Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2014 11:24 - пазарната икономика, сама по себе си, не решава основните социални проблеми и въобще не се „интересува“ от тях
Автор: didanov Категория: Бизнес   
Прочетен: 789 Коментари: 0 Гласове:
1





               Извод, който почти никой не оспорва, е, че пазарната икономика, сама по себе си, не решава основните социални проблеми и въобще не се „интересува“ от тях. Неин предмет е движението на капиталите с оглед извличане на максимална печалба. Това е икономика заради самата икономика (за печалба), в която човекът участвува като наемен работник или купувач, а останалите аспекти от битието му не се вземат под внимание. Дори ако липсват Користни извращения, породени от частни интереси, не се постига желаният баланс на интересите на всички слоеве от обществото, както е заложено в първообраза на теоретиците Смит, Кейнс, Фридман и други. Това е естествено: сложният обществен организъм не може да се регулира само чрез един параметър (стимул) — печалбата.

                В течение на предишните два века промишленият капитал в Англия решително доминира над финансовия, т.е. Ударението е поставено върху производството на блага. Това е осигурило икономическо надмощие на страната над основния й съперник франция, Където положението е било обратното (Франция се развива като „лихвар“ на Европа). Подобно е положението в САЩ, Япония и другите развити страни преди войната.

                Днес финансовият капитал е абсолютен господар на световната икономика. Основните печалби идват от борсовите операции. Играейки на борсата, човек или група от хора могат да натрупат състояние, без да произведат никаква стока (услуга) и дори без да я преместят от едно място на друго. В България това се проявява във възникването на неимоверно голям брой банки (80 през 1993 г., два пъти повече от банките в Швейцария), а на по-ниско ниво — в създаването на широка прослойка от прекупвачи.
image

                Тук не се атакува банковото дело въобще, а пропорциите между банковия и промишления капитал. Критикува се положението, че банките, застрахователните компании, борсите и другите финансови институции от скромен посредник между производителите, и в по-ново време — организатор на икономиката, се превръщат в пълновластен господар на обществото. Тяхната дейност става самоцелна и води до ограбване на широки слоеве от населението, а в международен мащаб — до ограбване на народите от Третия свят. Тази спекулативна дейност, изгодна за управляващите елити, довежда до ико-номическа безизходица и цената й ще бъде заплатена от цялото човечество.
image

                Известно е, че капитализмът не може да съществува без икономически кризи. Политикономистите ги обозначават с по-невинното название „спадове“ (депресии); след депресията следва „оживление“ (подем) в икономиката, след това циклите се повтарят. Внушават ни, че това е нормалното състояние на нещата, и че благодарение на спадовете и подемите се осъществява развитието на производителните сили и на икономиката като цяло. Въпреки това елитите правят отчаяни усилия за избягване на кризите чрез държавно регулиране и дори чрез планиране (не социалистическо, с твърдо „заковани“ планови икономически показатели, а чрез прогнозирани очаквания). Управляващите елити се безпокоят не толкова за съдбата на населението, колкото от намаляването на печалбите (и от евентуални банкрути) по време на депресиите.

                В наши дни вече не съществува механично редуване на спадове и подеми, а се появява нова и опасна тенденция: при оживлението след всяка депресия безработицата не спада до нивото на предишното оживление, а се акумулира към вече натрупаната от по-рано липса на трудова заетост. Поради това в страните от Първия свят процентът на безработните често надхвърля Критичната, според икономистите, граница от 8-13%. Това са „излишни“ за обществото хора, Живеещи от социални помощи.
image

                Пазарната икономика, в сегашния й вид, унищожава природната среда, за която е създаден човекът. Екологичните въпроси могат да бъдат предмет на отделно изследване, а тук проблемите само се отбелязват. Да се произвежда чисто, означава да се произвежда по-скъпо, а това влиза в противоречие с основната цел на капитализма — печалбата. Освен това съществуват химически продукти (торове, препарати за растителна защита, фреони…), чрез които производителите им като че ли са си поставили за цел да унищожат нормалната околна среда. Вредата от тяхното предозиране е добре известна на специалистите, но жаждата за печалба е толкова голяма, че никакъв здрав разум не е в състояние да спре печалбарите, след като властта е у тях. За важността на екологията се пишат книги и статии, устройват се форуми на всякакво равнище, организират се екологични движения, създават се специални министерства… И въпреки това осъществените природозащитни мероприятия са много по-малко от извършените поразии. Прогнозите сочат, че в началото на XXI век ще се разрази екологична катастрофа, но не силните на деня се стряскат — нормално за общество, „оразмерено“ само чрез печалбата.

