше храната у дома, а милата ми майка я приготвяше за мен, за теб и за многото ни слугини и ратаи. 

- Право си казал. Аз я носех, сине. Трудех се упорито от заран до късно вечер. Почивка не давах на клепачите си, защото трябваше да изведа животните на паша, да пладнят после, а вечерта да си ги прибера, да избърша потните им гърбини, да им дам първо на тях да си похапнат хубаво, да се напият с вода и чак след това можех да приседна на трикракото столче, за да издоя млякото им. Започвах първо с по-едрите и силните, а накрая доях по-слабичките животни. А най-накрая едва имах сили да сложа връхната си дреха върху сламата вместо възглаве, и така уморен лягах до тях. Заспивах неусетно, а по някое време през нощта се събуждах и похапвах набързо, после пак заспивах. И така ден след ден, та чак до сега.

- Прав си, татко – трудно се изкарва хляба, а още по-трудно е да се грижиш и за някой друг. Обещавам ти вече да порасна и да се погрижа за мама, за теб, за къщата ни, за нивята ни. Много обичам да свиря, и заради свирнята съм пропуснал да се науча да работя. Но как ли ще е занапред? До сега съм разчитал за всичко на теб и на милата ми майка.

- Синко, слушай ме сега внимателно. Това не е обикновен сън, който сънуваш. Сега ще ти покажа как може да запазиш семената за посев, къде се намира рохката земя, в която да ги посадиш, а после ще те науча пак насън да поливаш, да плевиш и да береш.  Така след няколко години работа ще можеш сам да си произведеш храната, която да ядеш.

- Но дотогава, тате аз няма ли да се спомина от глад и от силна жажда?

- Не, сине, нещата насън изглежда, че се случват много бавно, но в реалния живот после ти ще имаш знанието, за да се сдобиеш със семе, което да засадиш, да обереш и накрая да ядеш с голяма наслада.

На сутринта Блестимир се събудил и казал на майка си: „Моля те, майко, да ми помогнеш със съвети. И татко ми се яви в съня ми и ме учеше за храната, която да си произведа сам. Сега очаквам от теб съвет – какво и как да ти приготвя за ядене. Когато стане яденето, първо теб ще нахраня, после ратаите, слугините, животните, а ако остане трохичка и за мен – тогава ще похапна. Прощавай, майко, мързела ми. Обещавам ти да се поправя.

Усмихнала се Зорница и болестта й си тръгнала тозчас – от благата ли дума, от билка ли, от що ли, не ще ви кажа…

            А Блестимир сторил, каквото рекъл. Баща му се прибрал и му казал – и да знаеш сине, никога вече не ще бъдеш сам. И майка ти, и аз ще бъдем винаги с теб.

Бъди благословен заради добрия избор, който си направил.

Автор на притчата: Татяна Димитрова

     03 юли – 17 август 2017 г.




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tulips
Категория: Други
Прочетен: 82621
Постинги: 58
Коментари: 7
Гласове: 60
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031