                Големи надежди се възлагаха на науката. Тя до голяма степен ги оправда: в продължение на три века осигуряваше неспирен технически прогрес на обществото, през втората половина на XX век извърши научно-техническата революция, а сега подготвя „третата (информационна) вълна“. Превърнала се в непосредствена производителна сила, науката все повече определя посоката на развитие на човечеството.

                Същевременно все повече нарастват тревожните тенденции в самата наука, които все повече се превръщат в определящи фактори. В стремежа си да „масовизират“ науката и да извлекат по-големи „дивиденти“ от нея, управляващите елити създават огромни научноизследователски структури, в които освен учени нахлуват огромни пълчища от псевдоучени. Поради престижността на професията и често нелошото заплащане науката от призвание на малцина любознателни хора, запалени с „искрата божия“, все повече се превръща в солидна кариера и добър поминък за лица, които нямат собствени капитали, за да станат бизнесмени. Научните институти все повече се превръщат в бюрократични тромави институции. За да се издигнеш в йерархията им, не е необходимо да създадеш теория на относителността или на свръхпроводимостта, нито пък да разгадаеш молекулата на ДНК — издигането ти може да стане по „Каналния ред“, както това се извършва с един чиновник или офицер. В съвременните джунгли на наука-та трудно би се изявил един Галилей, Нютон, Айнщайн, Менделеев, Пастьор или Капица… Съвременната наука обслужва бизнеса, а типичният учен има манталитета на бизнесмен, а не на запален откривател на неизвестното.

                Сегашните научни Конгреси, симпозиуми и други форуми все повече се превръщат във формални протоколни мероприятия, без задълбочени дискусии, но с доминираща търговска насоченост, и все по-често придобиват характера на увеселителни туристически воаяжи. Естествено, и тук духът на бизнеса доминира и дори диктува правилата на играта.

                При такова състояние на нещата учените са не интелигенти, които се чувстват отговорни за съдбата на обществото, а наемни работници или съдружници във „фирмата“ в зависимост от мястото им в йерархията. САМАТА НАУКА НЕ Е КОРЕКТИВ НА НЕДЪЗИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО, А СЛУГИНЯ НА БИЗНЕСА, КОЯТО ИЗПЪЛНЯВА ВЪЗЛОЖЕНИТЕ Й ПОРЪЧКИ. Тук няма злонамерено унищожаване на науката от страна на управляващите елити чрез масовизиране, бюрократизирани и Комерсиализиране — неблагополучията се дължат на „духа на времето“, създаден от същите тези елити.

                В продължение на повече от два века в икономиката на западния свят — Къде в чист вид, Къде с намесата на държава-та — е господствал либерализмът: пазарът, на основата на свободната конкуренция, е имал последната дума като стимулатор за развитието и регулатор на обществените отношения. Днес гигантските международни Компании правят конкуренцията доста илюзорна: те си разпределят световните пазари и оставят твърде малко място за „дребосъците“, опитващи се да им съперничат. Чрез своето лоби влияят върху правителствата и дори ги назначават (споразумяват се помежду си за това). „Поръчват“ си нужните им закони в различни страни. Могат да си го позволят, понеже всяка от първите триста международни Компании е икономически по-мощна от коя да е страна в света с изключение на САЩ.

                Но това е недостатъчно за „Китовете“ на световната икономика. За да се осигурят от всички страни, ТЕ ДЕЙСТВАТ СЪВМЕСТНО С ПРЕСТЪПНИЯ СВЯТ и често сами създават престъпни организации. По този начин сферата за извличане на печалби се разширява (незаконните сделки са най-доходоносни), непрекъснато се извършва преливане на капитали от нелегалния бизнес в легалния и обратно (т.нар. Пране на мръсни пари) и последното вече е РУТИННА ПРОЦЕДУРА. Това е възможно, понеже „Китовете“ Контролират всички институции на държавата.

                Характерна особеност на днешния капитализъм е, че КАПИТАЛИТЕ във все по-голяма степен СТАВАТ АНОНИМНИ. Някогашните еднолични капиталисти и семейни фирми са на изчезване. В наши дни различните Компании проникват една в друга чрез купуване на акции, дъщерни фирми, холдинги, временни и постоянни обединения… По такъв сложен начин, че дори данъчните служби трудно проследяват заплетените им връ-зки; все по-често свръхбогаташите не знаят точния размер на богатствата си, пръснати из различни икономически структури, затова се задоволяват с приблизителната оценка на експертите си. Така З А ШИРОКАТА ПУБЛИКА ОСТАВА НЕИЗВЕСТНО ТОЧНО КОИ ЛИЦА ВЗЕМАТ РЕШЕНИЯТА, СЪДБОНОСНИ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО. Това буди асоциации с представата за някаква невидима империя, разпростряла властта си върху цялата планета и неконтролирана от никого.

                Описаното тук в най-общи линии съответства на победоносно шестващия по света АМЕРИКАНСКИ МАФИОТСКИ МОДЕЛ на либерализма, Капитализма, демокрацията — Както ви харесва. В Крайна сметка днес етикетът „либерализъм“ помага на свръхбогаташите да избегнат Контрола на обществото и държавата.

                Някогашните и сегашните империалистически държави (САЩ, СССР, Великобритания…) Са създали ОГРОМНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СЛУЖБИ — ЦРУ, КГБ, МИ 5 и МИ 6… Когато тези служби станат достатъчно големи, започват да работят само за себе си и сътрудничат на държавата си само ако интересите на двете институции съвпадат. Това са ракови образувания в телата на държавите, които Контролират правителствата (правителствата всъщност са техни заложници) и при необходимост ги свалят (Кенеди в САЩ, Горбачов в СССР…). Разбира се, централите никога не действат срещу свръхбогатите, чиито интереси обслужват. Те работят в тясно сътрудничество с организираната престъпност, Като си дават вид, че се борят с нея. Това отново потвърждава тезата, че не може да има организирана престъпност, ако тя не се покровителства от структурите на реалната легална власт — без такава протекция мафиите биха се превърнали в обикновени банди с ниска ефективност и лесно могат да бъдат унищожени. На всичко отгоре, гигантските шпионски централи поразяват с ниската си ефективност. Те непрекъснато се „издънват“ както с прогнозите си, така и с оперативната си информация (разпадането на социалистическия лагер, войната в Залива…).

image

                Тъй като се въвежда по изкуствен начин, частният капитализъм в България започва структурирането си „отзад напред“ — първо се създават мафиотските образувания на организираната престъпност, силно стимулирани от държавните институции и всички големи партии. Така се осигурява бързо прехвърляне на собствеността от държавата в ръцете на новите капиталисти, набрани измежду висшата и средната номенклатура на реалния социализъм; Казано направо, това е брутално ограбване на обществото, непрекъснато сплашвано от мафията и манипулирано от медиите. И у нас се спазва анонимността на капитала — широката публика не знае кои са действителните собственици на „Мултигруп“, „Трон“, Първа частна банка и други икономически групировки, но е ясно, че не са Илия Павлов, Красимир Стойчев, Валентин Моллов и други подставени лица; дори ако някой реши да е против явен грабеж, той не знае кои лица да атакува. Когато въпросът със собствеността бъде решен окончателно, навярно ще се обособи легален бизнес с благородна фасада и „нелегална“ организирана престъпност, която извършва мръсните (най-доходоносни!) Сделки и която никой „не може“ да унищожи. В момента либерализмът не може да се приложи в чист вид, понеже в условията на формално държавна собственост държавата и обществото биха се разпаднали в по-голяма степен от желаната и процесът на нелегално приватизиране би станал неуправляем. Вижда се, че в България „се внедрява“ американският мафиотски модел на „демокрацията“.

image


Георги Андреев




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2908799
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?